ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2017, 26.06.                                                                    град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                      V Административен състав

На двадесет и шести юни                       две хиляди и седемнадесета година

В заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

 

Секретар: С.А.

Прокурор: МАНУЕЛ МАНЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Друмева

Административно дело номер 337 по описа за 2017 година

 

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ М.Щ.А., редовно уведомен, се явява лично. Представлява се от адвокат Д., надлежно упълномощен, с приложено по делото пълномощно.

 

ОТВЕТНИКЪТ Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, редовно уведомен, не се представлява в днешно съдебно заседание.

 

За Окръжна прокуратура – гр. Бургас се явява прокурор Манев.

 

Явяват се свидетелите А.В.В., И.М.С. и М.Т.М..

 

По хода на делото:

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните и заявеното в днешно съдебно заседание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ПРИСТЪПВА към разпит и СНЕМАНЕ самоличността на свидетелите, както следва:

 

А.В.В. – 29 години, български гражданин, осъждан, не е осъждан за лъжесвидетелстване, без дела и родство със страните.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

И.М.С. – 39 години, български гражданин, осъждан, не е осъждан за лъжесвидетелстване, без дела и родство със страните.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

М.Т.М. – 35 години, български гражданин, осъждан, не е осъждан за лъжесвидетелстване, без дела и родство със страните.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

 

От залата бяха отведени свидетелите И.С. и А.В..

 

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля М.Т.М..

 

ВЪПРОС НА СЪДА: За периода, за който се претендира иска от настоящия ищец, този период е 27.01.2014-27.01.2015 г., били ли сте в едно помещение или на един етаж с ищеца и имали ли сте някакъв контакт с него?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Месец ноември 2014 г. бях преместен от третия етаж на четвърти голям етаж. Ищецът изтърпяваше наказание в помещение № 417. След м. ноември 2014 г. аз бях в помещение № 401 до 27.01.2015 г. и след това много време бях в това помещение. Влизал съм в тяхната килия. Разговарял съм с него, не само с него, но и с други лишени от свобода.

АДВОКАТ Д.: Запознат сте добре със състоянието на килията, в която е бил той. В този период, в който сте влизали, говорим за периода 2014-2015 г., колко човека бяха?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Доста. Бяха 15-16 човека на втора вишка. Мисля че имаше и една трета вишка.

АДВОКАТ Д.: Колко голяма беше килията?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Не съм мерил килията. С два прозореца е. Не е като по-големите килии, от по-малките е.

АДВОКАТ Д.: Прозорците къде бяха разположение?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: На високо са прозорците и са с размери някъде метър и половина на осемдесет сантиметра, нещо такова. Даже няма метър и половина, по-малко, метър и двайсет по-скоро.

АДВОКАТ Д.: Течаща вода има ли в килията?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Не.

АДВОКАТ Д.: Санитарен възел има ли в килията?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Не, санитарен възел нямаше и все още няма.

АДВОКАТ Д.: В периода, когато се заключат килиите, къде си вършите нуждите?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: В кофи.

АДВОКАТ Д.: Да Ви се е оплаквал ищецът от условията?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Да, не само той, ние всички се оплакваме и аз се оплаквам. Сега още правят килиите, един коридор са направили.

АДВОКАТ Д.: Оплаква ли се ищецът от наличие на разни животинки в килията?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: В килията има дървеници, мишки, има най-различни. Дървениците не могат да ги изтребят. Най-трудно е да се изтребят дървениците. Пръскат, но един месец няма и после малките се излюпват.

АДВОКАТ Д.: Да се е оплаквал ищецът относно здравословното си състояние?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Не ми е казал такова нещо.

АДВОКАТ Д.: Пушеше ли се в помещението?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Почти всички пушат. Няма проветряване.

АДВОКАТ Д.: Отоплението през зимата как става?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Някъде по два часа на ден – сутрин и вечер по един час, зависи някой път и по-малко го пускат.

АДВОКАТ Д.: Да кажете за медицинското обслужване на затворниците?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Не е добро. Болен си, пък ти дават два парацетамола и това е лечението.

АДВОКАТ Д.: Изпращат ли Ви на лекар специалист когато пожелаете?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Няма такова нещо. Трябва много лошо да ти стане, тогава. Аз сам си купувам отвън лекарствата.

АДВОКАТ Д.: В нервни пристъпи виждал ли сте ищеца?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Нервен съм го виждал много пъти. Не съм го виждал в пристъпи.

АДВОКАТ Д.: Нямам повече въпроси.

ПРОКУРОР МАНЕВ: Съхранявахте ли храна в килиите?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Да, все още съхраняваме храна в килиите.

ПРОКУРОР МАНЕВ: Предупреждавани ли сте от администрацията на затвора, че не трябва да съхранявате храна в килиите?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Ами не, защото имаме право на свиждане и тази храна, която ни носят близките, е вакуумирана, дълготрайна.

ПРОКУРОР МАНЕВ: Така способствате за размножаване на мишки и хлебарки. Предупреждавани ли сте от администрацията на затвора да не съхранявате храна в килиите?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Не ни предупреждават. От 13 години съм в затвора, не съм го чувал да ни предупреждават.

ПРОКУРОР МАНЕВ: Как решавате в килията дали да се пуши или не? Някой от администрацията на затвора ли решава да се пуши или не в килиите?

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Има някои в килиите, които са непушачи. Ако аз съм в килия с непушач се съобразявам. Ние сами решаваме дали да пушим в килията или не.

За храната го има, това което казвате, но няма условията да се съхранява в някакви шкафове.

ПРОКУРОР МАНЕВ: Нямам други въпроси към свидетеля.

 

Поради изчерпване на въпросите, съдът приключи разпита на свидетеля М. и същият бе отведен от залата.

 

В залата беше въведен свидетелят А.В.В..

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля В..

 

ВЪПРОС НА СЪДА: В периода 27.01.2014-27.01.2015 г. имали ли сте някакъв контакт с ищеца по време на престоя в Затвора – гр. Бургас?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Бяхме в една килия № 403 с ищеца през периода от 2014 г. до 2015 г. Ние бяхме заедно, но той се премести в 417 килия като се разболя. От 403 килия се премести в 417 килия. Бяхме 26 човека в 403 килия. Въздух нямахме. Бяхме много нагъкани. Маси няма в килията. В кофа вършим всичките си нужди. Дървеници има в килията. Прозорците бяха счупени, слагахме одеяла, за да не става течение. Разболя се момчето – М.Щ.. Същата година, същия месец се разболя, даже пиеше едни хапчета, но не знам какви са те. Ставаше вечерта като уплашен, сънуваше кошмари.

АДВОКАТ Д.: Вие казахте, че се е разболял. Да знаете да му е отказвана медицинска помощ, хапчета дали са му давани, да е преглеждан в лекарско заведение?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Не мога да кажа. Премести се в 417 килия и не знам.

АДВОКАТ Д.: Във Вашата килия пушеше ли се?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Да.

АДВОКАТ Д.: Как се проветряваше?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: През деня отваряхме вратата. Вечер затваряха вратата от 8:00 часа до сутринта. Прозорците бяха счупени. Нямаше прозорци, само чаршафи. Слагахме одеяла на прозорците.

АДВОКАТ Д.: За тези животинки, които казахте, идваха ли два пръскат?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Цяла вечер се чешем. Стените, вишките са пълни. Цяла вечер не можем да спим. Цяла вечер сме на крака. През деня пак, гюрултия имаше, защото много се движеха в корпуса момчетата.

АДВОКАТ Д.: По Ваша преценка колко беше голяма килията?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Не беше много голяма – 20-30 кв. м.

АДВОКАТ Д.: Как се събирахте?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: По трети вишки спят, по земята спят.

АДВОКАТ Д.: Когато заключат помещението къде ходите по нужда?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: От 5:30 до 6:30 часа вечерта е заключена килията, след това ни отварят, отиваме да се храним, пълним си вода в шишета и ни затварят. Минава проверката и цяла вечер сме заключени.

АДВОКАТ Д.: Кога отключват килията?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Сутринта минава проверка, пускат ни за храна, минава проверката до 8:00 часа. През това време седим в килията докато ни отворят, нуждите извършваме там в килията.

АДВОКАТ Д.: В какво?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: В кофите в килията. Мирише, това не са един-двама човека, 26 човека сме, по земята спят. Не стига, че сме много, но и още слагат, трупат. В килията нито има чешма, нито тоалетна, нищо няма.

АДВОКАТ Д.: Когато сте в килията, къде седите?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Върху леглата седим. Няма столове, няма маси, върху вишките седим. Даже М.Щ. като беше болен беше на втора вишка.

АДВОКАТ Д.: Искате да кажете, че не е в болнично заведение, а при Вас в килията?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Да.

АДВОКАТ Д.: Да знаете да са му давали лекарства?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Хапчета пиеше.

АДВОКАТ Д.: Нямам други въпроси съм свидетеля.

ПРОКУРОР МАНЕВ: Знаете ли М.Щ. да се е самонаранявал?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Не.

ПРОКУРОР МАНЕВ: Храна съхранявате ли в килията?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Когато правеха свиждане, момчетата си носеха храната. Тези, които имаха свиждане, носеха храна в килията. Ние нямахме свиждания и не носехме храна в килията.

АДВОКАТ Д.: Да знаете да му е идвал някой на свиждане?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Не никой не му идва на свиждане.

ПРОКУРОР МАНЕВ: Нямам други въпроси към свидетеля.

 

Поради изчерпване на въпросите съдът приключи разпита на свидетеля В. и същият беше изведен от залата.

 

В залата беше въведен свидетелят И.М.С..

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля С..

 

ВЪПРОС НА СЪДА: За периода 27.01.2014-27.01.2015 г. знаете ли в коя килия е бил ищецът? Вие в коя килия сте бил? В този период имали ли сте някакъв контакт с ищеца?

 

СВИДЕТЕЛЯТ С.: През 2014 г. до 2015 г., на 28.07.2015г. излязох от затвора и до тогава бях в помещение № 409 в един коридор с М.Щ.А. и с А.В. и М.М..

АДВОКАТ Д.: Това означава, че сте бил в коридора през целия период?

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Да.

АДВОКАТ Д.: Влизали ли сте в килията, в която е лежал М.?

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Да, в 403 килия.

Той боледуваше, хапчета не му се даваха редовно, правеха се на ударени старшините и лекарите в медицинския център в Затвора – гр.Бургас. Той им казва: „Трябва да си пия хапчетата.“ и те му казваха: „Днес, утре“. Аз съм свидетел когато старшината му казва: „Прибери се в спалното помещение, ние ще се обадим.“ Те не му обръщаха никакво внимание. Докторката, като стане 16:30 часа, си тръгва. Казва: „Работният ден ми свърши и не мога да приемам повече хора.“ Имам предвид М..

Има записване в книжката за лекар. Това се пада вторник и четвъртък, като старшината го записва М.. Пак същите процедури се получават при него. Той пита: „Кога ще ме запишете, за да се лекувам?“, защото той боледува, а не му обръщат внимание.

В 403 килия и в килията, където съм бил аз, са унизителни условията.

В становището на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, че в килия 403, когато отговорник беше М., са посочили, че са били 16 човека, но не бяха 16, а близо 20 човека по три вишки. Становището на затвора от страна на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, което са дали в писмения отговор, това е некоректно, има лъжливи показания, защото са казали, че всичко е оборудвано. В баните по време на къпането, като има топла вода, няма душове с кранчета, с батерии. Пуска се водата в кофите. Като маймуни сме. Банята е 3 м на 2 м, няма и 5-6 кв. м. и се тъпчем като овце. Няма налягане до четвъртия етаж на топла вода и защото бяхме 180 човека в коридора топлата вода не стигаше за останалите хора. Топла вода има от 12:00 часа до 16:30 часа.

В спалното помещение от 8:30 часа вечерта до 6:00 часа сутринта сме с две пластмасови кофи, където ходим по голяма и малка нужда пред очите на останалите обитатели в килия 403. Унизително е положението в килията. Мирише на гадно, няма достатъчно въздух. Прозорците не отговарят на стандартите, както е писано от ГД „Изпълнение на наказанията“, а са с размери 1 м на 0,80 м. Прозорецът в нашата килия и в килия 403 и останалите килии на етажа е на височина над 2 метра и просто въздухът е недостатъчен в килията. Лично аз съм премерил прозорците. Те са 1 м на 0,80 м. Измерих ги като се качих на вишките, те са тройни вишките. Измерих ги с  шивашки метър и не отговарят на стандарта, както са го писали – 1,20 м на 0,80 м.

Искам да кажа за столовата. Там е толкова унизително, мизерно. Мръсни са столовата, не се почистват с препарати. Пейките са мръсни и масите са мръсни. Оръфани са от дървениците отстрани масите, да те е гнус. Няма покривка да седнеш като бял човек и се принуждаваш да си вземеш храната и да ядеш в килията. Никога е нямало пейки и маси в самата килия.

Искам да обясня, че препарати се получават, но се дават на чистача на етажа и просто не знам къде отиват препаратите – хлорна вар, сапун. На нас ни дават по един сапун на месец и с мои собствени пари, дето получавам от моите близки хора, си купувам препарати аз лично от лафката.

АДВОКАТ Д.: Вие казахте, че ищецът е боледувал. От какво?

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Да, но не знам от какво боледува. Даваха му се хапчета.

АДВОКАТ Д.: Вие и до сега сте в една килия с ищеца?

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Да.

АДВОКАТ Д.: Нервен виждал ли сте го?

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Да.

АДВОКАТ Д.: Считате ли, че причината да се разболее са условията в затвора?

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Да от самите условия това момче се разболя, предполагам.

АДВОКАТ Д.: Нямам други въпроси към свидетеля.

ПРОКУРОР МАНЕВ: Знаете ли М.А. да е поглъщал нещо, да се е самонаранявал?

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Един път се наряза с бикче ръката, за да му се обърне внимание. Не съм чувал да е поглъщал нещо.

ПРОКУРОР МАНЕВ: Защо се премести от килия 409?

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Защото като е бил в килия 409 трябва да са 16 човека, но идват нови хора и те ги тъпчат. По 26 човека бяха и той като отговорник не може да се справя и трябва да напусне килията.

Той се принуждава да се премести, защото няма въздух. Това е престъпление за мен.

ПРОКУРОР МАНЕВ: В столовата кой се качва по масите отгоре?

СВИДЕТЕЛЯТ С.: В столовата по време на престоя в свободното време слагат някакъв  чаршаф и се играе комар, карти.

ПРОКУРОР МАНЕВ: Защо се качват на масите?

СВИДЕТЕЛЯТ С.: Не съм виждал да се качват по масите. Виждал съм да играят карти.

ПРОКУРОР МАНЕВ: Нямам други въпроси към свидетеля.

 

Поради изчерпване на въпросите съдът приключи разпита на свидетеля С. и същият беше отведен от залата.

 

АДВОКАТ Д.: Нямаме други доказателствени искания.

ПРОКУРОР МАНЕВ: Нямам доказателствени искания. Да се приключи съдебното дирене.

 

СЪДЪТ по доказателствата,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ход на устните състезания.

 

АДВОКАТ Д.: Уважаема госпожо съдия, поддържам така предявения иск от ищеца М.Щ.А.. В исковата молба същият предлага и споразумение с ответната страна. За съжаление нея не я виждам тук. Становище липсва и в отговора от името на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София.

От събраните до момента писмени и гласни доказателства е видно, че в периода, за който говорим, т. е. 27.01.2014-27.01.2015 г., за който се претендират имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора – гр. Бургас, относими към здравословното състояние на ищеца, и от събраните доказателства – епикризи от здравните заведения, е видно унизителното отношение, уронващо човешкото му достойнство, което е в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 3 от Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи, ратифицирана 1992 г., която съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното законодателство и има предимство пред вътрешното законодателство. Съгласно тази разпоредба никой не може да бъде подлаган на изтезание и нечовешко отношение.

Във връзка с дадените свидетелски показания е видно, че има причинно-следствена връзка между психическото и физическото състоянието на ищеца  и престоя при тези условия в Затвора – гр. Бургас.

Към преписката съм приложил и съответните протоколи от посещението на Комисията по правата на човека в Затвора – гр. Бургас през периода 2012-2013 г., съответно през 2013-2014 г. И в двата доклада, особено във втория, именно през този период в Затвора – гр. Бургас не е направено нищо по отношение на условията и унизителното отношение към затворниците. За щастие след десетгодишна работа тази година бе пуснато затворническо общежитието в с. Дебелт и в момента М.А. е там от 14.04.2017 г., което  отговоря на изискванията.

Моля по справедливост да уважите исканията ни.

ПРОКУРОР МАНЕВ:  Считам предявената искова претенция за неоснователна и недоказана по основание и размер. Основателността предполага установяването на кумулативно наличие на следните предпоставки – незаконосъобразни действия или бездействия на орган, наличие на вреди и причинна връзка. В исковата  молба се съдържат обобщени декларативни изявления относно условията в Бургаския затвор без каквато и да е индивидуализация на обстоятелствата, които се отнасят до личното положение на ищеца, като липсват елементите от фактическия състав, а именно претърпени вреди и причинна връзка. Предвид на това, моля да приемете, че исковата молба е неоснователна и недоказана и отхвърлите иска изцяло.

 

Съдът СЧЕТЕ делото за изяснено и ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен в законоустановения срок.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14:15 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: