Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1035                                           12.06.2015г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                              VІІ състав

На пети юни                                                          две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 338 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на С.С.П., ЕГН-**********, понастоящем в Затвора гр.Бургас, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието-София (ГДИН-София), за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на 09.02.2015г. в 21.00 часа и на 07.02.2015г. в 13.10 часа, при извършени претърсвания на спалното помещение в което пребивава и обиск, в размер на 10`000,00 (десет хиляди) лева.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа предявения иск, представя писмени доказателства, ангажира събирането на гласни такива и пледира за уважаването на иска.

Ответникът по иска ГДИН-София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., представя писмен отговор в който оспорва иска като недопустим, евентуално като неоснователен като излага подробни съображения. Пред съда заявява, че счита иска за неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на иска поради липсата на предпоставките на чл.1 ЗОДОВ и недоказаност на причинени вреди.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Ищецът С.С.П. е лишен от свобода, понастоящем пребиваващ в Затвора в гр.Бургас. Твърди, че в 13.10 часа на 07.02.2015г. и в 21.00 часа на 09.02.2015г. са били извършени претърсване на килията в която изтърпява наказанието и обиск, което било с цел да бъде тормозен. Освен това второто претърсване било извършено нощем, той бил изведен „чисто гол“, нямало медицинско лице, не му била показана заповед от началника на затвора или друг орган. С това са му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в подлагане на нечовешко отношение, пораждане на страх, незащитеност и малоценност.

По делото са разпитани и свидетелите Л.С., М.К. и Д.Ж., също лишени от свобода и пребиваващи в затвора в гр.Бургас. Св.С. заявява, че не е присъствал на претърсването извършено на 09.02.2015г. към 21.00 часа, а се е намирал в своята килия, която е по диагонал на килията на ищеца. Чул шум, погледнал през отвореното прозорче и видял ищецът отвън пред килията си. Бил облечен с дълга тениска, но се почесал и се видели задните му части. Св.К. също заявява, че по същото време е пребивавал в килията си, която се намира срещу килията на ищеца. Разбрал е, че ще се извършва претърсване на ищеца и видял същия в коридора, облечен с черна тениска. Ищецът П. се почесал и К. видял, че той е гол без слипове, като на следващия ден се шегували с него за това. Св.Ж. също заявява, че е бил в съседна килия и видял, че при претърсването ищецът бил съблечен гол и бил претърсен, като на въпрос на пълномощника на ответника заявява, че когато погледнал, видял че ищецът бил облечен с боксерки и тениска.

Като свидетели бяха разпитани и служителите на ГДИН-София – Т.С., А.С., Атанас Я. и М.Ч.. Св.С. заявява, че е участвал в претърсването на 09.02.2015г. в 21.00 часа. То било проведено, тъй като постъпила информация, че ищецът крие телефон и вечер говори по него. Продължило около 15-30 минути, като по това време капаците на другите килии били затворени за да не могат извършваните действия да бъдат наблюдавани от останалите лишени от свобода. Лично св.С. е присъствал на две претърсвания при които са били открити два мобилни телефона у ищеца. Св.С. заявява, че е имало три докладни за намерени непозволени вещи в спалното помещение на ищеца: мобилни телефони и части за тях – сим карти, батерии и зарядни и той е участвал в извършено претърсване на 10.02.2015г. следобед. Св.Я. твърди, че когато той е бил на смяна, е било извършвано едно претърсване на килията на ищеца по информация за непозволени вещи, като не може да уточни конкретния ден и месец. Посочва, че претърсванията се извършват по нареждане на дежурния надзирател, служителите влизат в коридора и отиват в съответната килия. Отварят я, извеждат лишения от свобода, който трябва да е облечен, правят му личен обиск с детектор за метал. Един надзирател остава при него, а други двама или трима надзиратели влизат в килията и извършват претърсване за непозволени вещи. Св.Я. заявява също, че работи в затвора в гр.Бургас от една година и половина и до сега не е присъствал на случай при който някой от лишените от свобода да бъде изведен гол. Св.Ч. заявява, че по време на това претърсване е бил на друго претърсване, което приключило и той слязъл в салона. Ищецът бил прав до спалното помещение и облечен, а надзирателите извършвали претърсването вътре.

По делото са приети като доказателства протокол № 5051/07.02.2015г. изготвен при извършен личен обиск на ищеца в 13.10 часа, протокол № 5052/09.02.2015г. за извършения му личен обиск в 21.10 часа и протокол № 5101/10.02.2015г. изготвен при извършен личен обиск в 15.40 часа. Съгласно трите протокола забранени вещи не били открити. В тях има положени подписи, както на лицето извършило съответния личен обиск, така и на ищеца, като съгласно двата протокола, изготвени при процесните претърсвания на 09.02.2015г. и на 07.02.2015г., същите са извършени и в присъствието на поемни лица с положени и техни подписи.

 

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки. Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца за която се твърди, че е в причинна връзка с незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища. Според чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.

При преценката за основателност на предявения иск, съдът извърши анализ на събрания доказателствен материал при който достигна до извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск се явява неоснователен. Чл.4 от ЗОДОВ предвижда дължимост на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки: 1.Действие, респ. бездействие на администрацията, държавна или общинска; 2.Противоправност; 3.Причиняване на вреди; 4.Пряка причинна връзка между противоправното действие, респ. бездействие и вредите.

Незаконосъобразността на действието е първият елемент от състава на търсената отговорност подлежащ на установяване от съда пред който са предявени исковете за обезщетение. В конкретният случай не се установи незаконосъобразност на извършените претърсвания и обиски на ищеца съответно на 07.02.2015г. и на 09.02.2015г., тъй като те са извършени в съответствие процесуалните правила предвидени с чл.92, чл.93 и чл.95 от ЗИНЗС, съответно чл.85, чл.86 и чл.87 от ППЗИНЗС.

 От съдържанието на протокол № 5051/07.02.2015г. и протокол № 5052/09.02.2015г., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че тези две претърсвания и обиски на ищеца са извършен от служители на затвора от мъжки пол, по нареждане и под ръководството на съответния дежурен главен надзирател – св.Ч. и св.С. и в присъствието на поемни лица, също от мъжки пол.

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗИНЗС освен в посочените случаи по ал.1 на същата разпоредба, обиск на лишените от свобода може да се извърши и с цел предотвратяване на престъпления и на други нарушения, с разрешение на началника на затвора, а когато той отсъства разрешението се дава от ръководителя на дежурната част – чл.93, ал.3 от ЗИНЗС, която разпоредба в случая е спазена. Обискът и претърсването са били извършени именно с оглед специалната цел – да се предотврати нарушение, предвид информацията за укрити от ищеца забранени вещи по чл.97, т.3 от ЗИНЗС. Тази информация не е било възможно да бъде оставена без последствия от служителите на затвора независимо, че при процесните претърсвания не са открити такива вещи, тъй като от показанията на св.С. в други случаи у ищеца да били открити два мобилни телефона. Това е наложило да се извърши претърсване и обиск в хипотезата на неотложност за да се прекрати нарушението, като законът не забранява същите да бъдат проведени и нощем в неотложните случаи, съгласно чл.163, ал.1 от НПК, вр. чл.95, ал.4 от ЗИНЗС.

 За извършените на ищеца претърсвания и обиски са съставени протоколи от дата на които са проведени, които съдържат информация относно: датата, часа, лицето, извършило обиска, данни за обискираното лице и данните на присъствалите при обиска поемни лица. Протоколите са подписани от посочените лица и съответстват на изискванията на  чл.95, ал.2 от ЗИНЗС.

Неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца, че  претърсванията и обиските са извършени при подлагане на нечовешко отношение, пораждане на страх, незащитеност и малоценност. Тези твърдения не се доказаха и от показанията на разпитаните свидетели, които са присъствали или твърдят, че са видели обиска. Дори лишените от свобода разпитани по искане на ищеца – св.С. и св.К. заявяват, че са видели задните му части след като самият ищец се е почесал. Следователно показването на част от тялото му е станало след действие на С.П. – почесването, а не поради действия на надзирателите. Показанията на св.Ж. в тази насока не могат да бъдат кредитирани, тъй като този свидетел заявява, че първоначално ищецът е бил облечен с боксерки, нещо което не се установява нито от показанията на останалите свидетели, нито от твърденията на ищеца, че бил изведен „чисто гол“. Не е извършен обиск на интимните части на ищеца, което да налага присъствие на медицинско длъжностно лице на осн. чл.93, ал.3 от ЗИНЗС.

В този ред на правните съждения, основани на установените по делото факти, се налага извода, че ищецът не доказа наличие на специално, преднамерено поведение на длъжностните лица извършили обиските и претърсванията му, които да имат за цел унижаване на човешкото му достойнство, нито пък са налице доказателства, установяващи пораждане на страх, незащитеност и малоценност.

Освен това ищецът не доказа и причиняване на претендираните от него неимуществени вреди, тъй като на обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с извършените незаконосъобразни действия и са пряка и непосредствена последица от тях. От доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се във вреди от твърдените противозаконни претърсвания на килията му и обиски от служители на затвора. Съгласно чл.93, ал.1 и 3 от ЗИНСЗ обискът на лишените от свобода не може да се извършва по начин, унижаващ тяхното достойнство. Не се доказаха твърденията на ищеца, включително и чрез показанията на св.С. и св.К., обиските и претърсванията да са били извършени по начин, засягащ достойнството му. Отделно от това, дори и да се приеме, че ищецът е преживял негативни психически преживявания, същите следва да се преценяват в светлината на наложеното му наказание и статута на осъден на лишаване от свобода, което безспорно ограничава неговите права и свободи.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействие на административния орган. Съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Размерът се формира по справедливост по реда на чл.52 от ЗЗД, единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В тежест на претендиращия е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в причинна връзка с незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора Бургас. В конкретният случай няма данни да е налице увреждане по степен и характер на преживени болки и страдания от ищеца, което да е довело до довело до някакво здравословно неразположение или трайно да е увредило здравословното му състояние.

Воден от горното, както и с оглед обстоятелството, че не бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно наличие на осъществени незаконосъобразни действия на административен орган и нанесени неимуществени вреди, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, чл.143, ал.4 от АПК   и чл.8, ал.1, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 830,00лв., платими от ищеца.

Мотивиран от това Административен съд Бургас, седми състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от С.С.П., ЕГН-**********, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието-София, иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му на 09.02.2015г. в 21.00 часа и на 07.02.2015г. в 13.10 часа, при извършени претърсвания на спалното помещение в което пребивава и обиск, в размер на 10`000,00 (десет хиляди) лева.

ОСЪЖДА С.С.П., ЕГН-**********, да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието-София сумата от 830,00лв (осемстотин и тридесет лева) за разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: