Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер 744           Година 28.05.2011              Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV състав, на двадесет и осми април две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСНАДРОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                                              2. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 336 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Е.А., род. на ***г., гражданин на Република Турция против решение № 1/10.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 58 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Малко Търново.Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение с което да се отмени изцяло решението и потвърденото с него наказателното постановление. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания, не ангажира доказателства.

Ответникът  по касационната жалба – Началник на Митница Бургас, редовно уведомен не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Малко Търново е потвърдил наказателно постановление № 367/21.10.2010г. издадено от Началника на Митница  Бургас, с което на касатора, за извършено нарушение по чл.14, ал.1 от ВЗ във вр.с чл.5, ал.3 от Наредба №10, на основание чл.18, ал.1 във вр. с чл.14, ал.1 от Валутния закон е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и на основание чл.20 от ВЗ е постановено отнемане в полза на държавата на стоките предмет на нарушението. За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че при издаването му и при съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счел е, че същите са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, по съответния ред и имат необходимото съдържание съгласно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е приел, че събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, установяват по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящия състав намира, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Основните възражения на касатора, свързани с опорочаване на административнонаказателното производство, поради обстоятелството че на същия, като лице невладеещо български език не е назначен преводач, са неоснователни. Безспорно е установено по делото, че е осъществена комуникация между митническите служители и лицето на турски език, който е говорим и разбираем за касатора, поради което не е било необходимо за целта да се ангажира преводач. Целта на закона относно назначаването на преводач е да се разяснят на лицето провежданите спрямо него фактически и правни действия и след като тези действия са били разяснени от митническите служители на турски език, то целта на закона е постигната. В тази смисъл, назначаването на преводач не е самоцелно, и щом митническите служители имат съответния набор от знания за необходимия за комуникацията език, съдът счита че, липсата на преводач за конкретния случай, не е опорочила правото на защита на лицето. Следва да се отбележи, че пред първата инстанция са представени документи за нивото на владее не на турски език от св. Стирянов, което не оставя съмнение, че доколкото това е бил “разбираемия” за касатора език, комуникацията между тях е била пълноценна. Също така, в хода на административното производство от лицето са представени възражения срещу съставения акт, в които изрично е посочено, че митнически служител е обяснил, че има право да пренася 60 грама злато, връчен му е акта и му е обяснено, че има право да подава възражения, поради което правото му на защита не е нарушено.

Касационната инстанция намира възражението за отнемане в полза на държа вата на количеството стоки предмет на нарушението, само в надвишаващия разрешен размер от тях за неоснователно. Съгласно чл.20 от Валутния закон, предмета на нарушението се отнема в полза на държавата, като в същия смисъл е и нормата на  чл.14, ал.1 от Наредба №10 от 16.12.2003год., регламентираща в случаите на чл. 20 от ВЗ, правомощието на митническите органи да задържат предмета на нарушението, още повече че в настоящия случай касаторът не е декларирал каквото и да било количество от иззетите златни и сребърни изделия, за да има претенция за връщане на частта надвишаваща декларираните такива.

При постановяване на решението си, първоинстанционния съд е приел, че наложеното на лицето наказание глоба в размер на 2000 лева е определено правилно, при съответното приложение на санкционната разпоредба – чл.18, ал.1, във връзка с чл.14, ал.1 от ВЗ, отчитайки всички смекчаващи и оттегчаващи вината обстоятелства. 

Съгласно чл.18, ал.1 от Валутния закон, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11, ал. 1, 2, 3, 4 или 5, чл.14, ал.1 и 2 и чл.16, ал.6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 3 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, като съгласно чл.14, ал.1 местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и да изнасят благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях, като ги декларират пред митническите органи по ред, установен от министъра на финансите.

Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, включително и да вземе в предвид количеството на недекларината стока и нейната стойност. При издаване на наказателното постановление административния орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на наложеното наказание, който е към средния предвиден в закона – 2 000 лева. Настоящия съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на лицето следва да бъде определен към минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.18, ал.1 от Валутния закон – 1 000 лева, който съдът приема за подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1 от 10.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 58 по описа за 2010г. на Районен съд-Малко Търново, в частта в която е потвърдено наказателно постановление № 367/21.10.2010г. издадено от Началника на Митница  Бургас, относно наложеното административно наказание глоба в размер на 2 000 лева на Е.А., род. на ***г., гражданин на Република Турция, за извършено нарушение по чл.14, ал.1 от Валутния закон, във връзка с чл.5, ал.3 от Наредба №10, на основание чл.18, ал.1, във връзка с чл.14, ал.1 от Валутния закон, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление№ 367/21.10.2010г. издадено от Началника на Митница  Бургас, в частта в която на Е.А., род. на ***г., гражданин на Република Турция, за извършено нарушение по чл.14, ал.1 от Валутния закон, във връзка с чл.5, ал.3 от Наредба №10, на основание чл.18, ал.1, във връзка с чл.14, ал.1 от Валутния закон, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, като намаля размера на наложеното наказанието на 1 000 лева (хиляда лева).

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 10.01.2011г., постановено по н.а.х.д. № 58 по описа за 2010г. на Районен съд-Малко Търново, в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1. 

                       

                                                                                         2.