Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер       755/24.04.2015                               град Бургас

 

 

Административен съд – гр. Бургас, тринадесети състав, на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател:   Таня Евтимова

        Членове:  1. Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

 

при секретаря Г.Ф. и прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело номер 341 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208 – чл. 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. С. Н.в качеството му на ЕТ „Т. – Т. Н.“ със седалище и адрес на управление в *** против решение № 27/14.01.2015г., постановено по НАХД № 5067/2014г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 570/02.10.2014г. издадено от директора на ТД на НАП - Бургас и наложената на касатора имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък добавена стойност за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат С.Е., който пледира за уважаване на жалбата.

Ответникът – директорът на ТД на НАП не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователно проведено оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна. 

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на ЕТ „Т. – Т. Н.“ против наказателно постановление № 570/02.10.2014г., издадено от директора на ТД на НАП – Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. С решението, предмет на проверка в настоящото касационно производство, Районен съд – Бургас е потвърдил наказателното постановление като е приел, че вмененото на търговеца нарушение е извършено и санкцията е наложена справедливо.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и трябва да се остави в сила.

От фактическа страна по делото е установено, че на 24.07.2014г. при извършена проверка в търговския обект – сергия за продажба на плодове и зеленчуци в гр.Созопол, стопанисвана от касатора, е извършена продажба и плащане на 1 брой банан на стойност 0,45 лева без за нея да е издаден фискален бон от ЕКАФП. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1, вр. с чл.185, ал.1 и чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС. Съставен е АУАН и е издадено наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод ли пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Според ал.4 фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие от всяка отпечатана бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител. Според чл.118, ал.1 и ал.3 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4. 
Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон или касова бележка при извършване на плащането е скрепено със санкция, която е разписана в чл.185 от ЗДДС – имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 лева до 2 000 лева. В настоящия случай е безспорно установено по делото, че търговецът е извършил продажба и е приел плащане в брой, без да издаде касова бележка, с което е осъществил фактическия състав на вмененото му нарушение. По делото не се твърди и не се установява наличието на обстоятелства, които да изключват задължението на търговеца да издаде касова бележка, поради което санкцията му е наложена законосъобразно. Като е достигнал до изводи, аналогични на изложените, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за касиране. По отношение на поддържаните и пред настоящата инстанция доводи за квалифициране на нарушението като „маловажен случай”, районният съд е изложил мотиви, които се споделят напълно и от касационния състав. 
Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
 

            Мотивиран от това, Бургаският административен съд, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27/14.01.2015г., постановено по НАХД № 5067/2014г. по описа на Районен съд – гр. Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………

 

 

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1…………………………..

 

 

 

                                                                                                      2……………………..........