Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         659                        13.04.2017г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На двадесет и трети март,                           две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: К.Л.

Прокурор: Величка К.

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 335 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), против решение № 1954/22.12.2016г., постановено по НАХД № 5237/2016г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № ЮИР-2-ДНСК-81/26.082016г., издадено от заместник началника на ДНСК, с което за нарушение на чл.142, ал.5, т.1, т.2, т.7 и т.8, вр. чл.12, ал.2 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, на „Агроводинвест“ЕАД, ЕИК-***, е наложена имуществена санкция в размер на 30`000 лева.

В сезиращата жалба се сочи, че оспореното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа всички задължителни реквизити. В него е посочена нарушената правна норма – тази по чл.142, ал.5 от ЗУТ, а това, че административно-наказващият орган е приел наличие не само на една подточка от тази алинея, а на още три – не може да се приеме за добавяне на нови фактически обстоятелства. Позовава се и на нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Намира също, че не е изтекъл едногодишният срок по ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство за нарушения по ЗУТ, а районният съд се е позовал на стара редакция на чл.239, ал.2 от ЗУТ. Не се споделя и изводът в атакуваното съдебно решение, че нарушителят е санкциониран по чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ без да се посочи конкретната хипотеза на този състав, тъй като нарушението което му е вменено в отговорност – по чл.142, ал.5 от ЗУТ, касае оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията и в случая в АУАН и НП изобщо не е упоменато, че се касае за нарушение при упражняване на строителен надзор. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт и да потвърди НП. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт А. К., която поддържа жалбата, на основанията изложени в нея.

Ответникът по касация – „Агроводинвест“ЕАД, ЕИК-***, гр.София, р-н Овча купел, бул.Цар Борис ІІІ, ***, чрез пълномощника си адвокат Е.М., оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Прави възражение, че касационната жалба не изхожда от надлежен подател, като оспорва представителната власт на подалото я лице.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на оспорването, поради което пледира атакуваното решение да бъде отменено.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Не може да бъде споделено възражението на ответника по касация, че касационната жалба изхожда от лице без представителна власт, тъй като видно от приложеното пълномощно на л.91 от делото на районния съд, нейният подател – юрисконсулт Йоана А., е упълномощен от издателя на процесното НП № ЮИР-2-ДНСК-81/26.082016г. – заместник началник на ДНСК, да го представлява пред всички съдебни инстанции на територията на Република България на територията на Регионален отдел „Национален строителен контрол“-Бургас, както и да подава жалби срещу актовете им, а Административен съд - Бургас попада в определената териториална компетентност на представителството.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за частично основателна по следните съображения:

Районен съд - Бургас с оспореното решение № 1954/22.12.2016г., постановено по НАХД № 5237/2016г., е отменил НП № ЮИР-2-ДНСК-81/26.082016г. на заместник началника на ДНСК, с което за нарушение на чл.142, ал.5, т.1, т.2, т.7 и т.8, вр. чл.12, ал.2 от ЗУТ, на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, на „Агроводинвест“ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 30`000 лева. Санкцията на дружеството е за това, че в качеството му на консултант по смисъла на чл.166, ал.1 от ЗУТ, съгласно удостоверение № РК-0182/14.05.2015г., е изготвило доклад от 03.09.2014г. за оценка на съответствие на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите за строеж: „Реконструкция на съществуващи сгради и изграждане на сграда за персонала на почивен лагер „Смокини“, находящ се в поземлен имот (ПИ) 67800.42.59 по кадастралната карта (КК) на м.Каваци, землище на гр.Созопол, в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, т.1, т.2, т.7 и т.8 от ЗУТ. В оценката за съответствие на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите се твърдяло, че е възникнала необходимостта от изграждане на самостоятелна сграда за персонала на почивната база. Инвестиционните проекти предвиждали нов строеж в ПИ 67800.42.59 по КК на гр.Созопол, за който няма влязъл в сила ПУП и е без промяна предназначението на земята, предвид обстоятелството, че имотът не е изключен от държавния горски фонд (ДГФ), в нарушение на чл.12, ал.2 от ЗУТ. В чл.152, вр. чл.54, ал.1 от Закона за горите (ЗГ) са посочени строежите, които могат да се извършват в горски територии, без промяна предназначението на земята. Процесният строеж "Реконструкция на съществуващи сгради и изграждане на сграда за персонала – почивен лагер Смокини“ не попадал между тях и за него се изисква промяна на предназначението на горската територия за застрояване по силата на ЗГ. Съгласно §3 от ПЗР на ЗГ, ПИ 67800.42.59 по КК м.Каваци, землище гр.Созопол, попада в горска територия, която не подлежи на промяна на предназначението по реда на ЗГ и не може да бъде извършено строителство. Имотът фигурира в позиция №9 в списъка на имотите, за които е в сила ограничението по §3 от ПЗР на ЗГ, обн.  ДВ бр.48/24.06.2011г. Предвид това е прието, че изготвеният от консултантската фирма доклад за оценка за съответствие на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите е послужил за издаване на разрешение за строеж, с което се допуска нов строеж в имот 67800.42.9 по КК м.Каваци, без влязъл в сила ПУП и промяна предназначението на земята, попадаща в горски фонд и е налице нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, поради което срещу „Агроводинвест“ЕАД е издаден АУАН № ЮИР-2/07.03.2016г. Въз основа на съставения акт е издадено процесното наказателно постановление, с което нарушение било квалифицирано като такова по чл.142, ал.5, т.1, т.2, т.7 и т.8, вр. чл.12, ал.2 от ЗУТ и на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ на дружеството било наложена имуществена санкция в размер на 30`000 лева.

За да постанови решението си районният съд е приел, че с издаденото въз основа на акта НП, дружеството освен за нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ е било наказано и за нарушение изискванията на т.2, т.7 и т.8 от същата алинея, а именно, че изготвеният комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект не е извършен в съответствие с правилата и нормативите за устройство на територията – т.2, други специфични изисквания към определени строежи съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива – т.7 и изискванията на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези актове в проекта – т.8. Районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са добавени нови фактически обстоятелства, на които е посочена съответстваща правна квалификация, като по този начин е нарушено съществено правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е налице идентичност между акта и наказателното постановление по отношение на фактите, описанието на нарушението и определената правна квалификация.

Като втори аргумент за отмяна на НП първостепенният съд е посочил, че наказващият орган е санкционирал „Агроводинвест“ЕАД за нарушение по чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, без да посочи конкретната хипотеза от този състав. Счел е, че с тази санкционна норма се наказват три отделни деяния. Първото е изготвяне на оценка в нарушение на чл.142, ал.5 от ЗУТ, второто е изготвяне на оценка в нарушение на чл. 142, ал.5 от ЗУТ и допускане на незаконен строеж и третото – само допускане на незаконен строеж.

Третият си аргумент за отмяна Районен съд - Бургас е обосновал с издаването на НП след изтичането на едногодишния срок по чл.34 от ЗАНН, като е приел, че този срок съгласно чл.239, ал.2 от ЗУТ започва да тече от датата на извършване на нарушението.

Чл.63 от ЗАНН предвижда, че решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд - Бургас е незаконосъобразно по следните причини:

Настоящият касационен състав намира, че трите основания на които районният съд е приел незаконосъобразност на процесуално основание на обжалваното пред него наказателно постановление са несъстоятелни и тъй като спорът не е бил разгледан по същество – не е установено има ли допуснато административно нарушение и осъществено ли е то от „Агроводинвест“ЕАД, решението на Районен съд - Бургас следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане със задължителни указания за произнасяне по съществото на спора.

Не са налице визираните от първостепенния съд допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Видно от съдържанието на АУАН фактите по нарушението са описани точно, макар и лаконично. Посочено е, че инвестиционните проекти са предвиждали нов строеж в имот за която няма влязъл в сила ПУП и е без промяна предназначението на земята, тъй като имотът попада в държавен горски фонд, а освен това съответната горска територия не подлежи на промяна на предназначението по реда на ЗГ на посочените и в НП основания. В тази връзка не може да бъде споделена преценката на районния съд, че в АУАН и в НП, издадено въз основа на този акт, няма единство не само между посочените като нарушени законови норми, но и между словесното описание на нарушението, и че не е конкретизирано деянието на нарушителя, с което е осъществено съответното нарушение. В конкретния случай изложеното процесуално нарушение – посочването в АУАН като нарушена само на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ и допълването на НП на т.2, т.7 и т.8 от същата алинея, не са от категорията нарушения в акта, които да не могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Те не са съществени и могат да се санират в последващ стадий на административнонаказателното производство. Съдът намира за неоснователен аргументът на районния съд, че по този начин в административнонаказателното производство се навеждат нови факти и твърдения, по които наказаното лице е било лишено от възможност да се защити. Напротив „Агроводинвест“ЕАД е реализирало в пълен обем защитата си, обжалвайки НП пред съда, а в АУАН са посочени всички релевантни по случая факти.

В наказателното постановление точно е определена и санкционната норма по която е наложено наказанието. Чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ всъщност възлага административно-наказателна отговорност на два субекта – лице извършило оценка в нарушение на чл.142, ал.5, както е в случая, а вторият е – надзорник допуснал извършването на незаконен строеж. Това, че в процесното НП не е посочено изрично при цитирането на приложимата санкционна норма, че се касае за първото, а не за второто от тези две предложения, не може да се приеме като съществено процесуално нарушение, тъй като навсякъде в АУАН и НП е посочено, че „Агроводинвест“ЕАД е извършвало оценка на съответствие на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите в нарушение на чл.142, ал.5 от ЗУТ и за наличието на този факт няма съмнение. Ето защо това процесуално нарушение също не може да се приеме за съществено. Съществени са онези нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от наказващия орган относно това кой е нарушителят и осъществил ли е твърдяното нарушение. Такива обстоятелства в случая не са налице.

На последно място трябва да се отбележи, че в настоящото административно-наказателно производство е бил спазен срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуването му със съставянето на АУАН. Чл.239, ал.2 от ЗУТ предвижда, че този едногодишен срок по ЗАНН започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация – от деня на извършване на нарушението. По делото се установява, че за процесния строеж не е издавано удостоверение за експлоатация, а това в случая е задължително, тъй като същият представлява строеж пета категория и подлежи на въвеждане в експлоатация от органа издал разрешението за строеж на основание чл.177, ал.3 от ЗУТ. Това налага да се приеме, обратно на посоченото от районния съд, че едногодишният срок по чл.239, ал.2 от ЗУТ не е изтекъл и процесният АУАН е издаден в рамките на преклузивните срокове за образуване на административно-наказателно производство.

Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че районният съд е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага същото да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав за разглеждането на спора по същество.

Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІІ-ти състав   

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1954/22.12.2016г., постановено по НАХД № 5237/2016г. по описа на Районен съд - Бургас

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:        1.                                                     2.