ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№231                            дата 13 февруари 2017 год.              гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,

в закрито заседание на 13 февруари 2017 год.,

 в следния състав:

 

                                                                                   Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар:………………

Прокурор:……………...

 

разгледа адм. дело 338 по описа за 2017 год.

 и за да се произнесе взе предвид следните обстоятелства:

 

            Производството е по реда на чл.60, ал.4 от АПК.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от „Доставка на мебели“ ЕООД, гр.Ямбол против Заповед № ОП-11-0227394/01.02.2017г. на директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект”, собственост на жалбоподателя и представляващ товарен автомобил „Ивеко“, с рег. № СВ 7068 АТ, за срок от 20 календарни дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.  Заповедта се оспорва само в частта относно съдържащото се в нея разпореждане за предварително изпълнение, което е предмет на настоящото произнасяне, гледано по реда на чл.60, ал.4-6 от АПК.

            Жалбоподателят възразява, че за разпореденото предварително изпълнение административният орган е изложил най-общи мотиви, неподкрепени от никакви факти, което би препятствало преценката за неговата законосъобразност. Счита също така, че предварителното изпълнение в настоящия случай е такова, което настъпва по силата на закона, поради което изричното разпореждане на административния орган е лишено от предмет, на което основание също се претендира отмяната му.

Оспорването на разпореждането за допускане на предварително изпълнение е процесуално допустимо за разглеждане, като подадено в срока по чл.60, ал.4 от АПК.

            Съдът, след като анализира мотивите на административния орган, послужили като фактическо основание на разпореждането за предварителна изпълняемост на заповедта за налагане на ПАМ, намира искането за отмяна на това разпореждане за неоснователно.

            Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, с която се налага принудителната административна мярка, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК, респ. разпоредбата на чл. 60 от АПК. Следователно, за да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази предпоставките на посочената разпоредба, а именно: за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В случая, с оглед на конкретните засегнати обществени отношения, част от посочените в нормата предпоставки, се явяват неотносими. Органът се е позовал на хипотезите на защита на важен държавен интерес, свързан с охраняването на фиска, опасност, че може да бъде осуетено или затруднено изпълнението на акта, както и че от закъснението могат да последват значителни или труднопоправими вреди за бюджета.

Така изложените мотиви са достатъчни за обосноваване предварителната изпълняемост на принудителната мярка, като следва да се посочи, че не е задължително всички посочени предпоставки да са налице в условията на кумулативност. Охраняването на държавния бюджет безспорно обосновава хипотезата на защита на особено важен държавен интерес, схващано като гарантиране на постъпленията в него чрез спазване на фискална дисциплина. В конкретния случай е установено, че дружеството е изпълнявало клиентски поръчки по доставка на мебели, като плащанията на поръчките се извършват при доставката на място при клиента, като парите се получават от шофьора на товарния автомобил, който е снабден с касов апарат, но за изпълнените клиентски поръчки на 17.01.2017г. е установено, че не са били издадени фискални бонове при тяхната доставка. Това обстоятелство по същество не се оспорва от жалбоподателя. Осъществявайки търговската си дейност по този начин, не се осигурява отчетност на извършените продажби, респ. проследяване на реализираните обороти, които пряко влияят върху определянето на размера на публичните задължения на търговеца впоследствие. Това именно води до ощетяване на фиска, поради което разпореденото предварително изпълнение на мярката е материално обосновано. Принудителната административна мярка има за цел да преустанови нарушението, като при наличието на значим обществен интерес, предварителното й изпълнение е законосъобразно разпоредено.

Неоснователно е възражението на страната, че предварителното изпълнение в случая настъпва по силата на закона. В ЗДДС не се съдържа норма в претендирания смисъл, като препращането е към условията по АПК, съответно приложим е именно чл.60 от с.к.

Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.60, ал.5 от АПК, Бургаският административен съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на  „Доставка на мебели“ ЕООД, гр.Ямбол против Заповед № ОП-11-0227394/01.02.2017г. на директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, В ЧАСТТА, в която е разпоредено предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка.

 

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                 СЪДИЯ: