Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№929

 

гр. Бургас, 30. 05. 2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, ХV-ти състав, в съдебно заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Й.Б. и с участието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХД № 341/2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, гр.Бургас против решение № 236/17.12.2013г. постановено по НАХД № 302/2013г. по описа на Районен съд – гр. Айтос. С решението е отменено наказателно постановление № 40/27.05.2013г., издадено от касатора, с което за нарушение на чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на Г.К.Г. *** е наложена „глоба” в размер на 2 000 лева.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно. Излага аргументи, че наказателното постановление е издадено след като е установено, че извършеното деяние не е престъпление и с постановление на РП – гр. Айтос е изпратено по компетентност на РИОСВ – Бургас. Иска същото да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде потвърдено наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – Г.К.Г., се представлява от адвокат Ж.А. от БАК. Оспорва касационната жалба и пледира за отхвърлянето й.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира оспореното съдебно решение за законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Районният съд е приел, че фактическата обстановка е безспорна, но в производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на Г.Г. са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на обжалваното наказателно постановление. Изложил е подробни мотиви по отношение на установените нарушения, които касационната съдебна инстанция възприема за правилни.

Видно от доказателствата по делото, през периода 05.03.2013 г. – 06.03.2013 г. жалбоподателят изкупил от жители на селата Разбойна и Ръжица, община Руен, област Бургас общо 11 бр. акумулатори. Същите поставил в автомобила си, където, след проверка от служители на РУП – с. Руен, вещите били установени.

Образувано било бързо досъдебно производство с № 16-49/2012 г. (вх. №Б 339/2013 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Айтос), което приключило на 15.03.2013 г. и постъпило в Районна прокуратура – гр. Айтос с мнение за прекратяване. С Постановление от 22.03.2013 г. наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство и изпратил материалите по компетентност на МОСВ за предприемане на действия по образуване на административно производство по ЗУО.

На 27.05.2013 г., директорът на РИОСВ – гр. Бургас издал процесното наказателно постановление, съгласно което, през посочения период, касаторът изкупил от частни лица общо 172 кг. отпадъци – 11 бр. акумулатори, които имал намерение да ползва лично. Установеното нарушение било квалифицирано по чл.29, ал.2 от ЗУО, за което на основание чл.133, ал.4, т.4 от ЗУО на касатора е наложена глоба от 2000 лв.

Обществените отношения във връзка с контрола по управление на отпадъците са обект на законодателна уредба в Закона за управление на отпадъците. Същият се прилага по отношение на битови, производствени, строителни и опасни отпадъци.

Съгласно чл.29, ал.2 от ЗУО, забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците.

Легалната дефиниция за отпадъци се съдържа в допълните разпоредби на ЗУО, съгласно която: „отпадък” е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.

Съгласно т.46 от ДР на ЗУО, „управление на отпадъците” е събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер.

Предвид цитираните правни норми и легални дефиниции, настоящият касационен състав приема, че за да бъде вменено във вина на Г.К.Г. нарушение по чл.29, ал.2 от ЗУО, то административният орган следва да установи безспорно, че акумулаторите, установени в багажника на автомобила му имат качеството на предмети, от които притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи, както и, че същият е изоставил, нерегламентирано е изхвърлил, изгорил или събрал, транспортирал, обезвредил или оползотворил акумулаторите като отпадъци, включително осъществил контрол върху тези дейности, следексплоатационни грижи за депата или е извършил действия, които е предприел в качеството на търговец или брокер.

Данни във връзка с горното административнонаказващият орган не е установил. Напротив, въпреки възражението на Г.К.Г., че е закупил акумулаторите за лична употреба, същите неправомерно били квалифицирани като отпадъци. Не е посочено и коя точно форма на изпълнителното деяние по чл.29, ал.2 от ЗУО е осъществена от касатора. Като е допуснал посочените нарушения в производството по ангажиране на административнонаказтелната отговорност на Г., административнонаказващият орган на практика го е лишил от възможност да разбере в какво точно се изразява неговото противоправно поведение, с оглед на което да организира адекватно защитата си. Нарушаване правото на защита е винаги съществено процесуално нарушение, допускането на което води до отмяна на наказателното постановление.

Правилно първоинстанционният съд е установил и допуснато нарушение при налагане на административното наказание. Видно от процесното наказателно постановление, наказанието е наложено на основание чл.133, ал.4, т.4 от ЗУО, каквато разпоредба в закона няма. Би могло да се допусне, че глобата е наложена на основание т.1, съгласно която наказва се с глоба от 2000 до 5000 лв. физическо лице, което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъци. Както бе посочено, според нормата на чл.29, ал.2 от ЗУО забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. Т.е. налице е противоречие между правната квалификация на вмененото във вина на Г. нарушение и основанието за налагане на наказание. Това несъответствие има за правна последица нарушаване правото на защита на наказаното лице, което следва да знае какво точно е деянието, което му се вменява и с което се нарушава установения ред на държавното управление.

Посочените нарушения допуснати в производството по налагане на административно наказание на Г.К.Г. са от категорията на съществените, които съдът няма правомощия да отстрани.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 236/17.12.2013 година, постановено по н.а.х.д. № 302 по описа за 2013 година на Районен съд - гр. Айтос.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                         2.