Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 905            Година 18.04.2013            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Росица Дапчева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 335 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас срещу решение № 230/19.12.2012г., постановено по н.а.х.д. № 226 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Средец. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление, като излага подробни доводи за съставомерност на установеното деяние. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – „Винарска изба Странджа Шато Росеново” АД, с.Росеново, общ.Средец,представлявано от управителя Н.С.Б., редовно уведомен, оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за основателност на касационната жалба и отмяна на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Средец е отменил наказателно постановление № 02-0203154/27.08.2012г. на директора на Дирекция “ИТ” Бургас, с което на основание чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева, за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ.  За да постанови решението си, съдът е приел, че фактическата обстановка е безспорно установена, същата се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни показания и не се оспорва от санкционираното дружество. По същество съдът е преценил констатациите на наказващия орган за неправилни, тъй като отхвърлено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ не следва да се приравнява на липса на подадено уведомление изобщо, което основание е послужило за ангажиране отговорността на работодателя. Съдът е намерил за безспорно установено, че с подаването на уведомлението работодателят е изпълнил задължението си, поради което не е осъществен състава на чл.62, ал. 3 от КТ, още повече, че в посочения текст няма изискване да е прието уведомлението или отхвърлено.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, коя о е подробно описана и не следва да се преповтаря.

В случая, административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание  чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на  чл.62, ал.3 от КТ, която норма изисква  в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Не е спорно по делото, че “Винарска изба Странджа – Шато Росеново” АД  в качеството на работодател е сключил трудов договор № 9/05.11.2007г. с В.С.И., който е прекратен със заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 40/10.05.2012г.. На 11.05.2011г., т.е на следващия ден след прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е подал уведомление по реда на чл. 62, ал.5 от КТ до ТД на НАП гр.Бургас с вх. № 02388123033988. Действително в уведомлението е допусната грешка относно коректното посочване на код от софтуерната програма на НАП, регистриращ конкретния тип трудов договор, но това не заличава факта на негово срочно подаване, още повече, че заявлението съдържа изричната воля на заявителя да уведоми органите по приходите за посоченото в него обстоятелство. Ето защо, не може да се приеме, че дружеството е бездействало, тоест не е осъществило дължимото по закон поведение, а напротив същото с действията си е изпълнило законовите изисквания, като в нормативно установения 7-дневен срок от прекратяване на трудовия договор е подал уведомление до ТД на НАП гр.Бургас. Изискванията на закона при ангажиране административнонаказателната отговорност на лицата на посоченото основание е да не са подали съответното уведомление въобще, което обстоятелство в случая не е налице.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230 от 19.12.2012г., постановено по н.а.х.д. № 226 по описа за 2012г. на Районен съд гр. Средец.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.             

 

                                                                                                2.