Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

   695         /10.04.2018 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на осми март две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар С. А. и прокурор Андрей Червеняков

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 336/2018 година 

 

            Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Мегакомерс 2001“ ЕООД с ЕИК ***против решение № 2039/18.12.2017 година по н.а.х.д. № 5569/2017 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 254409 – F287363/23.03.2017 година на началник на сектор „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП (НП).

С НП, за нарушение по чл. 42 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл. 118 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Касаторът оспорва решението с аргументи за материална незаконосъобразност, неотчетена погрешна правна квалификация на нарушението и несъобразяване с наличието на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

Иска отмяна на решението.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

С НП търговецът е санкциониран за това, че при извършена проверка на 03.01.2017 година в търговски обект, стопанисван от него – магазин за млечни продукти на улица „Петко Каравелов“ № 17 в град Бургас, е установено, че в обекта не се съхранява книгата за дневните финансови отчети за 2017 година.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 42 ал.1 т.4 от Наредбата, лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3 и чл. 14, ал. 3 (свързани с изпитване на електронни системи с фискална памет и експертиза на фискалното устройство).

Отрицателният факт, установен при проверката и с АУАН – несъхранение на книгата за дневните финансови отчети в обекта, не е опроверган от жалбоподателя в развилото се административнонаказателно производство и в хода на делото пред РС. Напротив този факт изрично се признава в обяснението, депозирано от управителя на дружеството (лист 14 от н.а.х.д. № 5569/2017 година).

Санкцията е установена в съответствие с приложимата правна норма - чл. 185 ал.1 от ЗДДС, защото не е установено неотразяване на приходи като резултат от нарушението.

Що се отнася до приложението на чл. 28 от ЗАНН, за което жалбоподателят е поддържал, че са били налице всички предпоставки, съдът счита следното.

            Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, както заявява касатора, защото случаят не е „маловажен“. В нормата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ОСНК на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

За да се прецени дали един случай е „маловажен“, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, съгласно която не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

В случая, извършеното нарушение е свързано с обществените отношения, които са предмет на правна уредба от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите. Целта на тези норми е да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху продажбите и отчитането на реализираните парични обороти.

В конкретния случай, по време на проверката на търговеца е установено, че той не изпълнява законовите предписания, а за извършването на такива нарушение е предвидена значителна имуществена санкция, т.е. законодателят е преценил, че обществената опасност на нарушения, като процесното, е много сериозна.  Извършеното деяние не се различава по нищо от обичайния случай на нарушение по чл. 42 ал.1 т.4 от Наредбата, за да разкрива признаците на „малозначителност“, поради което и не са налице основания за отмяна на НП – по този довод на касатора.

            С оглед на изложеното, на основание чл. 221 ал.1 и чл. 222 ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 изр.ІІ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2039/18.12.2017 година по н.а.х.д. № 5569/2017 година на Районен съд – Бургас.

 

            Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: