Р Е Ш Е Н И Е

 

    646                                              04.04.2018г.                                        гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 337 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Административното дело е образувано по жалба от С.П.С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** против Заповед № 139/15.01.2018г. на кмета на  Община Бургас, с която е  прекратено наемното правоотношение със С.П.С., ЕГН ********** за общинско жилище, представляващо едностаен апартамент, находящ се в гр.***, поради изтекъл срок за настаняване и отпадане на условията за настаняване в общинско жилище, при наличие на задължения към „ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, произтичащи от ползването на общинския жилищен имот.

Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание  жалбоподателят С.П.С., редовно и своевременно призована, се явява лично като поддържа жалбата.

Ответната страна Кметът на Община Бургас се представлява от главен юрисконсулт Г. С., която оспорва жалбата като неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:

Процесният жилищен имот, представляващ едностаен апартамент, находящ се в гр.*** е частна общинска собственост съгласно АЧОС № 720/12.02.1998г.

Със Заповед № 188/05.03.1999г. на кмета на Община Бургас жалбоподателят С.П.С. бил настанена в процесното общинско жилище, представляващо едностаен апартамент, находящ се в гр.***/ляв/. На основание издадената заповед на същата дата бил сключен договор за отдаване  под наем на общинския недвижим жилищен имот между Община Бургас и С. за срок от две години. След изтичане на договора наемното правоотношение между общината и С.С. е продължено със заповед за настаняване № 1020/05.11.2001г. на кмета на община Бургас. Подписан е договор за отдаване под наем на общинския жилищен имот за неопределен срок.

            С. подал декларация № 060он/24.01.2013г., по описа на община Бургас, по чл.6, ал.3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настанявани под наем и продажба на общински жилища, приета от Общински съвет Бургас /Наредбата/. Във връзка с подадената декларация било проведено  заседание на Комисията по чл.8, ал.1 от Наредбата, която с Решение по т.34 от протокол № 7/04.06.2013г. отказала да настани в общинско жилище С.П.С., тъй като не са налице условията по чл.4, ал.1, т.14 от Наредбата.
            С уведомление № 94-01-34378/28.09.2017г. на кмета на община Бургас е открито производство по издаване на заповед по чл.46, ал.2 от ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение със С.П.С..

На 29.09.2017г. в общинското жилище било посетено от служителите на ОП”Общински имоти” гр.Бургас за да връчат уведомлението на С., но тъй като същият отсъствал залепили копие от уведомлението на входната врата, съгласно чл.61, ал.3 от АПК и същото било публикувано на официалния сайт на община Бургас.

В рамките на законоустановения срок С. подал възражение с вх.№ 91-00-488/02.10.2017г., с което представил входирано при ЧСИ с рег.№ 704 И.М. заявление за изплащане на дълг под № 13552/03.10.2017г., както и писмени доказателства за извършени плащания към община Бургас, „ВиК” ЕАД и „Топлофикация” ЕАД.

В административната преписка е приложено писмо от „Топлофикация” ЕАД с рег.№ 26-00-39/1/25.04.2017г. за неизплатени задължения и дължими суми от С.П.С. към дружеството.

На основание установеното в рамките на проведеното административно производство била издадена оспорената Заповед № 139/15.01.2018г. на кмета на  Община Бургас, която била връчена на жалбоподателя лично срещу подпис на 18.01.2018г.

Недоволен от така издадената заповед, С. я оспорил пред Административен съд – Бургас чрез административния орган с жалба вх.№ 94-01-3539/30.01.2018г. по описа на Община Бургас, по повод която е образувано настоящото дело.

По делото е представено писмо рег.№ 91-00-488/4/27.02.2018г. от „Топлофикация” ЕАД – гр.Бургас до ОП”Общински имоти” - Бургас, в уверение на това, че жалбоподателят С.П.С. дължи на дружеството сумата от 68.22 лева за периода 09.2017г. – 01.2018г. и че спрямо същия са издадени два изпълнителни листа. Единият ИЛ е за неизплатени задължения за периода м.10.2010г. – м.10.2013г., а вторият ИЛ за периода от м.11.2013г. до м.11.2016г. за неплатени задължения в общ размер от 2 500.84 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, адресат на заповедта, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява основателна:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № 139/15.01.2018г. на кмета на  Община Бургас, с която е  прекратено наемното правоотношение със С.П.С., ЕГН ********** за общинско жилище, представляващо едностаен апартамент, находящ се в гр.***, поради изтекъл срок за настаняване и отпадане на условията за настаняване в общинско жилище, при наличие на задължения към „ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, произтичащи от ползването на общинския жилищен имот.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган -кмета на община Бургас в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОбС, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.

Същевременно настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при наличие на отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК. В същия е не са изложени в пълен обем фактическите основания, които да обосноват издаването му, като отделно от това е налице несъответствие между посочените такива и правното основание за издаването му. Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Неспазването на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота, както и противоречието им с посочените в акта правни основания, представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

Заповедта е издадена на основание чл.46, ал.1, т.6 от ЗОбС във вр. с чл.36а, ал.1, т.6 и пар.3, ал.4, предложение второ от ДР на Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настанявани под наем и продажба на общински жилища и чл.46, ал.1, т.7 от ЗОбС във вр. с чл.36а, ал.1, т.7 и чл.4, ал.1, т.14 от Наредбата.

В диспозитива на заповедта е посочено, че се прекратява наемното правоотношение със С.П.С., ЕГН **********: „поради изтекъл срок за настаняване и отпадане на условията за настаняване в общинско жилище, при наличие на задължения към „ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, произтичащи от ползването на общинския жилищен имот.

Съгласно разпоредба на чл.46, ал.1, т.1, т.6 и т.7 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват съответно: по т.1 - поради неплащане на наемната цена или на консумативните разходи за повече от три месеца; по т.6 - поради изтичане срока на настаняване и по т.7 - поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Според чл.36а, ал.1, т.1, т.6 и т.7 от Наредбата наемните правоотношения се прекратяват съответно: по т.1 – поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца; по т.6 - поради изтичане на срока за настаняване и по т.7 - при отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, определени в чл.4, ал.1. В чл. 4, ал.1, т.14 от Наредбата е право да бъдат настанени в общински жилища имат гражданите, които задължения към ВиК ЕАД Бургас, Топлофикация-Бургас ЕАД и ЕВН Бургас, произтичащи от ползването на общински жилищни и нежилищни имоти. Според разпоредбата на пар.3, ал.4 от Наредбата: „Наемното правоотношение с наемателите на общински жилища, неподали декларации в срока по ал.2 на параграф 3 от тази наредба, се счита с изтекъл срок за настаняване, считано от 01.02.2013г. Наемното правоотношение с наемателите на общински жилища, подали декларации по § 3 ал. 2 в срок, но неотговарящи на условията на настоящата наредба, се счита с изтекъл срок за настаняване, считано от 01.01.2014г.”

Според разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК в производството по оспорване на административните актове пред съда, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

В конкретния случай е налице противоречие между посочените в обстоятелствената част на заповедта правни основания за издаването й и тези, които са описани в диспозитива й. В основанията за издаването й, изброени непосредствено преди изписване на диспозитива й, не е посочена разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1 от ЗОбС, въпреки, че в обстоятелствената й част е коментирано, че С. има неизплатени задължения към „Топлофикация” ЕАД – Бургас и в диспозитива й е изписано с думи за наличие на задължения към „ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, произтичащи от ползването на общинския жилищен имот. Отделно от това административният орган неправилно и неоснователно е субсумирал това обстоятелство под нормата регламентираща правните последици от отпадане на условията за настаняване в общинско жилище. Налице е противоречие между установените от административния орган фактически обстоятелства /наличието на неизплатени задължения към „ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД - Бургас/ и правната квалификация посочена като основание за издаване на процесната заповед - чл.46, ал.1, т.7 от ЗОбС във вр. с чл.36а, ал.1, т.7 и чл.4, ал.1, т.14 от Наредбата.

Освен това административният орган е посочил като второ основание за издаване на оспорената заповед разпоредбата на  чл.46, ал.1, т.6 от ЗОбС във вр. с чл.36а, ал.1, т.6 и пар.3, ал.4, предложение второ от ДР на Наредбата – „изтекъл срок за настаняване”. Посоченият текст гласи, че наемното правоотношение с наемателите на общински жилища, подали декларации по § 3, ал.2 в срок, но неотговарящи на условията на настоящата наредба, се счита с изтекъл срок за настаняване, считано от 01.01.2014г.. По делото е установено безспорно, че С. е подал декларация по пар.3, ал.2. Същевременно в него не са представени доказателства от административния орган, съобразно разпределението на доказателствената тежест по чл.170, ал.1 от АПК, от които може да  се установят фактическите обстоятелства, поради които същият е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията на Наредбата. Действително административният орган е цитирал в обстоятелствената част на заповедта Решение по т.34 от протокол № 7/04.06.2013г. на Комисията по чл.8, ал.1 от Наредбата, с което същата е отказала да настани в общинско жилище С.П.С., тъй като не са налице условията по чл.4, ал.1, т.14 от Наредбата, но в решението отново липсват мотиви защо е прието така. 

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалните разпоредби на закона, при наличие на отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. В същия не са изложени в необходимия обем фактическите основания, които да обосноват издаването му. Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Неспазването на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона и е самостоятелно основание за неговата отмяна съгласно чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

 

 

 

      

 

 

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Заповед № 139/15.01.2018г. на кмета на  Община Бургас, с която е  прекратено наемното правоотношение със С.П.С., ЕГН ********** за общинско жилище, представляващо едностаен апартамент, находящ се в гр.***, поради изтекъл срок за настаняване и отпадане на условията за настаняване в общинско жилище, при наличие на задължения към „ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, произтичащи от ползването на общинския жилищен имот.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: