Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 648

 

гр. Бургас, 20 март 2013 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІІІ състав, в съдебно заседание на седми март, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                                          ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Росица Дапчева, изслуша докладваното от съдия ЧАВДАР ДИМИТРОВ

КНАХД № 340/2013г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началтник на РУП Несебър против решение №5/09.01.2013г. на районен съд Несебър, постановено на по н.а.х.д № 965/2012г.,  с което е отменено наказателно постановление № 4883/02.01.2008г. на Началника на РПУ - Несебър, с което на В.Г.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

            В жалбата се правят оплаквания за нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на първоинстанционния съдебен акт – отменителни касационни основания по чл.348, ал.1, 2 и 3 от НПК, приложими в настоящото производство, във връзка с препращащата норма на чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН. Твърденията са, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличието на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Излага се становище за пълнота на обстоятелствената част на АУАН и НП и за точност на правната квалификация на нарушението. Като допълнителен довод се изтъква обстоятелството, че при подписване на АУАН от нарушителя, същият не е изложил възражения. Касаторът не изпраща представител в о.с.з.

Ответникът по касационната жалба не е изразил становище.

Прокурорът по съществото на спора изразява становище за неоснователност на жалбата, като предлага на съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

            Бургаския административен съд в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, намери следното :

            Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

           Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

           Районният съд е приел за установено от фактическа страна, въз основа на събраните гласни / показанията на св. С. / и писмени доказателства/ АУАН /, че на 22.12.2007г. около 17, 20 часа, жалбоподателят управлявал  лек автомобил с ДКН РВ 57 56 ХК в гр. Несебър по гл. път І-9 до склад “Жанет”. Служителите на РПУ- Несебър – вкл. свидетеля пред НРС С., по същото време изпълнявали задълженията си на автопатрул. Водачът бил спрян и при проверка на документите, представил такива, без полица за сключена задължителна застраховка – “Гражданска отговорност на автомобилистите в България”.

          Съставен бил акт за установяване на административно нарушение № 4883/22.12.2007г. на място от проверяващите, в който било прието, че касаторът осъществил състава на административно нарушение по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, като управлявал посочения автомобил – собственост на И.Й. от гр. Пловдив, без сключена застраховка Гражданска отговорност.

          Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, на жалбопоаделя е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева, на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ. 

         При така установената фактическа обстановка, районният съд от правна страна е приел, че е осъществен съставът на описаното административно нарушение, съгласно който нарушителят не носи документ за сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, но за така констатираното нарушение неправилно е бил санкциониран съгласно разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, т.е. за нарушение различно от констатираното, което е ограничило правото на защита на нарушителя. По изложената причина, въпреки установеното от страна на АНО спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, първоинстанционният съд е отменил спорното НП.

          Касационният състав на съда намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, както от фактическа, така и от правна страна. Същите са изведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, релевантни към предмета на спора, които правилно са преценени от решаващия съд, като изводите  му са съответни на материалния закон, който правилно е приложен от съда.

.     Съгласно разпоредбата на чл.315, ал.1 от КЗ лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или т.2 или което  управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва със глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице …”.

           По делото е безспорно установено от безпротиворечивите и кореспондиращи помежду си гласни и писмени доказателства, че на инкриминираната дата касаторът е управлявал МПС, собственост на И.Й. без да носи документ за сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”.

            Липсват обаче както констатации, така и събирани доказателства относно обстоятелството, че подобен документ не просто не е бил носен, но и изобщо не е бил сключен. При това положение, настоящият състав намира, че касаторът неправилно е санкционирал нарушителя за противоправно поведение, чието извършване изобщо не е констатирал по надлежен начин.

Неправилен е в тази връзка изводът на АНО, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставът на административно нарушение по чл.315, ал.1, предл.2 от КЗ. Поради изложеното правилно НРС е приел, че ответникът по касация е незаконосъобразно санкциониран на основание разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, предвиждаща налагане на  глоба от 400 до 600 лв. на физическо лице, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

 Предвид гореизложеното, Съдът намира касационната жалба за неоснователна, а изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани. В допълнение следва да бъде изложено, че със санкционната норма на даден нормативен акт може да бъде ангажирана адм. наказателната отговорност за неговото нарушение, като конкретно със санкцията по чл.315, ал.1, т.1 КЗ следва да бъдат санкционирани нарушенията на чл.259 КЗ, а не на разпоредбите на ЗДвП, за които самият този закон е предвидил отделни санкции.

            Вследствие изложеното, Касационният състав счита, че при извършена служебна проверка на първоинстанционното решение с оглед обхвата на нормата на чл.218, ал.2 от АПК, не се констатираха закононарушения, водещи до нищожност, недопустимост на решението и несъответствието му с материалния закон.

              Предвид гореизложеното решението, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от касационната инстанция.

                          Водим от горното, и на основание чл.221, ал.1 и 2, пр.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд

 

 

          Р    Е    Ш    И    :

 

 

                  ОСТАВЯ В СИЛА решение №5/ 09.01.2013г. на Районен съд Несебър, постановено по н.а.х.дело №  965/2012г.

 

                   РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                                              

           

 

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                        

 

 

                          2.