Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    844                                 30.04.2018 г.                                град Бургас

 

 

Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на четвърти април  две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

   Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 338 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на К.Д.К. ***, с ЕГН ********** против решение № 1012-02-332#1 от 24.01.2018 година на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №2113-02-3189#10 от 20.12.2017 година на ръководител на пенсионно осигуряване в ТП НОИ Бургас, с което, на основание  чл. 69б, ал.2 от КСО, е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят, редовно уведомен, поддържа жалба. Счита, че решението е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Твърди, че за него са изпълнени условията, предвидени в закона, поради което неправилно административният орган не му е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на  чл. 69б, ал.2 КСО. Ангажира доказателства, а именно Удостоверение №5509-18-282/31.01.2018г., издадено от ТП на НОИ Силистра.

Ответникът по жалбата - директорът на ТП НОИ Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Моли съда да потвърди процесното решение. Представя административната преписката по издаването му. Не ангажира доказателства.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал.1 КСО, от легитимирано лице, което има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

По делото няма спор по фактите, които се установяват от представената административна преписка, както следва:

Със заявление вх.№ 2113-02-3189 от 12.10.2017 г. К. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст .

По това заявление компетентният административен орган - ръководител на пенсионно осигуряване в ТП НОИ Бургас е издал разпореждане № 2113-02-3189#10 от 20.10.2017 г., с което отказал на жалбоподателя отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание  чл. 69б, ал.2 КСО  /л.10 от делото/.

Разпореждането е оспорено по административен ред, съгласно нормата на чл. 117, ал.1, т.2, б."а" КСО, пред директора на ТП НОИ Бургас, който е овластен от закона да разреши въпроса по същество или отмени разпореждането и върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането /арг.чл. 117, ал.3, изр.2 КСО/. В конкретния случай, същият се е произнесъл с решение № 1012-02-332#1 от 24.01.2018 година, с което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-3189#10 от 20.12.2017 година и което решение е предмет на оспорване в настоящото производство.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Видно от чл.145 ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

Съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, по жалбите срещу разпорежданията по чл. 117, ал.1, т.2а от КСО се произнася Ръководителят на съответното ТП на НОИ, поради което съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност.

Решението е издадено при спазване изискванията за писмена форма,  съдържа всички реквизити, съгласно чл. 117 ал.5 КСО, вр. чл.59 ал.2 от АПК, включително и фактически и правни основания за издаването му.

В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал.5 КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е  произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на чл. 117, ал.1, т.2а от КСО. В хода на административното производство не се установяват нарушения на производствените правила. Лицето е било уведомявано за всички действия/актове на органа и му е била предоставяна възможност за възражения, които възможности лицето е използвало.Органът се е произнесъл след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК.

Оспореният административният акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, като съображенията за това са следните:

Директорът на ТП НОИ Бургас е приел, че оспореното пред него разпореждане е законосъобразно, поради което го е потвърдил. Обосновал е този извод след анализ на осигурителния стаж на К., при който е констатирано, че към момента на подаване на заявлението -12.10.2017 г., същият има навършена възраст от 60 години, 07 месец и 06 дни, от които 13 години, 02 месеца и 12 дни труд са зачетени като положени при условията на втора  категория и 6 години, 04 месеца и 03 дни от трета категория труд. Приел е, че условието за навършена възраст е изпълнено, но 13 години, 02 месеца и 12 дни труд, положени при условията на втора категория не са достатъчни, за да се изпълни условието, предвидено в закона- 15 години трудов стаж от втора категория.

По делото не е спорно, че за установяване на трудовия стаж  жалбоподателят е представил пред административния орган  УП-13 №5507-18-882/17.05.2016г. за времето от месец март 1986г. до месец октомври 1988 г. от изплащателните ведомости на „Месокомбинат“ ЕООД гр.Добрич и УП -13 №5507-18-1746 от 30.09.2016г. за времето от месец 11.1988г. до месец 05.1992г. от изплащателните ведомости на „Месопромимпекс“ ЕООД гр.Генерал Тошево. Документите са  издадени от ТП на НОИ Силистра, където се съхраняват ведомостите на прекратения осигурител. Издадени са още два документа № 5507-18-1744 от 30.09.2016г. и №5507-18-1945 от 30.09.2016г. с вписана длъжност „Бр. Строители-Изолаторджия. Тази длъжност фигурира и представеното в съдебно заседание от жалбоподателя удостоверение № 5509-18-258/31.01.2018г.  

Въз основа на надлежно проверените документи  административният орган е приел, че жалбоподателят не доказва положен труд от първа  категория за периода от 09.09.1986г. до 31.05.1992г.  Не са налични доказателства, които да установят характера на изпълняваната работа –производствена характеристика, трудово досие и др. Съобразно приложените доказателства ответникът е зачел положения от К. стаж на длъжност „изолаторджия“  за периода от 09.09.1986г. до 31.05.1992г. от втора категория.

Съгласно разпоредбата на чл. 69б. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.)apis://desktop/icons/kwadrat.gif(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.)apis://desktop/icons/kwadrat.gif Лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:

1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.)apis://desktop/icons/kwadrat.gif навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;

2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.

От анализа на цитираната разпоредба са налага извода, че първата и задължителна предпоставка, за да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69, ал.2 от КСО е налице, но не е изпълнено условието за наличие на петнадесет години трудов стаж, положени при условията на втора категория труд.

Съобразно чл. 40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /обн.ДВ, бр.21/2000 г., НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а последните се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд/по арг. от чл. 40, ал.3 НПОС/. Следователно първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в трудовата книжка, трябва да съответстват на записванията в изплащателната ведомост. При несъответствие във вписванията в изплащателните ведомости и трудовата книжка меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратно.

В случая категорията на положения труд се установява единствено с писмени доказателства, на основание разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Въпреки разпределената доказателствена тежест жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят констатациите на пенсионния орган, който правилно и законосъобразно е зачел по продължителност и видове категория, положения от лицето осигурителен стаж.

С оглед установеното в настоящия процес, се налага извода, че правилно административният орган е отказал на К.К.  да му отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на  чл. 69б, ал.2 КСО.

Ето защо, законосъобразно ръководителят на пенсионно осигуряване при ТП НОИ Бургас е издал разпореждане, което правилно е оставено в сила от директора на ТП НОИ-Бургас.

По тези съображения жалбата на К.К.  е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, дванадесети  състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.К. ***, с ЕГН ********** против решение № 1012-02-332#1 от 24.01.2018 година на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №2113-02-3189#10 от 20.12.2017 година на ръководител на пенсионно осигуряване в ТП НОИ Бургас, с което, на основание  чл. 69б, ал.2 от КСО, му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: