РЕШЕНИЕ

 

                                                      1010                               дата 11 юни 2014 год.                            гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 12 май 2014 год.,

в следния състав:

 

                                                                                              Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: С.А.

Прокурор: Тони Петрова

 

разгледа адм. дело № 337 по описа за 2014год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.4 от ЗДвП.

            Образувано е по жалба на Й.А. *** против наложена на 09.02.2014год. принудителна административна мярка по смисъла на чл.171, т.5, б.”Б” от ЗДвП от старши специалист в отдел „Общо функционален контрол”, Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (УКОРС) при община Бургас, с която е разпоредено принудително преместване на лекия автомобил на жалбоподателя, марка “БМВ”, с рег. № А 0048 ВК,  поради паркирането му в ж.к. „Изгрев” зад бл.6 по начин, който пречи и затруднява събирането и извозването на битовите отпадъци в контейнерите за смет от сметопочистващите машини.

Счита наложената принудителна мярка за незаконосъобразна. Навеждат се доводи за нищожност на разпореждането за налагане на ПАМ поради некомпетентност на органа, който го е издал. Посочва, че извършеното от него  паркиране не е неправилно извършено в нарушение на пътни знаци, които да въвеждат забрана или при наличието на знак,  предупреждаващ за принудително преместване. Иска се отмяна на  наложената  принудителна мярка.

 Обективно съединен е и иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на заплатената от жалбоподателя сума в размер на 51,60лв. за освобождаване на лекия автомобил от т.нар. наказателен паркинг, където е бил преместен, стопанисван от община Бургас.          В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

            Ответникът – административният орган, наложил принудителната административна мярка - старши специалист в отдел „Общофункционален контрол”, Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (УКОРС) при община Бургас К.И.Д., чрез пълномощник, оспорва основателността на жалбата, както и предявената с нея искова претенция. Поддържа становището, че лекият автомобил е пречел и затруднявал сметосъбирането и извозването на отпадъците, което е наложило неговото принудително преместване.

Община Бургас – ответник по иска за обезщетение, се представлява от юрисконсулт, който оспорва исковата претенция като неоснователна, възразява, че принудителната мярка е наложена съобразно правомощията на длъжностното лице, поради което жалбата против нея е неоснователна, претендира възнаграждение. 

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас, който е страна в процеса на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, дава заключение за неоснователност на жалбата и съединения с нея иск.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на наложената принудителна административна мярка и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Установява се по делото, че оспорената ПАМ – принудително преместване на автомобила на жалбоподателя А. марка “БМВ”, с рег. № А 0048 ВК,  е наложена от служител на община Бургас, на длъжност старши специалист в отдел „Общофункционален контрол”, Дирекция УКОРС и това е видно от съпроводителното писмо, находящо се на л.12 от делото.

            Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 0052366/09.02.2014г., видно от който, на същата дата е установено, че жалбоподателят А. е паркирал собствения си автомобил в ж.к. „Изгрев” зад бл.6, по начин, по който пречи и затруднява събирането и извозването на битовите отпадъци в контейнерите за смет от сметопочистващата фирма. Като нарушена е посочена нормата на чл.5, т.12 от Наредбата по управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на Община Бургас, с която се забранява паркирането на превозни средства по начин, който би попречил на събирането и извозването на отпадъците.

При констатиране на нарушението е разпоредена и принудителната  административна мярка, като автомобилът е принудително преместен на т.нар. “наказателен паркинг”, находящ се на ул.”Оборище”, гр.Бургас, стопанисван от общинско предприятие “Транспорт” при община Бургас, за чието освобождаване впоследствие жалбоподателят е заплатил сумата от 51,60 лв., видно от издадения приходен касов ордер.

Принудителната административна мярка е законосъобразно наложена.

Съгласно нормата на чл.171, т.5, б.”Б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - ….5. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обоз начени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл.168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

За приложението на принудителната мярка следва да се установи наличието на една от трите хипотези - дали превозното средство е било паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване, дали е създавало опасност за движението или дали е правило невъзможно преминаването на други участници в движението.

От страна на жалбоподателя не се оспорва фактът на паркиране на посоченото място, но същият възразява, че е липсвал знак обозначаващ забранено паркиране, както и такъв предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Действително на посоченото място липсва такова обозначение, но от приложения към административната преписка снимков материал ясно се вижда, че по начинът, по който е паркиран лекият автомобил, собственост на жалбоподателя А., прави невъзможно преминаването на част от участници в движението, тъй като местоположението му безспорно ограничава възможността за безпрепятствен достъп до контейнерите за сметосъбиране, разположени зад автомобила. В разпоредбата на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „участник в движението” и това е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. В случая, процесният автомобил е в непосредствена близост, пред контейнерите за сметосъбиране и така паркиран блокира напълно достъпа до тях, поради което може да се направи обоснован извод, че по този начин той действително прави невъзможно преминаването на участници в движението, в частност - пречи и затруднява събирането и извозването на битовите отпадъци от машините за сметоизвозване и сметопочистване, т.е в случая е налице третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, при наличието на която законодателят е дал право на компетентните органи да налагат ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач".

По отношение на възражението за нищожност на наложената мярка поради липса на компетентност на административния орган, което се поддържа от жалбоподателя, съдът намира за необходимо да отбележи следното: За приложимата в случая  хипотеза на чл.171, т.5, б.”Б” от ЗДвП не е посочен изрично органа, който би могъл да приложи тази мярка на административна принуда. Същият следва да бъде определен по реда на разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП, съгласно която определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

В конкретния случай, собственикът или администрацията, управляваща пътя – конкретна улица в гр.Бургас, е община Бургас, поради което, налице са законови предпоставки за определяне на длъжностно лице от тази администрация за извършване на действия по реда на чл.171, т.5, б.”Б” от ЗДвП. В случая, за длъжностното лице – старши специалист в отдел „Общофункционален контрол”, Дирекция УКОРС при община Бургас, издал разпореждането за преместване на лекия автомобил, по делото се съдържат доказателства, удостоверяващи неговата материална компетентност за налагане на тази мярка на административна принуда. Представен е трудов договор на лицето и неговата длъжностна характеристика, видно от която, този служител има правомощия по осъществяването на контрол по спазването на определени нормативни актове, измежду които и Закона за движението по пътищата. В т.5 от длъжностната характеристика са посочени основните задължения на служителя, като видно от т.5.1. при констатиране на нарушения съставя констативни протоколи, констативни актове или актове за установяване на административни нарушения, както и налага принудителната административна мярка по преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик. Така очертаните правомощия на общинския служител напълно обосновават неговата материална компетентност.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя относно неспазена форма на издаване на административния акт, като възразява, че с оглед гарантиране правата и интересите на гражданите, разпореждането за преместване на автомобила следва да се издаде в писмена форма.  Нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП регламентира в кои случаи мярката се обективира в писмена форма -  Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Законовата регламентация сочи, че процесната ПАМ с правно основание чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП не е измежду изрично посочените, които се издават в писмена форма, поради което налагането й  с устно разпореждане не представлява порок във формата на акта. 

Горните мотиви по съществото на спора обосновават неоснователността и на исковата претенция за заплащане на сумата от 51,60лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от заплащането на парични средства за освобождаване на лекия автомобил от т.нар. наказателен паркинг, стопанисван от общинското предприятие “Транспорт” при община Бургас.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, уредена в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В настоящия случай, с оглед горните мотиви досежно законосъобразността на наложената принудителна мярка, следва да се приеме, че не са налице процесуалните и материални предпоставки за уважаване на исковата претенция.

            На основание изложените мотиви жалбата и исковата претенция следва да се отхвърлят като неоснователни, като с оглед този изход на процеса в полза на община Бургас следва да се присъдят претендираните по делото разноски в минимален размер от 100лв. съгл. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.А. *** против наложената на 09.02.2014г. в гр.Бургас, ж.к. „Изгрев” зад бл.6, от старши специалист в отдел „Общо функционален контрол”, Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (УКОРС) при община Бургас, принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” – на лек автомобил марка “БМВ”, с рег. № А 0048 ВК, собственост на Й.А. ***, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.А. *** иск, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Община Бургас, за заплащане на сума в размер на 51,60лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени от наложената принудителна административна мярка.

ОСЪЖДА Й.А. ***, с ЕГН ********** *** сумата от 100лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                            

                                                                          

                                                                           СЪДИЯ: