Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  912

 

гр. Бургас, 01 юни  2012 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХV състав, в съдебно заседание на трети май, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧАВДАР ДИМИТРОВ

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ГАЛИНА КОЛЕВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 339/2012 Г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е  по касационна жалба на Директора на ТД на НАП Бургас, против Решение №2657/20.12.2011 година, постановено по н.а.х.д. №2669 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Бургас. С решението е отменено наказателно постановление №498/17.06.2011 година на Директор на ТД на НАП Бургас, с което на „Бургас нет” ООД гр. Бургас е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 185, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.

Касаторът счита, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал релевантните за спора факти, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Затова иска отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не взема становище.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител адвокат И., намира обжалваното съдебно решение за законосъобразно, като счита, че правилно съдът е приел липса на доказана съставомерност на извършено административно нарушение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира жалбата за неоснователна.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е определил значимите за спора факти и въз основа на тях е направил законосъобразен извод за липса на съставомерност на деянието, за което е наложена санкция.

По делото няма спор, че при извършена на 31.01.2011 година проверка от служители на ТД на НАП в сервиз-магазин, стопанисван от „Бургас нет” ООД, са намерени 3 кочана сервизни протоколи, в които са отразени извършените от дружеството сервизни услуги на клиенти. В един от протоколите, индивидуализиран с номер и дата, в графата „стойност на ремонта без включен ДДС” е имало отразяване на сума от 45 лева.

За този протокол административнонаказващият орган приема, че с него се удостоверява плащане в брой на посочената сума, като същевременно не е изпълнено изискването на наредбата и закона да бъде издаден съответен фискален бон. Затова и на дружеството е наложена санкция за нарушение на посочените в наказателното постановление текстове от съответните нормативни актове.

Първоинстанционният съд приема, че от съдържанието на протокола по никакъв начин не може да се направи извод, че извършването на услугата е приключило, тъй като няма никакви данни устройството, предоставено за ремонт, да е получено от неговия собственик, което от своя страна обуславя задължение на последния да плати цената на услугата. Затова съдът намира, че за санкционираното лице към датата, посочена в АУАН не е съществувало задължение да издаде фискален бон, за документираната с процесния протокол услуга, тъй като същата на практика не е била извършена.

При така извършения анализ на фактите, съдът е приел, че не е налице съставомерност на извършеното деянието и е отменил наказателното постановление.

Настоящата инстанция счита, че материалният закон е приложен правилно. Не може да бъдат споделена тезата, изложена в касационната жалба, за наличието на достатъчно доказателства, че ремонтираното устройство на 21.01.2011 година е връчено на собственика му срещу заплащане на стойността на ремонта, макар да няма категорични доказателства за това плащане, изхождайки от съотнасяне на житейската логика към конкретния случай.

Административнонаказателната отговорност и нейното реализиране е форма на упражняване на държавна принуда за неправомерно поведение на конкретен субект и това не може да бъде извършено без наличието на категорични доказателства за такова неправомерно поведение. Ето защо и административнонаказателната отговорност в случая не би могла да  бъде ангажирана въз основа на градени от административнонаказващия орган хипотези, относно дължимо поведение на субектите при осъществяването на определена търговска сделка.

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХV състав на Административен съд – гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2657/20.12.2011 година, постановено по н.а.х.д. №2669 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: