Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр.Бургас,  951/ 19.05.2016г.

 

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                               СЪДИЯ: Л.А

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 338 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Жалбоподателят А.Г.Б., ЕГН **********,***, е оспорил решение №108 от 16.12.2015г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) Бургас, в частта, в която е потвърдено разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение изх.№ 5102/2004/012474/08.10.2015г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен в частта, в която е постановен отказ за погасяване по давност на задължение по изп.лист от 27.02.2008г. по гр.д. № 4048/2007г. по описа на РС Сливен.

В жалбата са изложени доводи, че обжалваното решение не е съобразено с нормата на чл.171, ал.1 от ДОПК, както и, че всички вземания по процесното решение са погасени по давност, поради което същото е незаконосъобразно. Иска се, съдът да отмени решението на директора на ТД на НАП Бургас. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, жалбоподателят поддържа жалбата, твърди изтекла погасителна давност по отношение на процесните задължения.

Ответникът, директор на ТД на НАП Бургас, чрез процесуален си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски.

По фактите:

От приетите и неоспорени по делото доказателства, се установява, че жалбоподателят А.Б. е бил страна по гр.д. № 4048/2007г. по описа на Районен съд Сливен (РС). По делото е постановено решение № 899/12.11.2007г., което е влязло в сила на 23.01.2008г.

Като е констатирал, че решението подлежи на изпълнение, председателят на РС е разпоредил да се издаде изпълнителен лист – 27.02.2008г. (л.56), съгласно който жалбоподателят Б. е осъден да плати в полза на държавата - окончателна държавна такса в размер на 15 лв.; - държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 108 лв.; - 3 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

С разпореждане № 5102/2004/012456/29.05.2008г. (л.55) вземането на РС Сливен, в размер на 132,54 лв., установено с изпълнителния лист е присъединено в производството по събиране на публични вземания по изпълнително дело № 5102/2004г. по описа на РД Бургас на Агенция за държавни вземания (АДВ).

Поради липсата на надлежно обезпечение на публичното задължение, с постановления № 5102/2004/012461/12.06.2008г. (л.48) и № 5102/2004/012463/23.06.2008г. (л.45), публичен изпълнител при РД Бургас на АДВ е наложил съответно – запор върху трудовото възнаграждение и запор върху лек автомобил собственост на жалбоподателя.

С разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение изх.№ 5102/2004/012474/08.10.2015г. (л.18), на основание чл.171, ал.2 от ДОПК, публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен е отказал погасяване по давност на публични задължения на жалбоподателя, сред които и задължението по изпълнителен лист – 27.02.2008г. по гр.д. № 4048/2007г. по описа на РС Сливен в размер на 234,56 лв.

В законоустановения срок А.Б. е подал жалба срещу това разпореждане. С решение № 108/16.12.2015г. директорът на ТД на НАП – Бургас е потвърдил разпореждането в частта, в която е постановен отказ за погасяване по давност на задължение по изп.лист от 27.02.2008г. по гр.д. № 4048/2007г. по описа на РС Сливен и е отменено в останалата част. В мотивите на решението е посочено (л.7, стр.2), че предвид предприетите действия по принудително изпълнение – налагане на запори, които са довели до спиране на давността, не може да се приеме, че процесното задължение е погасено на това основание.  

Видно от обратна разписка приложена по делото (л.10), решението е връчено на жалбоподателя чрез пълномощник на 20.01.2016г.

Б. е сезирал съда с жалба подадена по поща (л.5) на 27.01.2016г., чрез ТД на НАП – Бургас.

Правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане – подадена от легитимирано лице, в срока по чл.268 от ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

На основание чл.266, ал.1 от ДОПК, длъжникът може да обжалва действията на публичния изпълнител пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, а съгласно чл.267, ал.2, решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение.

Процесното решение е постановено от директора на ТД на НАП – Бургас, поради което същото се явява издадено от компетентен административен орган, в предвидената писмена форма. При издаването не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Между страните няма спор относно фактите по отношение задълженията по издадения изпълнителен лист от 27.02.2008г. (л.56) по описа на РС Сливен. Спорът е правен и касае наличието на законовите предпоставки за прилагане института на погасителната давност. От една страна в сезиращата жалба се поддържа тезата, че предпоставките по чл.171 от ДОПК  са налице и задълженията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност. От друга страна административният орган е изложил аргументи, че в конкретния случай, поради предприетите действия по принудително събиране на задълженията, давността е прекъсната, поради което към момента на произнасянето на публичния изпълнител същата не е била изтекла.

Относно приложението на материалния закон:

Съгласно чл.162, ал.2, т.6, предл.първо от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините.

Съгласно изпълнителен лист от 27.02.2008г. на РС Сливен (л.56), задълженията на жалбоподателя са за окончателна държавна такса – 15 лв., държавна такса върху присъдена издръжка - 108 лв. и такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Предвид характера на задълженията, отнесени към разпоредбата на чл.162, ал.2, т.6, съдът приема, че се касае за публични държавни вземания, доколкото същите са държавни такси присъдени с влязъл в сила съдебен акт (решение № 899/12.11.2007г. по гр.д. № 4048/2007г. по описа на РС Сливен).

Погасителната давност е материалноправен институт, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е била в сила към момента на възникване на спорното правоотношение. Давността за публичните задължения, възникнали след 01.01.2006г., каквито са процесните, е уредена с разпоредбата на чл.171 от ДОПК, според чиято ал.1, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал.2 на същата разпоредба с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Спирането и прекъсването на давността са регулирани от процесуалноправна норма - чл.172 от ДОПК.

Съгласно чл.172, ал.1 от ДОПК, давността спира:

1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;

2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;

3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;

4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;

5. с налагането на обезпечителни мерки;

6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал.3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност.  

Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на ДОПК, където чл.220 и следващите включват образуване на изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана.

По делото са представени доказателства (л.55) за присъединяване на задълженията на жалбоподателя Б. по изпълнителен лист от 27.02.2008г. (л.56) към образувано изпълнително дело № 5102/2004г. по описа на РД Бургас на АДВ.

На следващо място, с постановления № 5102/2004/012461/12.06.2008г. (л.48) и № 5102/2004/012463/23.06.2008г. (л.45), публичен изпълнител при РД Бургас на АДВ е наложил съответно – запор върху трудовото възнаграждение и запор върху лек автомобил собственост на жалбоподателя.

Наложеното обезпечение поражда предвиденото в чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК спиране на давността по отношение на задълженията посочени в него, а задълженията по процесния изпълнителен лист са посочени. Ето защо, след като са налице надлежно наложени обезпечителни мерки, постановлението, за които не е обжалвано и същите са породили правно действие, на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК давността по отношение на задълженията е спряна, считано от датата на издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки (23.06.2008г.). По делото не са представени доказателства и не се твърди, след налагане на обезпечителните мерки да са предприемани други действия, от публичния изпълнител или от длъжника, които да са довели до отпадане на основанието за спиране на давността. При това положение и към настоящия момент не е изтекъл 5-годишният давностен срок, защото течението му е спряно с наложеното обезпечение.

От първото предприето действие по принудително изпълнение(разпореждане № 5102/2004/012456/29.05.2008г. на публ.изпълнител), когато на осн. чл.172, ал.2 от ДОПК давността се прекъсва и започва да тече нова давността, до настоящият момент 10-годишният абсолютен давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК, приложим независимо от спиране и прекъсване на давността, не е изтекъл, поради което процесните задължения не са погасени по давност, както правилно е приел и административният орган.

Предвид изложеното, правилно публичният изпълнител и решаващият орган са приели, че искането за отписване на задълженията по процесния изпълнителен лист е неоснователно, поради което жалбата против решение № 108/16.12.2015г. на директор на ТД на НАП Бургас е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, предвид искането за присъждане на разноски направено от процесуалния представител на ответника, на същия, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва да се присъдят такива в размер на 300 лв., чийто размер е съобразен с разпоредбата на § 1, вр. чл.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Б., ЕГН **********,***, против решение №108 от 16.12.2015г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите Бургас в обжалваната част. 

ОСЪЖДА А.Г.Б., ЕГН **********, да заплати на ТД на НАП Бургас разноски в размер на 300 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.268, ал.2 от ДОПК.

 

 

                                           СЪДИЯ: