Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 765

 

гр. Бургас, 26. 04. 2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIII-ти състав, в съдебно заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар К.Л. и с участието на прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 339/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Любис“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя Л.К.С., чрез представител по пълномощие – адв. К.К. ***, против решение № 210 от 23. 12. 2016 г., постановено по административнонаказателно дело № 269/2016 г. по описа на Районен съд Поморие. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление. В подкрепа на твърденията си касаторът не представя нови писмени доказателства. В открито съдебно заседание, редовно призован, поддържа жалбата и пледира за отмяна на съдебното решение и наказателното постановление.

Ответникът по касация – Митница Бургас, в открито съдебно заседание не се представлява. Не изразява становище по жалбата и не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване. Същата е съответства на изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Поморие е потвърдил наказателно постановление (НП) № 855/2015г. от 22. 06. 2016г., на началника на Митница Бургас, с което на „Любис“ ЕООД за нарушение на чл. 60, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), и осъществено нарушение на чл. 109, ал. 1 от ЗАДС, на основание чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, във вр. с чл. 83 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Със същото НП на основание чл. 124, ал. 3 от ЗАДС, са отнети в полза на държавата всички съоръжения, използване за извършване на нарушението по чл. 109, ал. 1 от ЗАДС, а „Любис“ ЕООД е лишено от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки в специализиран малък обект за винопроизводство на малки винопроизводители.

При постановяване на решението си първостепенният съд е приел, че обжалваното постановление е издадено от компетентен орган, налице са и реквизитите по чл.57 от ЗАНН, както и няма допуснати нарушения във връзка със съставянето на АУАН. Приел е също, че към 21.10.2015 г. дружеството е извършвало дейност по производство и съхранение на вино в стопанисвания обект за винопроизводство на малки производители по смисъла на чл.4, ал.1, т.9 от ЗАДС, а съгласно чл.56, ал.1, т.2 от ЗАДС обектите за винопроизводство на малки производители подлежат на задължителна регистрация пред Агенция Митници, като в чл.60, ал.3 от ЗАДС е предвидено, че вино може да се произвежда и в регистрирани обекти за винопроизводство на малки винопроизводители. Първоинстанционният съд е приел, че дружеството, като е произвеждало вино (акцизна стока според чл.59, ал.5 от ЗАДС) в обект за винопроизводство на малки производители, който не е регистриран съгласно изискването за това е осъществило вмененото му с обжалваното постановление нарушение по чл.60, ал.3 от ЗАДС и на това основание му е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер от 2 000 лева за нарушение на чл.109, ал.1 от ЗАДС. Съдът е приел, че съобразно с чл.27 от ЗАНН не са установени други нарушения на ЗАДС, за които на жалбоподателя да са налагани административни наказания с влязло в сила наказателно постановление. Наред с изложеното първоинстанционният съд е приел, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като в обекта към момента на проверката е намерено в процес на производство 8300 литра вино и това не е по-ниска степен на обществена опасност. По изложените съображения е потвърди НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

С оспореното НП, началника на Митница Бургас е наложил на касатора административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за това, че на 21.10.2015г. е установено произвеждана от „Любис“ ЕООД акцизна стока по смисъла на чл. 59, ал.5 от ЗАДС – вино в нерегистриран по ЗАДС специализиран малък обект за винопроизводство на малки винопроизводители, в нарушение разпоредбата на чл. 60, ал.3 от ЗАДС, което е квалифицирано като нарушение по чл. 109, ал.1 от ЗАДС.

Решението на районния съд е неправилно. 

Според настоящата касационна инстанция не е изследвано законосъобразно ли е постановено отнемане в полза на държавата на всички съоръжения, описани в НП № 855/2015г. от 22. 06. 2016г., на началника на Митница Бургас по брой и вместимост. Действително, разпоредбата на чл. 124, ал.3 от ЗАДС (в действащата и към момента на нарушението редакция Доп. в ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) предвижда, че всички съоръжения, използвани за извършване на нарушение по чл. 109, ал.1 от ЗАДС се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са.

По делото е спорен въпросът дали описаните съдове в НП представляват „съоръжения“. От приложените към преписката доказателства е видно, че по отношение на този въпрос наказващият орган не е изложил мотиви. Нормата на чл. 124, ал.3 от ЗАДС не изисква наличието на явно несъответствие между стойността на съоръженията и тежестта на нарушението, както и не държи сметка за собствеността им, за разлика от ал.2 на същата норма. Според настоящия касационен състав разпоредбите на ал.2 и ал.3 от чл. 124 на ЗАДС не следва да се тълкуват изолирано една от друга, а във взаимна връзка помежду им. Разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ЗАДС е приложима без оглед вида на извършеното нарушение. Предвид последното изразът „средство“ следва да се тълкува в по-широк смисъл като и съоръжението е средство, което служи за извършване на нарушения по ЗАДС. Систематичното и логично тълкуване на нормата на чл. 124, ал.3 от ЗАДС, както и обстоятелството, че същата се отнася до конкретно нарушение (това за което е санкциониран касатора - по чл. 109, ал.1 от ЗАДС) налага извод, че разпоредбата на ал. 3 е специална спрямо тази на ал.2 и то единствено с оглед вида на нарушението по ЗАДС и собствеността на средството, послужило за извършването му, без да се изключва изрично преценката за явно несъответствие между стойността на същото и тежестта на нарушението. Настоящият касационен съдебен състав счита, че такава преценка следва да се извърши по отношение на описаните и отнети в полза на държавата съоръжения - собственост на дружеството, посредством които е извършено нарушението по чл. 109, ал.1 от ЗАДС.

От приетата преписка по административнонаказателната процедура и приетите доказателства в хода на делото пред първостепенния съд не се установиха данни за стойността на иззетите от касатора съоръжения. Няма каквито и да било разходооправдателни документи за стойността им. Събирането на доказателства за установяване стойността на иззетите от касатора съоръжения е необходимо за преценка дали е налице явно несъответствие на тежестта на нарушението по смисъла на чл. 124, ал.2 от ЗАДС. Последното налага делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Районен съд Поморие, който следва да извърши процесуални действия по установяване на всички релевантни за спора факти, вкл. да назначи съдебно-оценителна експертиза, в случай, че страните не разполагат с разходооправдателни документи (фактури, разписки и др.), за стойността на описаните съоръжения в НП № 855/2015г. от 22. 06. 2016г., на началника на Митница Бургас. Доколкото първостепенния съд не е изяснил спора по същество, решението на районния съд следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане, тъй като касационната съдебна инстанция не е инстанция по същество и не може да установява факти в това производство.

Настоящата инстанция приема, че е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Фактите от състава на нарушението следва да бъдат установени при пълно и всестранно изследване на релевантните доказателства. В тази връзка е необходимо при новото разглеждане на делото да бъдат събрани доказателства за всички относими към установяване на нарушението факти, като съдът се произнесе с мотиви и по приложението на чл. 124, ал. 3 от ЗАДС, след като установи стойността на отнетите съоръжения, респ. изложи мотиви и дали описаното действително представлява „съоръжения“ по смисъла на цитираната норма.

Предвид изложените съображения, касационната инстанция приема, че жалбата е основателна, а решението на районния съд, като постановено в нарушение на 348, ал.1, т.2 от НПК, следва да се отмени като неправилно, на основание чл.221, ал.2 от АПК, а делото на основание чл.222, ал.2, т.2 от АПК да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Поморие.

Поради изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 210 от 23.12.2016 г. по административнонаказателно дело № 269/2016 г. на Районен съд Поморие и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.