Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас,   783    / 20.04.2018г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

         ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

         ДИАНА ГАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова АНД № 340/2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.70 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по предложение на и.ф. административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Бургас за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила наказателно постановление № 236/05.07.2016г., издадено от директора на РДГ – Бургас.

В предложението се излагат съображения за съществуването на предпоставки по чл.70, б.„в” от ЗАНН, а именно: наличие на обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда.

Иска се от съда да приеме предложението за основателно и да възобнови административнонаказателното производство по наказателно постановление № 236/05.07.2016г., издадено от директора на РДГ – Бургас, изменено с решение №136/21.09.2016г. по АНД №845/2016г. на Районен съд – Царево. Твърди се наличието на обстоятелства, които не са били известни на административнонаказващия орган и на районния съд.

В съдебно заседание предложението се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура.

Административнонаказващият орган – директор на РДГ – Бургас, чрез представител попълномощие, изразява становище за неоснователност на предложението и иска същото да не бъде уважено. Мотивира теза, според която в специалния закон няма определение на понятието „дивеч“. Намира, че неправилно в експертизата е посочено, че процесните убити животни не са дивеч, тъй като са кръстоска между женски от порода „източнобалканска свиня“ с глиган.

Адресатът на административното наказание – Е.К.Е., чрез упълномощен представител, поддържа искането на прокуратурата и пледира за възобновяване на административно-наказателното производство.

ФАКТИТЕ:

По делото не се спори, че на 06.02.2016г. сутринта Е.К.Е. излязъл на лов, в ловното поле на ловна дружинка Царево, с личното си ловно оръжие – ловна пушка надцевка, 12 калибър, ИЖ № В15641. Същият разполагал с редовно разрешение за отстрел единствено на бекас. Е. тръгнал към местността „Лафина“ и навлязъл в ловното поле на дружинката. Докато вървял в гората около с.Варвара, общ.Царево, пред него преминали диви прасета. Е. стрелял по тях, като в резултат от изстрелите две прасета паднали на земята, а останалите избягали. Е. взел главите и месото от животните и го пренесъл в автомобила си, паркиран близо до с.Варвара. Там той заварил други ловци от дружинката и се похвалил за резултатите от своя лов. В този момент на място пристигнали служители на РДГ – Бургас: П.И.Л. и К.Г.К. и извършили проверка на лицата. Пред горските служители Е. заявил, че е убил две прасета.

Служителите на РДГ – Бургас уведомили РУ – Царево за проверката и установените факти и поискали съдействие. На място пристигнали служители на РУ – Царево К.П., П.Ч. и Ст.Д.. Полицейските служители отвели всички лица в районното управление, където извършили разпит и със заповед задържали Е.К.Е.. На същия бил съставен АУАН серия ЖОО №030817/06.02.2016г.

С първото действие по разследването – разпит на свидетел, било образувано бързо производство, водено срещу Е.Е. за това, че на същата дата в землището на с.Варвара, общ.Царево, без надлежно разрешение убил едър дивеч – 2бр. дива свиня – престъпление по чл.237, ал.1 от НК.

С постановление на прокурор при Районна прокуратура – Царево от 11.02.2016г. бързото производство било преобразувано в досъдебно производство, което да се проведе по общия ред.

На 05.07.2016г. с наказателно постановление № 236, директорът на РДГ-Бургас, за нарушение на чл.85 от ЗЛОД, наложил на Е.К.Е. „глоба” в размер на 1000 лв. и лишаване от право на ловуване за срок от 3 год. На основание чл.95, ал.1 и ал.2 от ЗЛОД са били отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението- разпознаваеми части от 2 бр. дива свиня и вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 бр. ловна пушка ИЖ. На основание чл.83 от ЗЛОД и чл.2, т.3, чл.3 и чл.8 от Наредба за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча Е. е бил наказан да заплати в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен обезщетение в размер на 1000 лв.

Е. оспорил наказателното постановление и с решение № 136/21.09.2016г. по АНД № 845/2016г. Районен съд Царево го изменил в частта, в която на основание чл.85 от ЗЛОД му е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв. като за извършеното деяние съдът е определил глоба в размер на 300 лв. В останалата част наказателното постановление е потвърдено. Решението на Районен съд Царево е влязло в законна сила на 14.10.2016г.

По досъдебното производство с постановление от 11.05.16г. на разследващ полицай била назначена съдебно-зоотехническа-оценъчна експертиза, според чието заключение от 14.06.16г. обезкостеното месо отговаря по цвят и структура на месо от дива свиня, но останките от двете прасета са определени като такива от порода „източнобалканска свиня“, след което са описани по принцип характерните особености на тази порода, без да са изложени аргументи защо вещото лице счита, че предметът на обследване притежава такива характеристики.

С постановление от 31.10.2016г. разследващият полицай назначил нова съдебно-зоотехническа-оценъчна експертиза със почти същия предмет.

Според представеното заключение, изготвено на 07.11.2016г. убитите животни са кръстоска между женска свиня или свине от породата „източнобалканска“ с глиган, в последствие подивели заедно с първо и второ последователно поколение приплоди и образували група. Животните са определени като полудиви от „източнобалканска порода“.

С постановление от 06.02.2017г. на Б.Е., командирован прокурор в Районна прокуратура – Царево, досъдебното производство е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Наблюдаващият прокурор е приел, че от обективна страна не е осъществен съставът на предвиденото в чл.237, ал.1 от НК престъпление, която разпоредба изисква наказателноотговорното лице да убие или улови едър дивеч без надлежно разрешение. За да стигне до този извод прокурорът е възприел изцяло заключението на вещото лице, че убитите 2 бр. животни са кръстоска между женска свиня или свине от породата „източнобалканска“ с глиган и същите са полудиви екземпляри и не биха могли да бъдат определени като дивеч.

На 11.07.2017г., предвид заключението на вещото лице и постановлението за прекратяване на досъдебното производство, Е.Е. е сезирал Окръжна прокуратура – Бургас с искане за възобновяване на административнонаказателно производство. В мотивите на искането е посочено, че с оглед заключението на вещото лице, извършеното деяние не съставлява и административно нарушение, тъй като не кореспондира с обстоятелствената част на наказателното постановление. Посочено е, че по смисъла на чл.85 от ЗЛОД, съставомерно е деянието, при което деецът взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешение за лов, а съгласно заключението на експерта процесните убити животни не са дивеч по смисъла на закона.

ПРАВОТО:

Възобновяването на административнонаказателните производства е уредено в раздел VIII, глава III от ЗАНН.

В конкретния случай, предложението за възобновяване е направено от оправомощен субект съгласно чл.72, ал.1 от ЗАНН – и.ф. административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Бургас. Предложението е за възобновяване на административнонаказателно производство, по което НП е влязло в сила и е в срока по чл.71, предл. 2 от ЗАНН (решението на Районен съд Царево, с което е изменено НП е влязло в законна сила на 14.10.2016г.).

Съгласно чл.70, б.„в“ от ЗАНН, административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, когато се открият обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда.

В предложението е изтъкнато, че, за да накаже Е.К.Е., административнонаказващият орган е приел, че на 06.02.2016г. същият пренася с раници разпознаваеми части от дива свиня – 2бр. глави и обезкостено месо – 61кг., без писмено разрешително за лов на дива свиня, което е установено с показания на свидетели. Нарушението е квалифицирано по 85 от ЗЛОД, съгласно която разпоредба който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.

В хода на образуваното досъдебно производство, със заключения по две назначени зоотехническа-оценъчна експертиза, вещите лица са приели, че животните, части от които пренасял Е. не са дивеч по смисъла на закона, а кръстоска между женска свиня или свине от породата „източно балканска“ с глиган и описани са като полудиви екземпляри. Прокурорът посочва, че фактът, че установените животински екземпляри не са дивеч, а полудиви животни е факт, който е от съществено значение за разкриване на обективната истина, но същият не е бил известен на административнонаказващия орган в хода на издаване на наказателното постановление.

С разпоредбата на чл.70, б. „в“ от ЗАНН законодателят урежда хипотеза, в която е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, която непълнота се установява след като наказателното постановление (или съдебният акт при оспорване) е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на административнонаказващия орган, на съда или небрежност на страната или на нейно бездействие. Посочените в разпоредбата обстоятелства или доказателства следва да са открити едва, когато административнонаказателсното производство е приключило с влязло в сила наказателно постановление и да са от такова естество, че ако бяха известни в хода на административнонаказателното производство, то тяхната преценка би могла да доведе до изход, различен от постановения.

Наказателното производство е приключило с постановление на съответния районен прокурор в Районна прокуратура Царево за прекратяването му – Постановление от 06.02.2017г. (л.122 и сл. от приложеното досъдебно производство). Мотивът за прекратяването е възприетия от прокуратурата факт като установен от две съдебно-зоологически експертизи, че намерените у Е. два броя глави на свине са от кръстоска между женска свиня от порода източнобалканска и глиган. Същите са квалифицирани като полудиви екземпляри, които не могат да се квалифицират като дивеч.

Съгласно чл.5, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), дивеч по смисъла на закона са всички бозайници и птици - обект на лов, които живеят на свобода при естествени условия или се развъждат в заградени територии с ловностопанска цел. Т.е., за да се приеме за едно животно за дивеч, то трябва да отговаря на следните условия – да живее свободно при естествени условия или да се развъжда в заградени територии с ловностопанска цел.

От събраните по делото доказателства не се установява животните да са били отглеждани от човек извън естествените горски условия. Тези факти не са доказани по делото, а те са предпоставка за да се квалифицира животното като дивеч.

На следващо място по делото се съдържат противоречиви доказателства относно принадлежността на животните към конкретна порода. В констатация на л.61, съставена от Н.К., специалист по ловно и рибно стопанство, двете отрязани и неодрани глави принадлежат на дивеч, който е обект на лов – дивя свиня. Попадат във втора възрастова група, окосмяването и окраската са типични за този вид, обезкостеното месо отговаря по вид и структура на месото от дива свиня. Същевременно в експертното заключение на л.82, изготвено от д-р И.Я., е посочено че по снимковия материал вещото лице определя двете свински глави и месото като такива, принадлежащи на породата източнобалканска свиня, характерна за Странджа. Там е заявено, че месото не е характерно за диво прасе, защото по него има и тлъстини, няма видими сухожилия и синкав оттенък, които са по-характерни за дивеча. Вещото лице предполага, че се касае за кръстоска между женска свиня от породата източнобалканска и глиган – първо или второ последователно прасило, като приплодите и майките впоследствие са подивели и са образували група.

Другата експертиза, първа според назначаването й, също е приела, че се касае за порода източнобалканска свиня, но същевременно е направила заключение, че месото отговаря по структура и по цвят на дива свиня за разлика от констатациите по втората експертиза.

Двете заключения описват по принцип какво представлява източнобалканската свиня, как се отглежда, къде е разпространена и най-важното какъв е външният й вид, какви физически характеристики има. Така описаната в експертизите порода източнобалканска свиня не отговаря на външния вид на двете свински глави, които се намират в албум, изготвен във връзка с №302ЗМ-14/2016г. по описа на РУ Царево (л.53). В двете експертизи вещите лица не дават описание на дивата свиня и не правят съпоставка и анализ между описанията на източнобалканската порода свиня, дивата свиня и конкретния външен вид на двете свински глави, които са намерени у Е..

Съдът не е обвързан от заключението по двете назначени експертизи, а е длъжен да ги обсъди в съвкупност с всички събрани доказателства, като съдът може да не кредитира тези заключения, излагайки мотиви за това.

В процесният случай описанията на външните характеристики на свиня от породата източнобалканска не съответстват на физическите характеристики на двете свински глави. Същевременно в заключенията не се съдържа никакъв анализ на намерените части от животни съпоставени с физическите характеристики на дивата свиня и тези на източнобалканската свиня за да се направи категоричен извод, че намерените глави са от свиня, принадлежаща от източнобалканска порода. Предположението, съдържащо се в едно от заключенията, че вероятно се касае за кръстоска между женска свиня от порода източнобалканска и глиган, не са обосновани. Не са посочени източниците(доказателствата, изследванията на месото и/или главите, от които се извежда този извод). Даденото описание в експертизата на вещото лице К.Т. на източнобалканската порода свиня категорично не съответства на външния вид на двете свински глави. Те не са черни, нито са с бели и кафяви петна или ивици, липсва гребена, характерен за източнобалканската свиня.

Съдът не дава вяра и на другото заключение, изготвено от вещото лице д-р Я.. Както е посочено в констативната част заключението е изготвено по снимков материал, който се намира на л. 53-54 и може да бъде възприет непосредствено от съда. В него се съдържат две снимки в близък план на намереното месо, на които се вижда месо, обвито в найлонови торби – прозрачни с цвят, които впоследствие са поставени в други непрозрачни торби. Вторите са разкъсани, но за целите на изготвения албум месото не е извадено от прозрачните торби. Възприето по този начин месото не може да бъде описано нито като такова с тлъстини, нито като месо със сухожилия, защото торбите, в които е поставено влияят върху външния вид. Макар да са прозрачни, те са цветни, което се отразява и на цвета на месото, възприеман от вещото лице. Отделно от това, там където торбите не прилепват плътно към месото се образуват ивици от въздух, които на снимките са изобразени в бял цвят. Това обаче не означава, че месото е с тлъстини. Обективно описанието, съдържащо се в констативната част на заключението – а именно, че месото е мраморно, прошарено с тлъстини, няма фасции и сухожилия, както и синкав оттенък, не може да бъде възприето от двете снимки. Същевременно не може да не се отчете факта, че другата експертиза прави извод, че месото е от дива свиня.

По изложените съображения съдът не кредитира двете заключения назначени и приети в хода на досъдебното производство и счита, че от тях не могат да се извлекат годни за настоящото производство факти.

Както беше посочено, съгласно чл.5, ал.1 от ЗЛОД дивеч е всеки бозайник или птица, обект на лов, който живее свободно при естествени условия. Според т.1 на ал.2 на същия член обект на лов са бозайници и птици съгласно Приложение 1, т.І, б.А, т.4 - Дива свиня (Sus scrofa L.).

След като предложението за възобновяване е основано на твърдението, че е налице ново обстоятелство, което не е било известно към момента, когато е постановено решение № 136 от 21.09.2016г. по АНД № 845/2016г. на Районен съд Царево, и това е основание за възобновяване на административнонаказателното производство – чл. 70, б.в от ЗАНН и за отмяна на цитираното решение на районен съд Царево, както и на наказателно постановление № 236/05.07.2016г. на директора на РДГ Бургас, а именно, че предметът на лов не е дивеч, следва да се направи извод, че то е неоснователно.

Според настоящият съдебен състав не са налице достатъчно убедителни доказателства, от които да се направи извод, че действително е налице факт, който води до извода, че не е извършено административно нарушение, тъй като заключенията по двете експертизи са неубедителни и съдържат изводи, несъответни на останалите събрани по делото доказателства, освен това в някои части си противоречат.

Предвид изложеното, Административен съд – Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предложение на и.ф. административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Бургас за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила наказателно постановление № 236/05.07.2016г. издадено от директора на РДГ – Бургас, изменено с решение №136/21.09.2016г. по АНД №845/16г. на Районен съд Царево.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: