Р Е Ш Е Н И Е

 

       1005            08.06.2012г.          град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на осми май две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретар С.Х., като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 338 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 211и, ал. 5 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ), ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от П.Ц.Ц. – генерален директор, срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 3/05.12.2011г., издадено от Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 81/01.02.2012г. на Директора на Агенция „Митници”. С оспореното ППСПДВ са определени за плащане мито в размер на 7 086,13 лева и ДДС в размер на 13 227,44 лева, като отговорността на асоциацията е ангажирана в качеството й на гарантираща асоциация-поръчител по ТИР XZ59618274. Иска се от съда да отмени оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен. В съдебно заседание се представлява от адвокат И.К., САК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна – началник на Митница Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва жалбата като неоснователна и настоява за отхвърлянето й. В съдебно заседание излага подробно становище. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред. Предвид факта, че по делото липсват доказателства кога е връчено решение № 81/01.02.2012г. на директора на Агенция „Митници” на жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

 

На 22.12.2008г. през МП Лесово от Република Турция за Република Румъния се въвеждат стоки с товарен автомобил рег. № РВ 5471АС/РВ5458ЕМ, като превоза се извършва под покритието на карнет ТИР XZ59618274.  Транзитната операция е регистрирана в БИМИС – регистър Транзит отправно митническо учреждение (ТОМУ) № 74442/22.12.2008г., като титуляр на режим транзит е „Иви транс” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***. Поради подозрения за използване на фалшив митнически печат, българските митнически власти са отправили запитване чрез т.нар.  формуляр „ТС21- Искане за последваща проверка” до румънската митническа администрация, като в резултат на проверката е установено, че транзитната операция не е приключена по установения ред. По тази причина съгласно чл. 203, ал. 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 за създаване на Митническия кодекс на Общността (Регламент 2913/92)  и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ е възникнало вносно митническо задължение за отговорното лице по режим транзит - „Иви транс” ЕООД. 

Впоследствие, размера на възникналото задължение за мито и други публични държавни вземания е определен с Решение № 1071/24.03.2009г. на Началника на МП Лесово. В т. 4 от същото е посочено, че длъжника „Иви транс” ЕООД следва да заплати определения размер в 10 дневен срок, считано от датата на връчване на уведомлението за вземане под отчет (лист 77) на основание чл. 839, ал. 2 от ППЗМ. Допълнително на дружеството е изпратено и искане за заплащане на дължимите суми (лист 99), като същото е получено от длъжника на 21.05.2009г. (лист 101). Задължението е взето под отчет под № 13/19.05.2009г., видно от уведомление за вземане под отчет № 1071/19.05.2009г. (лист 84). Решение № 1071/24.03.2009г. е оспорено пред Административен съд Ямбол, който с решение № 194/15.12.2009г. по адм.д. № 250/2009г. е потвърдил същото. Решението на административния съд е оставено в сила с решение № 11478/ 06.10.2010г. по адм.д. № 2395/2010г. на ВАС.

С писмо изх. № 1071/19.05.2009г. (лист 97) началникът на МП Лесово е уведомил гарантиращата организация АЕБТРИ, че сертификатът за завършване на операция по ТИР XZ59618274, приет на 22.12.2008г. е получен в резултата на злоупотреба или измама, посочил е определения дължим размер за мито и ДДС и е поканил асоциацията да представи доказателства за редовното завършване на операцията.

С писмо изх. № 1653/27.05.2009г. (лист 68) АЕБТРИ е поискало представяне на документи от „Иви транс” ЕООД, като няма данни дали писмото е достигнало адресата и дали дружеството е представило изисканата документация.

С писмо изх. № 2006/18.06.2009 АЕБТРИ (лист 41) уведомява МП Лесово, че приложените към това писмо документи са получени от „Иви транс”ЕООД и излага доводи, че е налице задължителна поредност на длъжниците.

Тъй като „Иви транс” ЕООД не е заплатило в определения срок за доброволно плащане дължимите вземания е издадено ППСПДВ № 16/21.07.2009г. (лист 46) на началника на Митница Бургас, с което се определя размер на възникнало митническо задължение 7 086,13 лева за мито и 13 227,44 лева за ДДС плюс дължими лихви от дата на възникване на задължението. ППСПДВ № 16/21.07.2009г. е обжалвано по съдебен ред, като с Решение № 1149/16.08.2011г. по адм. д. № 1538/2009г. по описа на Административен съд гр. Бургас, посоченото постановление е оставено в сила, като съдебното решение е влязло в сила на 28.09.2011г.

Видно от приложената на лист 64 по делото разписка изх. № 4402-0742/15.12.2009г. на публичен изпълнител, в АДВ РД Пловдив е получено ППСПДВ № 16/21.07.2009г. и същото е вписано в книгата за движението на изпълнителните дела под № 6363/2009г. Представено е и писмо изх. №6363/2009/000086/19.04.2012г. на ТД на НАП гр.Пловдив, от което е видно, че по ППС № 16/2009г. не са постъпили суми. Към 19.04.2012г. са предприети действия по принудително изпълнение срещу „Иви транс” ЕООД и образуваното изпълнително дело е активно.

Видно от писмо изх. № 4402-0816/28.12.2009г. (лист 63) Митница Бургас е изпратила до АЕБТРИ копие на постановление за налагане на обезпечителни мерки, заедно със запорно съобщение, издадени от началника на Митница Бургас срещу „Иви транс” ЕООД.

С Искане за заплащане на дължими суми изх. № 1071/15.04.2010г. (лист 38) МП Лесово е сезирало АЕБТРИ за възникналите задължения, като искането е получено от асоциацията на 20.04.2010г, видно от известие за доставяне *7800000184286* (лист 40).

С докладна записка изх. № 1071/09/12.08.2010г. (лист 36) е уведомен началника на Митница Бургас, че в тримесечния срок от датата на искането съгласно чл. 10 от договора между Агенция „Митници” и АЕБТРИ, асоциацията не е изпълнила задължението си да заплати възникналите задължения за мито и ДДС, поради което административния орган е издал на 05.12.2011г. процесното ППСПДВ № 3/2011г. Последното е връчено на длъжника АЕБТРИ на 14.12.2011г., което се установява от известие за доставяне ИД PS 8000 00ОRW3 3 (лист 31).

В законоустановения срок асоциацията е оспорила с жалба вх. № 4402-1402/10/ 22.12.2011г. издаденото постановление по административен ред пред Директора на Агенция „Митници”, който е потвърдил постановлението изцяло с Решение № 81/01.02.2012г.

В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство се оспорват констатациите на митническия орган и тълкуването на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Релевират се възражения относно факта, че административният орган не е направил всичко възможно да събере дължимите публични вземания от титуляра на режима „Иви транс” ЕООД. Жалбоподателят твърди, че не е налице обикновена солидарна отговорност по реда на ЗЗД, а съществува специална поредност за реализиране на отговорността съгласно Конвенция ТИР. Излагат се оплаквания, че процесния ТИР карнет е приключен без резерви, поради което не може да се иска заплащане на вземания по същия. Жалбоподателят твърди, че неправилно е определен началния момент от който започва да тече лихва по отношение на АЕБТРИ, както и факта, че в ППСПДВ неправилно се посочва, че обжалването в случая няма суспензивен ефект.

 

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, а при издаването му са спазени изцяло процесуалните и частично материалноправните разпоредби на приложимия закон. Този извод се налага поради следните съображения:

Нормата на чл. 145 от АПК предвижда, че административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на акта.

Обжалваното решение е издадено в законоустановената писмена форма и от компетентния административен орган – началника на Митница Бургас, съгласно разпоредбата на чл. 211а от ЗМ. При издаването му не са допуснати нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона. Решението е мотивирано, като в мотивите административният орган е посочил, както фактическите, така и правните основания за издаването му.

Между страните по делото не се спори относно описаната фактическа обстановка. Спорен е въпросът дали между титуляра на режим транзит и АЕБТРИ в качеството на гарантираща организация е налице солидарна отговорност, или Конвенция ТИР предвижда поредност на търсенето на задълженията. Отделно от това спорни са въпросите за началната дата, от която следва да се начислява лихва върху определените вземания и суспензивния ефект на оспорването.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на жалбоподателя относно спазването на поредността на търсенето на задълженията от длъжниците. Нормата на чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР определя, че гарантиращата асоциация се задължава да заплати дължимите вносни или износни мита и такси, увеличени с лихви за закъснение, начислени съгласно законите и митническите правилници на страната, в която е била установена нередовност в операцията ТИР. Асоциацията отговаря съвместно и солидарно за изплащането на споменатите по-горе суми с лицата, които ги дължат. Безспорно за Република България това е Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата. Точка 7 на същата правна норма определя, че когато сумите, предвидени в ал. 1, станат изискуеми, компетентните органи са длъжни, в рамките на възможното, да изискат плащането им от лицето или лицата, пряко дължащи тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. Съгласно обяснителните бележки към същия чл. 8, т. 7 от конвенцията мерките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да изискат плащането от пряко дължащото лице или лица, трябва да включват поне уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане по карнета ТИР. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 3/25.03.2003г. на ВАС по д. № ТР-6/2002г., при настъпила изискуемост на вземанията по чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР, митническите органи могат да предявят искане за плащане пред гарантиращата асоциация, след като са предприели всички възможни действия за търсене на сумите от местните или чуждестранните лица, които пряко ги дължат. Изрично в мотивната част на посоченото тълкувателно решение е записано, че отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица.

            От представените по делото доказателства се установява, че Митница Бургас е изпълнила всички нормативноустановени процедури по търсенето на задължението от титуляра на режим транзит „Иви транс” ЕООД, като включително е образувано изпълнително производство. След като не може да бъде удовлетворена като взискател от имуществото на длъжника „Иви транс” ЕООД, митническото учреждение има право да поиска събиране на вземанията от гарантиращата асоциация като за целта издаде ППСПДВ. Не може да се възприеме разширителното тълкуване на жалбоподателя, че като компетентни органи по смисъла на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР следва да се разбират не само митническите органи, но и органите на АДВ. Абревиатурата АДВ съдът възприема като Агенция за държавни вземания, като последната на основание отмяната на Закона за събиране на държавните вземания, в сила от 01.01.2010г. не съществува към момента на сезиране на съда. Дори да се приеме, че жалбоподателят е имал предвид орган по приходите, същият няма компетентности по Конвенция ТИР. Посочената конвенция е митническа такава, което се определя не само от името й, но й от нейното съдържание. Отделно от това от цитираните обяснителните бележки е видно, че мерките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да изискат плащането от пряко дължащото лице или лица, трябва да включват поне уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане по карнета ТИР. Това условие безспорно е изпълнено от Митница Бургас към момента на издаване на процесното ППСПДВ. От друга страна спазено е изискването на Тълкувателно решение № 3/25.03.2003г. на ВАС да се направи всичко възможно от органа. По изложените мотиви неоснователно е твърдението, че събирането на мито и ДДС по процесното ППСПДВ не може да бъде насочено срещу АЕБТРИ.

Ирелевантни за настоящото производство са разсъжденията в касационната жалба относно редовността на приключената ТИР операция. Дължимостта на вземанията, за които е ангажирана отговорността на АЕБТРИ е безспорна, тъй като е потвърдена с влязло в сила съдебно решение  № 194/15.12.2009г. по адм.д. № 250/2009г. на Административен съд Ямбол, което решение е оставено в сила с решение № 11478/06.10.2010г., постановено от ВАС по адм.д. № 2395/2010г. на ВАС.

            Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя относно момента, от който започва да тече лихва по отношение на АЕБТРИ. Видно от нормата на чл. 11, т. 3 от Конвенция ТИР, за изплащане на исканата сума гарантиращата асоциация разполага с тримесечен срок, считан от датата на предявяването на искането за заплащане. Съгласно обяснителни бележки към тази правна норма  в случай, че съгласно процедурите, предвидени в чл. 11, гарантиращата асоциация получи искане да плати предвидените в чл. 8, т. 1 на суми, но не извърши плащането в предвидения от конвенцията тримесечен срок, компетентните органи имат право да изискат плащане на въпросните суми въз основа на националното си законодателство, тъй като в такъв случай ще бъде налице нарушаване на договора за гаранция, подписан от гарантиращата асоциация съгласно националното законодателство. Искането за заплащане на дължимите суми е получено от АЕБТРИ на 20.04.2010г., следователно тримесечния срок, установен в чл.11, т.3 изтича на 20.07.2010г. Предвид обстоятелството, че тримесечния срок е срок за доброволно изпълнение, то в този период не следва да се начисля лихва. Такава се дължи едва от 21.07.2010г., когато АЕБТРИ в качеството си на длъжник ще изпадне в забава, ако не е заплатил определения размер на вземанията. По тази причина административният орган неправилно е определил, че лихва се дължи от датата на възникване на задължението – 22.12.2008г., т.е. датата, която би била релевантна за титуляра на режим транзит в качеството му на длъжник по ППСПДВ № 16/2009г.

Основателно е възражението на жалбоподателя относно допуснатото предварително изпълнение на процесното ППСПДВ. Разпоредбата на чл. 211ж, ал. 1 от ЗМ предвижда, че обжалването на постановлението не спира неговото изпълнение. Видно от ал. 5 на същата норма, ал. 1 не се прилага в случаите, когато с постановление за принудително събиране на публични държавни вземания са установени задължения, произтичащи от прилагането на международна конвенция, към която Република България се е присъединила, и длъжници са гарантиращите организации, определени с акт на Министерския съвет. Безспорно е, че с процесното ППСПДВ са установени задължения, произтичащи от прилагането на международна конвенция, към която Република България се е присъединила, както и че длъжник е гарантиращата асоциация – АЕБТРИ. Следователно, в случая приложима е нормата на чл. 211ж, ал. 5 от ЗМ. Като не е съобразил този факт, административният орган е постановил неправилно ППСПДВ в тази му част.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 856 лева, определено по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/07.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху обжалвания материален интерес, тъй като не се установява необходимост от промяна на размера на определените задължения за мито и ДДС. Във връзка с гореизложеното жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалвания ревизионен акт да бъде потвърден изцяло.

С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ  Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 3/05.12.2011г., издадено от Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 81/ 01.02.2012г. на Директора на Агенция „Митници”, с което в тежест на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от П.Ц.Ц. – генерален директор са определени за плащане мито в размер на 7 086,13 лева и ДДС в размер на 13 227,44 лева, В ЧАСТТА му, както следва:

в т. 1 относно определената дължимата законна лихва, съгласно чл. 211, ал. 2 от ЗМ, във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК, като вместо дата на възникване на задължението 22.12.2008 год., определя дата за изчисляване на лихвата - 21.07.2010г. до окончателното погасяване на задължението

в т. 2 вместо „Обжалването на постановлението не спира неговото изпълнение съгласно чл. 211ж, ал. 1 от ЗМ” постановява, че обжалването на постановлението спира неговото изпълнение на основание чл. 211ж, ал. 5 от ЗМ.

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 3/05.12.2011г., издадено от Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 81/ 01.02.2012г. на Директора на Агенция „Митници” в останалата му част.

 ОСЪЖДА Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата, ЕИК *** да заплати на Митница Бургас съдебно деловодни разноски в размер на 856 (осемстотин петдесет и шест) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: