Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер565                       от 23.03.2018 г.         град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, втори състав, на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Биляна Чакърова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 33 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С.Г.Г. ***, пл. „Васил Левски“ № 3 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0320-000315/26.09.2017 год., издадена от С.Б.С. на длъжност Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 год. С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 180 дни, като е разпоредено и отнемане на СРМПС № 005241860 и 2 бр. рег. табели с рег. № РВ *** РН. В сезиращата съда жалба е заявено, че така постановената заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради което е формулирано искане за нейната отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован се явява лично, поддържа заявените в жалбата твърдения, ангажира допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по оспорване - С.Б.С. на длъжност Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие редовно призован, не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата и административната преписка са изпратени в съда е изразено становище по спора, като е изложена информация по случая и е формулирано искане за потвърждаване на наложеното административно наказание на нарушителя (вероятно се има предвид потвърждаване на наложената ПАМ, която не е административно наказание по смисъла на ЗАНН).

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което е явява допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 26.09.2017 год., мл. автоконтрольор Й.Б.при РУ Поморие е съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. Д, бл.№ 205347 против водача В.С. Г. ЕГН ********** за това, че на 26.09.2017 год., около 23.09 часа в гр. Каблешково, общ. Поморие, по ул. „Черно море“ управлява лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК“ с рег. № РВ *** РН, собственост на баща му – С.Г.Г. ЕГН **********, като свидетелството му за управление на МПС е било с изтекъл на 13.01.2016 год. срок за валидност. В цитирания АУАН, така констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Във връзка със съставения АУАН, С.Б.С. на длъжност Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие е постановил оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0320-000315/26.09.2017 год., издадена на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП против С.Г.Г. ***, пл. „Васил Левски“ № 3. В мотивите на посочената заповед, административния орган е посочил, че лицето, като собственик на МПС л.а. „Мерцедес“ с рег. № РВ *** РН допуска управлението му на водача В.С. Г. с ЕГН **********, който управлява посоченото МПС на 26.09.2017 год. в гр. Каблешково, като СУМПС е с изтекъл срок на валидност от 13.01.2016 год. - неправоспособен. С оглед така вписаната констатация, административния орган е наложил на С.Г. „санкция“ по чл. 171, т. 2а – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 180 дни, като е разпоредено и отнемане на СРМПС № 005241860 и 2 бр. рег. табели с рег. № РВ *** РН.

В жалбата, с която е поставено началото на настоящото производство се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. В подкрепа на това твърдение е заявено, че в мотивите на оспорената заповед не е вписано, че същата се издава на основание съставения АУАН, което съставлява нарушение на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП. На следващо място се твърди, че вписания в заповедта срок на наложената ПАМ – 180 дни, противоречи на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, където е указано че срока е минимум 6 месеца. На следващо място е развита и тезата, че изтеклия срок на валидност на СУМПС не прави лицето неправоспособен водач, тъй като СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност и има само удостоверителна функция за придобитата правоспособност, но не е елемент от сложния фактически състав за придобиване на правоспособност от съответната категория.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила за неговото издаване, но в нарушение на приложимите материалноправните разпоредби. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед  № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание  чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1,  както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл съда намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Следва да се посочи, че в сезиращата съда жалба също не са заявени и възражения за липса на компетентност на органа, постановил оспорения акт.

Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП в редакцията й, действала към момента на постановяване на оспорената заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че фактическият състав, при наличието на който е допустимо прилагането на тази принудителната мярка по отношение на собственик на МПС е фактът на предоставяне на управление на моторното превозно средство на лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

В настоящия случай, между страните липсва спор по фактите установени по делото, а относно квалифицирането на установеното неправомерно поведение. Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. По мнение на настоящия съдебен състав, изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност да управлява МПС, както неправилно е приел административния орган, вписвайки в заповедта, че водача е неправоспособен. Това е така, тъй като свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба № І-157 от 01.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Тази наредба е издадена на основание чл. 159, ал. 1 от ЗДвП, с която е делегирано правомощието на Министъра на вътрешните работи да определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство; за водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства; за отчет на водачите на моторни превозни средства, за отчет на наложените им наказания и на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление и за служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи на моторни превозни средства. В този смисъл, свидетелството за управление на МПС има единствено и само удостоверителна функция за придобитата правоспособност, но не е елемент от сложния фактическия състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства (МПС) от категориите по чл. 149 от Закона за движението по пътищата, са регламентирани подробно в Наредба № 31 от 26.07.1999 год. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, в която е предвидено, че на лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за управление по реда на чл. 159 от Закона за движението по пътищата, с което се удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната категория – чл. 2, ал. 3. Предвид това, изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от придобитата му правоспособност. При това положение, настоящият съдебен състав, намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, а именно предоставяне на управление на моторното превозно средство на лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

В подкрепа на горните доводи, съда намира за нужно да се позове и на настъпилата законодателна промяна в ЗДвП. Съгласно новата редакция на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.), за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От друга страна, новата редакция на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.), регламентираща предпоставките за прилагане на ПАМ, указва, че се прекратяване  регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Съпоставката на двете норми – чл. 150а, ал. 1 и чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП показва, че за да се управлява МПС, водача следва да разполага със свидетелство за управление, което е в срок на валидност, но в хипотезите за налагане на ПАМ такова изискване не е въведено. В този смисъл, съгласно сега действащата законова регламентация, наличието на свидетелство за управление, което е с изтекъл срок на валидност не съставлява предпоставка за налагане на ПАМ от вида на процесната.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна и като такава следва да се уважи, а оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен, следва да се отмени.

Мотивиран от това, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0320-000315/26.09.2017 год., издадена от С.Б.С. на длъжност Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 г.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: