РЕШЕНИЕ

 

№………….                 Дата  15 май 2009 год.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 27 април 2009  година

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

адм. дело № 338 по описа за 2007 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по повод жалба срещу индивидуален административен акт и се движи по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1 от ЗУТ.

         Предмет на оспорване е Заповед № Z-239/28.03.2007 год. на кмет на община Созопол, с която, на основание чл.110, ал.1, т.2, във вр. с чл.134, ал.1, т.1 и ал.2, т.8 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ в обхват на поземлени имоти с № № 1464, 1602, 1473, 1469, 1467 и 1470, в местността “Мисаря” – регулация по плана на гр.Созопол, като се оформят нови улици с осови точки и ширини, конкретно описани, както и се обособяват три нови квартала с № № 90, 91 и 92, като във всеки един от тези нови квартали се образуват нови урегулирани поземлени имоти, конкретно посочени, предвижда се застрояване в новообразуваните УПИ, като се ситуират нови триетажни застроителни обеми, с посочени показатели и нови едноетажни обеми с обслужващи функции.

         Заповедта се оспорва от З.С.Д. ***, досежно урегулирането на имот № 1464, като се твърди, че имотът се урегулира за първи път и незаконосъобразно от него се отнема площ за инфраструктура повече от допустимите 25 %, а освен това счита, че част от отнеманите площи не са предвидени за инфраструктура, а се придават към съседен общински имот. Твърди също така, че актът не е мотивиран, тъй като не са установени фактическите обстоятелства, предвидени в приложената от административния орган правна норма на чл.134 от ЗУТ.    В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.

         Ответната община Созопол се представлява от адв.Й., който оспорва основателността на жалбата, представя административната преписка.

         Конституираните заинтересовани страни не се явяват и не вземат становище по жалбата, освен заинтересованата страна Г.М., който депозира писмено становище за основателност на жалбата, но в съдебно заседание по същество, неговият пълномощник адв. М., пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на заповедта като законосъобразна.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ, в предвидения от закона срок и насочена против акт, годен да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, е основателна.

            Установява се по делото, че с мотивирано предписание № Z-38/30.10.2006 год. на кмета на община Созопол, на основание предложение на ОЕС № Z-38/01.11.2006 год. (неясно как предписанието предхожда предложението, направено на по-късна дата) и на основание нормите на чл.134, ал.1, т.1 и чл.134, ал.2, т.8 и чл.110, ал.1, т.1 от ЗУТ, е допуснато да се проведе процедура за изменение на ПУП – план за регулация и застрояване в обхвата на имотите с № № 1464, 1602, 1473, 1469, 1467 и 1470, в местността “Мисаря” – регулация по плана на гр.Созопол. Предложението на общинския експертен съвет не се съдържа в кориците на делото, въпреки указанията на съда в тази насока, поради което не може да се направи категоричен извод за начина на иницииране на административното производство. С Решение по т.48 от Протокол № 16/15.11.2006 год. общинският експертен съвет одобрил направеното предложение, като административната процедура е финализирана с процесната Заповед № Z-239/28.03.2007 год. на кмет на община Созопол, издадена на основание чл.110, ал.1, т.2, във вр. с чл.134, ал.1, т.1 и ал.2, т.8 от ЗУТ, с която е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ в обхват на поземлени имоти с № № 1464, 1602, 1473, 1469, 1467 и 1470, в местността “Мисаря” – регулация по плана на гр.Созопол, като се оформят нови улици с осови точки и ширини, конкретно описани, както и се обособяват три нови квартала с № № 90, 91 и 92, като във всеки един от тези нови квартали се образуват нови урегулирани поземлени имоти, конкретно посочени, като се предвижда застрояване в новообразуваните УПИ, като се ситуират нови триетажни застроителни обеми, с посочени показатели и нови едноетажни обеми с обслужващи функции. Вероятно в заповедта е налице техническа грешка, тъй като съдържа два пъти записване на имот № 1467, но не съдържа записване на процесния имот № 1464, но видно от нейната графична част, предмет на урегулиране е и този имот № 1464.

         Установява се по делото, че жалбоподателката, в режим на съсобственост, притежава 1 123,5 кв.м. ид. части от имот № 1464, целият с площ по нотариален акт – 2 357 кв.м. (тази обща площ на имота не е вписана в нотариалния акт на жалбоподателката, но е вписана в нотариалните актове на другите съсобственици – НА № 129, том ХІІ, дело № 3003 по описа на Службата по вписванията при РС – Бургас).

         Предвижданията за този недвижим имот, съобразно процедирания ПУП, са от него да се обособи кв.90, в който да се образуват  самостоятелни УПИ І-1464, УПИ ІІ-1464, УПИ ІІІ-1464 и УПИ ІV-1602 – “за КОО”.

         Установява се от съдебната експертиза и това е безспорно между страните (изхождайки от изявление на адв.Й.), че това е първа регулация за имота. Макар в текстовата част на заповедта да не се съдържат подобни констатации, същите косвено могат да бъдат изведени от приложеното правно основание – чл.134, ал.2, т.8 от ЗУТ (отм., действащ за периода), като видно от нейната графична част, в случая се провежда първоначална регулация на имота, при която се определят и необходимите площи за изграждането на обектите на социалната инфраструктура, като за тази цел от процесния имот се отнема определена част – 697,86 кв.м. за улица, паркинг, тротоари, друга част – 73,24 кв.м. се придава към съседния общински имот, за който се отрежда УПИ ІV-1602, като едновременно с това от този имот се придава част – 188,08 кв.м. към процесния имот и по-точно към новообразувания УПИ ІІІ-1464.

         Така издадената заповед е незаконосъобразна.

         Правното основание, на което се е позовал кметът на община Созопол – чл.134, ал.1, т.1 и чл.134, ал.2, т.8 от ЗУТ не съдържа в себе си правна възможност да се извършват отнемания, тъй като нормата е приложима при промяна ПУП на вече урегулирани имоти, при което не се променят отношенията на собственост в урегулираните имоти. Последното би могло да стане при спазване на изискванията на чл. 16, ал. 1 - 5 от ЗУТ, приложим при одобряване на ПУП за досега неурегулирани имоти, какъвто е и процесният. Само, че процесната заповед не е издадена на основание и/или във връзка с разпоредбата на чл. 16 от ЗУТ, която разпоредба не е посочена като правно основание в текста на акта, при наличието на която по силата на чл. 16, ал. 5 от ЗУТ заповедта за одобряване на ПУП има и вещноправно прехвърлително действие по отношение на новообразуваните имоти. Изводът за наличието на подобна процедура може да бъде само косвен и се извежда от правните последици на заповедта, от нейния правен ефект, който включва в себе си освен елементи на регулиране и застрояване на територията, но и елементи на отчуждаване. Въпросът е от съществено значение, защото предвид вещноправният ефект на процедирания ПУП, с влизането в сила на плана, собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентната част от площта на имотите си, определена с плана, която не трябва да надхвърля 25 на сто. Вярно е, че процедурата по чл.16, ал.5 от ЗУТ е последваща спрямо настоящата процедура и не би могла да бъде предмет на анализ в рамките на настоящото производство, но следва да се отчита и обстоятелството, че  след като подробният устройствен план влиза в сила при такива размери на имотите и на посоченото по скиците разпределение на отнетите части от тях, недопустимо е впоследствие със съдебно решение, постановено по жалба срещу заповед по чл. 16, ал. 5 ЗУТ, да се подлагат на инцидентен  контрол предвижданията на понастоящем оспорвания ПУП. Претенциите на собствениците относно границите, площта и местоположението, променената процентна част от имотите и пр., следва да се предявят именно преди влизането на ПУП в сила. Заповедта по ал. 5 е последваща плана, издава се в изпълнение на предвиденото в него и целта и предназначението й се свеждат единствено до "точно индивидуализиране на имотите".

В конкретния случай съдът намира, че не спазено допустимото от закона отнемане от частния имот до 25 % от неговата площ. В скица-приложение 1 към съдебно-техническата експертиза вещото лице посочва конкретните отнемания и тяхното предназначение за инфраструктура, а именно – отнета площ за улица и паркинг – общо 437,27 кв.м. (418,61+18,66) и отнета площ за тротоар – общо 260,59 кв.м. (248,87+11,72), или общо отнемания – 697,86 кв.м., които отнесени към цялата площ на имота от  2 357 кв.м. формират в процентно отношение отнемане в размер на 29,61 %., т.е. над допустимите ограничения. Тук следва да се отбележи, че съдът приема за целите на настоящия процес, че площта на имота е именно 2 357 кв.м., не само защото такова е записването в посочения по-горе нотариален акт, но и защото вещото лице посочва, че това е площта на бившия имот № 1464 по регистър и тази площ съответства на цифровия модел на имота, получен чрез описаните в преписката в община Созопол координати на точките, определящи границите му. Площта на процесния имот позволява отнемания за инфраструктура не повече от 589,25 кв.м., представляващи максимално допустимите 25 %. В тази връзка съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта относно предложеното от него калкулиране на процентната част отчуждаване, тъй като отнеманията следва да се преценяват спрямо площта на имота към момента на урегулирането, а не спрямо тази площ, която би се получила вследствие на урегулирането. В този смисъл, в калкулацията не следва да участват площите, които се отнемат и придават не за инфраструктура, а към съседните имоти, които променят конфигурацията и площите на имотите, но вече след урегулирането им.

         Другото приложено от административния орган правно основание на чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ по никакъв начин не допринася за правната квалификация на проведената процедура и издадения вследствие на нея административен акт, тъй като по своята характеристика посочената правна норма е дефинитивна и може да бъде прилагана във връзка с друга норма на закона, но не на самостоятелно основание. Отделно от това, нормата дефинира само единият вид ПУП – такъв за регулация без режим на застрояване, докато в процесния случай процедираният ПУП е такъв и за регулация и за застрояване, с оглед на предвидените триетажни и едноетажни застроителни обеми. 

         На основание изложените по-горе съображения, съдът намира, че административният орган е приложил неправилно материалния закон, както на формално основание, така и с оглед на действителните правни последици на акта, независимо от посоченото в него основание.

         Констатира се също така и нарушение на административнопроизводствената процедура, предвид заключението на вещото лице, че издаването на процесната заповед не е съпътствано с необходимите съгласувания с КАТ, с оглед обстоятелството, че се отнемат площи за комуникационно транспортна инфраструктура, като в случая изобщо не е изготвена транспортно-комуникационна схема.

         На основание горните мотиви, оспорената заповед на кмета на община Созопол следва да бъде отменена като незаконосъобразна, в частта относно урегулирането на имота на жалбоподателката № 1464, тъй като само в тази част жалбоподателката разполага с правен интерес от оспорването, но не и по отношение на останалите имоти – предмет на разработката, собственост на други лица. С оглед изхода на процеса, в нейна полза следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1 241 лв.

         Ръководен от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК и чл.132, ал.1, т.3 от ЗУТ, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № Z-239/28.03.2007 год. на кмета на община Созопол, В ЧАСТТА  относно одобреното изменение на ПУП – план за регулация и застрояване в обхват на поземлен имот № 1464, в местността “Мисаря” – регулация, по плана на гр.Созопол, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА община Созопол да заплати на З.С.Д. *** сумата от 1 241 лв. разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                               СЪДИЯ:……………….