Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 806            Година 14.05.2014       Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на петнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Й.Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 338 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.144 и чл.107, ал.4 от ДОПК и чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на Н.Б.К. *** против Акт за установяване на задължения по декларация № 0000006196/17.02.2010г. издаден от инспектор в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, в частта в която е потвърден с решение на директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас. В жалбата се прави се искане да се счетат за нищожни установените задължения от 670,63 лева, като погасени по давност.

Ответникът – Директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

С акт за установяване на задължения по декларация № 0000006196/17.02.2010г. издаден от инспектор в Дирекция „МПДТР” при Община Бургас са установени задължения на жалбоподателката за пътен данък, за притежавани от него два леки автомобила с посочени регистрационни номера.

С решение № 94-01-38656/4/06.01.2011г. на директора на Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, жалбата е частично уважен, като АУЗД е потвърден в частта относно установените на лицето задължения за данък върху превозните средства за 2006г., 2007г. и 2008г. за лек автомобил марка „Алфа Ромео” с рег.№ А3932ВХ в размер на главницата 399,30 лева и лихва в размер на 271,33 лева или общо 670,63 лева.

Решението е получено на 11.01.2014г., видно от приложеното известие за доставяне и акта за установяване на задължения по декларация, в частта в която е потвърден е обжалван в срока по  чл.156 ал.1 от ДОПК, с жалба вх.№ 94-01-38656(5) от 20.01.2014г.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за неоснователна.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.

В настоящия случая вземанията за данък върху превозните средства за 2006г., 2007г. и 2008г. за притежавания от жалбоподателят лек автомобил „Алфа Ромео”, са установени посредством акт за установяване на задължения по декларация № 0000006196/17.02.2010г., който е издаден от инспектор в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас.

По делото е представена заповед № 62/14.01.2010г. на кмета на Община Бургас с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и чл.8, ал.5 и чл.12, ал.1 от ДОПК са определени служителите на общинската администрация с права и задължения на органи по приходите. Това са служителите от дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” от трите отдела обособени в тази дирекция. Ето защо, оспорения акт е издаден от компетентен орган – инспектор в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама”  при Община Бургас,  съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията предоставени му със заповед № 62/14.01.2010г. на кмета на Община Бургас.

При издаване на акта, административния орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да е довело до нищожност или незаконосъобразност на акта.

Съгласно чл.109, ал.1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена. Тази разпоредба регламентира срок за образуване на ревизионно производство за установяване на задължения за данъци, чието изтичане препятства възможността за органите по приходите да установят тези задължения. С оглед на тази му характеристика, срокът е преклузивен, като се прилага служебно от органите по приходите и от съда. Неспазването му е съществено процесуално нарушение, като винаги води до незаконосъобразност на издадения акт.

АУЗД 0000006196/17.02.2010г., в частта относно установените задължения за 2006г., 2007г. и 2008г. е законосъобразен, тъй като срока по чл.109, ал.1 от ДОПК е спазен. Декларацията за придобиване на лек автомобил се подава еднократно при придобиване на автомобила и произвежда правно действие всяка една година, докато трае собствеността, като въз основа на нея ежегодно се определя публичното задължение. Ето защо, срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК е относим за всяка една календарна година.

В случая, за установяване на задълженията за данък върху превозните средства за 2006, срока започва да тече от 31.12.2006 и изтича на 31.12.2011г.. Оспореният АУЗД е издаден на 17.02.2010г., към който момент срока по чл.109, ал.1 от ДОПК не е изтекъл спрямо задълженията за данък върху превозните средства за 2006г., поради което следва да се приеме, че от административния орган не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на акта, в тази му част. Така изложеното се отнася и до установените с акта задължения за 2007г. и 2008г., по отношение на които срока по чл.109, ал.1 от ДОПК, започва да тече от 31.12.2007, съответно 31.12.2008г. и изтича на 31.12.2012г., съответно 31.12.2003г.,  тоест към момента на издаване на акта този срок не е изтекъл.

Установените задължения не са погасени и по давност, както се твърди от жалбоподателя.

Съгласно чл.162, ал.1 от ДОПК, държавните и общинските вземания са публични и частни, а съгласно ал.2, публични са държавните и общинските вземания за: т.1 за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; т.3 за държавни и общински такси, установени по основание със закон и т.9 лихвите за вземанията по т. 1 - 8. С оглед посочените разпоредби задълженията за данък върху превозните средства и лихвите за просрочие са публични общински вземания и по отношение на тяхното погасяване по давност са приложими разпоредбите на ДОПК.

Съгласно чл.171 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, а съгласно ал.3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Съгласно чл.60, ал.1 от ЗМДТ, в приложимата редакция, данъкът се заплаща на две равни вноски в срок до 31 март и до 30 септември на годината, за която е дължим

В случая задълженията за да данък върху превозните за 2006г., съгласно посочените разпоредби на чл.60, ал.1 от ЗМДТ, са били дължими през 2006г. и давностния срок по отношение на тях започва да тече от 01.01.2007г. и изтича на 01.01.2011г.. Преди да изтече давностния срок, на 17.02.2010г. е издаден процесния акт, поради което от тази дата давността се счита за прекъсната и от нея започва да тече нова давност, която не е изтекла към момента на постановяване на настоящото съдебно решение и задълженията не са погасени по давност. Така изложеното се отнася и  до установените с акта задължения за 2007г. и 2008г., по отношение на които давностният срок е започнал да тече на 01.01.2008г., съответно на 01.01.2009г. и изтича на 01.01.2012г., съответно 01.01.2013г., като с издаването на оспорения акт давността е прекъсната и е започнала да тече нова такава, която все още не е изтекла. 

От жалбоподателя макар и да се правят възражения единствено, че задълженията са погасени по давност, съдът с оглед разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, следва да се произнесе и относно спазването на материалноправните разпоредби по издаването на оспорения акт за установяване на задължения по декларация.

В чл.53 от ЗМДТ е определено кои лица дължат плащане на данък върху превозните средства. Не е налице спор по делото, че жалбоподателя през процесните периоди 2006г., 2007г. и 2008г. е бил собственик на лек автомобил „Алфа Ромео”, за който е подадена пред Община Бургас данъчна декларация по чл.54 от ЗМДТ и през тези години е имал постоянен адрес в гр.Бургас, поради което той е данъчно задължено лице по смисъла на чл.53 от ЗМДТ.

Оспореният акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно  издава акт за установяване на задълженията по декларация,  при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че жалбоподателят не е платило задълженията си за данък върху превозните средства за 2006г., 2007г. и 2008г.

При издаването на обжалваният акт от административният орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Действително в издадения акт е посочен дължимия пътен данък в общ размер, като не са посочени периодите за който той се дължи и размера за всяка една от годините, но в решението на горестоящия орган изрично са посочени както периодите за които се дължи данъка, така и неговия размер и този на лихвата, за всяка една от годините, поради което правото на защита на лицето не е нарушено.

В допълнение на изложеното следва да се има в предвид, че  дори и да се приеме, че са налице процесуални нарушения при издаване на акта, те не са предвидени от законодателя, като основание за съда да отмени акта и да върне преписката на органите по приходите за ново произнасяне. Това е така, защото с  оглед разпоредбата на чл.160, ал.1 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/2004г. на ОСС на ВАС, административният съд, като съд по същество, със своето решение следва да се произнесе относно дължимостта на установените задължения, като дори  разполага с правомощия да установи задълженията на лицето на основания различни от изложените в акта.

Неоснователно е направеното от жалбоподателят възражение, че АУЗД е незаконосъобразен, тъй като не съдържа изходящ номер. Видно от акта в него е посочен № 000006196/17.02.2010г., който го индивидуализира надлежно, поради което не е необходимо да има и изходящ номер, още повече, че такъв номер се слага на кореспонденцията постъпваща и извеждана от администрацията, а не на издадените административни актове.  

Действително в преписката липсват доказателства за връчване на АУЗД на жалбоподателя, но това обстоятелство не води до неговата незаконосъобразност и не е съществено процесуално нарушение. На първо място административното производство приключва с издаването на АУЗД и действията по връчването му, не е част от това производство и тези действия не биха могли да доведат до неговата незаконосъобразност. Редът предвиден за връчване на акта е с оглед  гарантиране на правото на защита на адресатите, съответно заинтересуваните лица в производството и ако този ред не е спазен акта не е незаконосъобразен, а не е влязъл в законна сила и подадената срещу него жалба е процесуално допустима, както правилно е приел директора на Дирекция „МПДТР” при Община Бургас в постановеното от него решение № 94-01-38656/4/06.01.2014г.

С оглед на изложеното жалбата на Н.Б.К. против АУЗД № 0000006196/17.02.2010г., в частта относно установените задължения за данък върху превозните средства за 2006г., 2007г. и 2008г. е неоснователна. Поради дължимостта на главните задължения за данък върху превозните средства, които не са заплатени в законоустановения срок от жалбоподателя, правилно от органа по приходите са определени и лихви за забава, с оглед нормата на чл.175 от ДОПК. 

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТВЪРЛЯ жалбата на Н.Б.К. против Акт за установяване на задължения по декларация № 0000006196/17.02.2010г. издаден от инспектор в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, в частта в която е потвърден с решение № 94-01-38656/4/06.01.2011г. на директора на Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, относно установените задължения за данък върху превозните средства за 2006г., 2007г. и 2008г. в общ размер на 399,30 лева, ведно със съответната лихва за забава, изчислена до датата на издаване на акта.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: