Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 27.05.2011г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV-ти административен състав, на двадесет и осми април две хиляди и единадесета година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                2. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 340 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Л.З., в качеството му на EТ ”И.З.”, БУЛСТАТ: 147265729, със седалище и адрес на управление: гр. ***,  против решение № 989 от 14.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 922 по описа за 2010г. на Районен съд – гр.Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 22368/10.09.2010г., издадено от директора на Регионална дирекция (РД) за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара” (КП) в Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл.47, ал.1, т.1 от Закона за туризма (ЗТ) на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Касаторът оспорва решението на първоинстанционния съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано по съображения, изложени в жалбата. Моли съда да отмени обжалваното решение на посочените от него основания.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата. Твърди, че е поставил на видно място цените за нощувките в съответствие с нормативните изисквания. Не представя нови доказателства.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не представя писмено становище по жалбата.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено  в сила.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е било наказателно постановление № 22368/10.09.2010г., издадено от директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „КП” в КЗП,  с което за нарушение на чл.47, ал.1, т.1 от ЗТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Наказателното постановление е издадено на основание Акт за установяване на административно нарушение № 22368/9.08.2010г., съставен от младши инспектор при КЗП– РД – Бургас на EТ”И.З.” за това, че изготвил ценоразпис с обявени цени на нощувките в български лева, който поставил на видно за потребителите място в близост до рецепцията, но не и във всяка от самостоятелните стаи, стопанисвани от него и  находящи се в гр. ***, категоризирани с удостоверения за утвърдена категория № 4559-4562 от 22.06.2010г., с което нарушил чл.47, ал.1, т.1 от ЗТ, съгласно правната квалификация на нарушението в АУАН и в наказателното постановление. Нарушението е установено при проверка, извършена от служители при КЗП – РД – Бургас на 5.08.2010г., за което е съставен констативен протокол № 084145 от същата дата, връчен на едноличния търговец, въз основа на който е съставен  впоследствие цитираният АУАН.

За да постанови оспореното решение, районният съд е установил прецизно фактите, съобразно всички писмени и гласни доказателства, събрани в хода на делото в тяхната съвкупност, като е възприел изцяло фактическата обстановка, описана идентично в АУАН и в наказателното постановление. Обосновал е извод, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани подробно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Приел е, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на едноличния търговец, а наложеното му наказание е счел за законосъобразно, определено в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, и съответстващо на тежестта на извършеното нарушение.

Тези изводи изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.

Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1, т.1 от ЗТ, лицата, осъществяващи хотелиерство, са длъжни да обявяват цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията и във всяка стая. В конкретния казус по делото е безспорно установено, че касаторът  е изготвил ценоразпис с цените на нощувките в български лева, но не е го е поставил във всяка стая, която предоставя за нощувки. Той не е ангажирал относими и допустими доказателства в подкрепа на твърденията си, направени в съдебно заседание, че е имало ценоразпис във всяка стая, но вероятно той е бил взет.

Неоснователно и недоказано е и възражението му, че били проверени само две от петнадесетте стаи, стопанисвани от него, поради което констатациите на актосъставителя били направени при неизяснена фактическа обстановка и неподкрепени с доказателства. Констатацията за наличието на ценоразпис с обявени цени на нощувките в български лева в близост до рецепцията, но не и във всяка от самостоятелните стаи, кореспондира напълно със свидетелските показания на разпитания по делото актосъставител. Видно от подаденото от касатора против съставения му АУАН възражение, тя не се и оспорва от него, а даденото в него обяснение е, че никой досега не му е казал, че трябва да има ценоразпис във всяка стая. Отделно, видно от изискването, установено в чл.47, ал.1, т.1 от ЗТ, хотелиерите са длъжни да обявяват цените на нощувките във всяка стая, което означава, че липсата на ценоразпис дори в една от тях представлява нарушение на закона. Предвид това, касаторът в качеството си на хотелиер, стопанисващ самостоятелни стаи, категоризирани с удостоверение за утвърдена категория две звезди с Удостоверение № 4562/22.06.2010г., е нарушил чл.47, ал.1, т.1 от ЗТ, за  което правилно е бил санкциониран на основание чл.86 от ЗТ, като му е наложена имуществена санкция в предвидения по закон минимум.

Колкото до възражението на касатора, че дори да е извършил  нарушение, то е с ниска обществена опасност, тъй като не е накърнило правата на потребителите, съдът намира същото за неоснователно. Нарушението по чл.47, ал.1, т.1 от ЗТ е формално, което означава, че не е необходимо да са настъпили вредоносни последици, за да се счита то за извършено. Обстоятелството, че не са били накърнени правата на потребителите не означава, че нарушение не е извършено. Напротив, по делото бе безспорно установено обратното, поради което настоящият съдебен състав намира, че правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на касатора.

По изложените съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като не се установиха наведените от касатора касационни основания за отмяна на оспореното решение. Решението на Несебърския районен съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV– ти административен състав,

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 989 от 14.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 922 по описа за 2010г. на Районен съд – гр.Несебър.

Решението е окончателно.

 

 

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./                                            

                                           2./