Р Е Ш Е Н И Е

 

936

 

град Бургас, 19.04.2013г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                                       ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар М.В. и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 342/2013г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът директор на ТД на НАП Бургас, е оспорил решение №33/2012г. постановено по АНД 4600/2012г. на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 43961-О-0004037/21.05.2012г. издадено от директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас. С наказателното постановление на ЕТ „Г.Б.Т.” за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, във вр.с чл.2,ал.2 и чл.3,ал.3, т.1 от Наредба Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно. Касаторът иска да бъде отменено решението на районния съд, а по съществото на спора да бъде потвърдено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, редовно призовани, не изпращат представители.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно, като краен резултат.

Районният съд е приел, че АУАН, въз основа на който е издаден обжалваното пред него наказателно постановление, е издаден след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като е следвало да бъде съставен в тримесечен срок считано от 01.06.2011г., а процесния АУАН е съставен на 07.10.2011г.

Едноличният търговец е санкциониран за това, че е подал декларация обр.6 за м.април 2011г. след изтичане на срока, в който е бил длъжен да извърши това, а не както е възприел районния съд – за това, че въобще не е подал декларация обр.6 за м.04.2011г. От описаните в АУАН и наказателното постановление факти се установява, че за този период декларацията обр.6 е следвало да бъде подадена най-късно до 31.05.2011г., а тя е подадена на 07.09.2011г. След като изпълнителното деяние, за което е ангажирана отговорността на лицето е за подаване на декларацията след срока визиран в закона, то тримесечния срок за съставяне на АУАН започва да тече от датата на късно подадената декларация, в случая 07.09.2011г. АУАН е издаден точно един месец по-късно, т.е. в рамките на законовия срок.

В процесния случай е допуснато друго съществено нарушение по производството на издаване на наказателното постановление, а именно нарушение на чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Наказателното постановление не е издадено в шестмесечен срок от съставяне на АУАН.

В процесния АУАН е отбелязано от неизвестен орган по приходите, че на 06.01.2012г. на осн.чл.43, ал.6 от ЗАНН, след щателно издирване не е намерен едноличния търговец на посочения адрес, поради което органът е спрял административнонаказателното производство до издирване на нарушителя. Друго лице, предвид различната графична визия на подписа, за което не е посочено дори дали е орган по приходите, на 27.02.2012г. е възобновило производството, защото на тази дата АУАН е бил връчен на Г.Т.. След като не е посочено кой орган е спрял и кой орган е възобновил производството, както и какво е длъжностното качество на тези лица, съдът не може да направи проверка дали те са били компетентни да извършат това и от там дали органът извършил тези процесуални действия е надлежен. От незаконосъобразното спиране и възобновяване на административнонаказателното производство, следва и извода, че наказателното постановление е издадено след срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, защото незаконосъобразното спиране и възобновяване, според настоящия състав, не е произвел действие, от което следва, че наказателното постановление е издадено след изтичане на шестмесечен срок от образуване на административнонаказателното производство.

По тези съображения като краен резултат правилно районния съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №33/2012г. постановено по АНД 4600/2012г. на Районен съд Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: