Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1171/27.06.2014 година, град  Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

                                                                                 

Съдия: Веселин Енчев

 

секретар Г.Д. разгледа административно дело № 336/2014 година

 

Производството е по глава Х раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63 ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В.П.Й. ***, против заповед за задържане на лице рег. № 3-26/Екз. 3 от 29.01.2014 година (лист 4), издадена от инспектор при II РУП на МВР Бургас, с която е разпоредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на ОД МВР – Бургас.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като задържаното лице не е извършило посоченото престъпление. Иска се съдът да отмени заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата, издалият заповедта полицай И.П. от II РУ на МВР Бургас, се явява лично, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й.

Административен съд – Бургас, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, на доводите и възраженията на страните и проверка на оспорвания административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С жалбата се атакува индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.159, ал.1, т.4 от АПК, поради което е  процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Установява се, че досъдебно производство № 02-1368/2013 година по описа на II РУ на МВР Бургас, ДП № 663/2013 година на Окръжна прокуратура – Бургас (ОП) е започнало на 11.12.2013 година с първото действие по разследването и е заведено срещу “виновните лица”, за това, че на 11.12.2013 година, в град Бургас, в жилище, находящо се на ул.”Сливница” № 67, ет.2, ап. десен, без надлежно разрешително “държи” съоръжения и материали за производство на наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение – престъпление по чл.354а ал.1 от НК.

В хода на проведеното разследване, жалбоподателят е бил разпитван в качеството на свидетел.

Поводът за задържането му е, че лицето е било заподозряно в даване на неверни показания пред надлежен орган на властта по ДП 02-1368/2013 година на II РУ на МВР Бургас (престъпление по чл.290 НК). Това е и фактическото основание за издадената заповед.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Оспорената заповед е съставена в законоустановената писмена форма, съдържа необходимите реквизити, и е издадена от компетентен орган - инспектор при II РУ на МВР Бургас, който е полицейски орган по смисъла на чл.63 ал. 1 от ЗМВР, при спазване на процесуалноправните, материалноправните разпоредби и целта на закона.

Съгласно чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Видно от разпоредбата е, че, за да бъде задържано едно лице, е необходимо да са налице единствено данни (не доказателства), че то е извършило престъпление.

Съдът, с оглед на представените по делото доказателства, приема, че за органа са били налице данни, че Й. е извършил престъпление.

Досъдебното производство се води за това, че “виновни лица” държат в дом в гр.***, без надлежно разрешително съоръжения и материали за производство на наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, което деяние съставлява престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. В хода на разследването жалбоподателят е бил разпитван в качеството на свидетел. Предвид предмета на досъдебното производство и фактът, че престъплението е извършено в дома на жалбоподателя, органът, постановил задържането, е направил обоснован извод, че Й., с цел да избегне наказателна отговорност е дал неверни свидетелски показания при проведения разпит.

За законосъобразността на заповедта за задържане е без значение дали и в каква част от показанията си Й. е лъжесвидетелствал и дали впоследствие е понесъл наказателна отговорност за това. За законосъобразността на заповедта е достатъчно органът – издател да посочи в рамките на кое конкретно наказателно производство е установил данни за лъжесвидетелстване. Така е и сторено от издалия заповедта служител на МВР.

При наличието на такива данни и за обезпечаване на следващи процесуално-следствени действия, законосъобразно е преценено, че е необходимо жалбоподателят да бъде задържан въз основа разпоредбата на чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР.

С оглед на изложеното съдът намира,  че не са налице основанията по чл. 146 АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което същата следва да се остави в сила като законосъобразна, а жалбата, като неоснователна – да бъде отхвърлена.

Затова,  на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.Й. ***, против заповед за задържане рег. № 3-26/29.01.2014 година, издадена от инспектор при II РУП - Бургас на МВР.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.                                                                                  

 

СЪДИЯ: