РЕШЕНИЕ

 

783                         дата 18 май 2012 год.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХІІІ-ти състав,

в публично заседание 26 април 2012 год.,  в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:         1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                    2. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 342  по описа за 2012 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТД на НАП – Бургас против Решение № 2654/07.12.2011г. постановено по НАХД № 4003/2011г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 492/16.06.2011г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което, за нарушение на чл.3, ал.1 и чл.25, ал.3 от Наредба № Н-18/06 на МФ във вр. с чл.185, ал.1 и чл.186, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от с.з., на  „Бургаснет” ООД, гр.Бургас, представлявано от управителя В.П.Т., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Съдебното решение се обжалва като неправилно. Счита, че съдът правилно е изяснил фактическата обстановка, но не споделя изложените мотиви, довели до отмяна на издаденото НП. Посочва, че по делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, като няма пречка съставомерността на установеното нарушение да се установи само на база косвени доказателства. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация, чрез пълномощник оспорва жалбата. Поддържа подадения чрез Районен съд – Бургас отговор на касационната жалба с вх.№ 6514/13.02.2012год. и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок.

 Разгледана по същество, е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с нормите на материалния и процесуален закон.

 Бургаският районен съд на основание събраните по делото доказателства е приел за установено, че на 31.01.2011 г., при извършена проверка от длъжностни лица при ТД на НАП – Бургас относно отчетността на извършените сервизни услуги в сервиз – магазин, находящ се в гр.Бургас, ул.”Македония” №59, стопанисван от “Бургаснет” ООД, се установило, че за платени от клиенти услуги, протоколирани със сервизни протоколи изброени по номера, не са били издадени фискални бонове от ЕКАФП, а при направена проверка в ЕКЛ за периода от 08.01.2011 г. до 29.01.2011 г., е било установено че сумите платени за извършените услуги в сервизните протоколи, не са отразени със запис във фискалната памет на ЕКАФП. За констатираното нарушение е съставен АУАН с бланков № 0035613/ 25.02. 2011год., като съдържащите се в акта фактически констатации са възпроизведени и в обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление № 492/16.06.2011год. Административнонаказващият орган е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1, т.1 и ал.3 от Наредба Н-18 от 2006год. на МФ, с оглед на което е приложил санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС. За да постанови решението си, съдът е преценил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено от компетентните за това органи, в кръга на правомощията им, в законоустановените в чл.34 от ЗАНН срокове и при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. По същество е приел, че по делото липсват каквито и да е доказателства, че на датата 10.01.2011г. за извършена услуга по сервизен протокол № 0000001827 е налице заплащане в брой на сумата от 24,00 лева, за това плащане не е издаден фискален бон и не е било отразено със запис във фискалната памет на ЕКАФП. Съдът е преценил, че административнонаказващият орган не е доказал по несъмнен начин, с допустимите средства и способи извършването на описаното нарушение, поради което наказателното постановление е отменено.

Решението е правилно.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл.118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва по банков път, като за целите на тази наредба „фискално устройство” и „фискална касова бележка /фискален бон/” са тези по §1, т.40 от ДР и чл.118, ал.3 от ЗДДС. Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането и с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал. 3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги, като е извършено плащане, което в настоящия случай не е безспорно доказано.

Изводите на административнонаказващия орган, че е извършено административно нарушение почиват изцяло на косвени доказателства. Представеният по делото Сервизен протокол № 0000001827, на който наказващия орган се позовава, отразява приемането на поръчка за ремонт, като от данните записани в същия е видно единствено, че е извършен ремонт на дата - 10.01.2011г. на стойност - 24 лв., като липсва каквато и да е информация за клиента, дата на получаване на отремонтираното устройство от същия и информация за плащане стойността на извършения ремонт. От административнонаказващият орган не са представени други доказателства, от които да могат да бъдат извлечени релевантни за нарушението данни, а именно кога ремонтираното устройство всъщност е предадено на клиента от който е извършено плащането, което обстоятелство от своя страна е предпоставка за възникване на нормативно установеното задължение за издаване на касов бон.

Действително, при липса на преки доказателства, нарушението може да бъде доказано и само с косвени такива, но наличието им, взаимовръзката помежду им и последователността на настъпването им трябва да водят до еднозначен извод за фактите от предмета на доказване. В настоящия случай не може да се направи еднозначен извод, че описаното административно нарушение е действително извършено и след като  констатациите на проверяващите и на административнонаказващия орган почиват изцяло на предположения, то правилно първоинстанционния съд е отменил издаденото наказателно постановление поради недоказаност на деянието.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2654/07.12.2011г. постановено по НАХД № 4003/2011г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.       

 

                                                                           2.