Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 692

Бургас, 10.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, първи състав, на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Панайот Генков

 

при секретаря К. Л. и прокурора Христо К. като разгледа докладваното от съдия Генков административно дело номер 335 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на А.Г.С., ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.К., със съдебен адрес ***, партер, офис № 2 против Регионална дирекция по горите. С исковата молба се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща имуществени вреди - направени разноски за адвокатско възнаграждение, платено по н.а.х.д. № 2592/2017 г. по описа на Районен съд - Несебър, по което е отменено наказателно постановление № 866/25.10.2017 г., издадено от директора на РДГ – Бургас. Сумата се претендира ведно със законната лихва от датата на отмяна на наказателното постановление до окончателното изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищеца чрез адвокат К. поддържа исковата молба. Претендира разноски и представя списък.

Ответникът – Регионална дирекция по горите - Бургас, се представлява от юрисконсулт М., който не оспорва исковата претенция в частта за 300 лева платено адвокатско възнаграждение за защита пред Районен съд – Несебър, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на отмяна на наказателното постановление. Оспорва искането за присъждане на адвокатски хонорар за настоящата инстанция, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като в случая не са дали повод за завеждане на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище за основателност на исковата молба. Счита, че не следва да се уважава искането за заплащане на  адвокатски хонорар за настоящата инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:

С наказателно постановление № 866/25.10.2017 г., издадено от директора на РДГ - Бургас, за нарушение на чл. 148, ал. 12 от Закона за горите във връзка с чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1 за КОГТ и на основание чл. 270 от Закона за горите на А.Г.С. е наложена глоба в размер на 200,00 лева.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Несебър и е отменено с решение № 639/18.12.2017 г. постановено по н.а.х.д. № 2592/2017 г. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 06.01.2018 г., видно от направеното на него отбелязване.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт, по съответния ред.

Наказателно постановление № 866/25.10.2017 г., издадено от директора на РДГ - Бургас, от което се твърди, че са произтекли вреди за ищеца е отменено от Районен съд - Несебър с влязло в сила решение № 639/18.12.2017 г. постановено по н.а.х.д. № 2592/2017 г., поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.

Разгледано по същество исковата претенция е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предвидени от законодателя предпоставки.

Дейността на администрацията по налагане на административни наказания, по своето естество е правораздавателна и е свързана със защита на реда в областта на държавното управление. Тя представлява форма на административна дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност.

Наказателните постановления, като резултат от упражняване на дейността по налагане на административно наказание, представляват правораздавателни актове, които не се издават по реда и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК.   Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да се тълкува ограничително като приложното и́ поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Предвид изложеното след като наказателно постановление № 866/25.10.2017 г., издадено от директора на РДГ - Бургас, от което се твърди, че са претърпени вредите е отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, то е налице първата от предвидените от законодателя предпоставки.

В хода на съдебното обжалване на посоченото наказателно постановление, от А.Г.С., в качеството му на жалбоподател, са направени съдебно-деловодни разноски в размер на 300,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат С.К., съгласно представения и приложения по н.а.х.д. № 2592/2017 г. по описа на НРС, договор за правна защита и съдействие. В договора е посочен номера на обжалваното наказателно постановление, съответно договорената и заплатена сума за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Същевременно адвокат К. е осъществил и процесуалното представителство на лицето, съобразно сключения договор, като се е явил при разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

В случая е налице и третата предвидена от законодателя предпоставка, а именно наличието на причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление и направените от ищеца разноски в хода на неговото обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на наказателното постановление пред съда са направени във връзка с извършения му съдебен контрол за законосъобразност. Действително процесуалното представителство в производството по обжалване на наказателни постановления не е задължително, но след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ, то направените разноски за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като, ако не беше издадено наказателното постановление, лицето не би имало нужда, съответно не би заплатило адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по т.д. № 2/2016 г. на ВАС.

С оглед на изложеното, предявения от А.Г.С. иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В настоящият случай от страна на ответника е направено признаване на задължението, поради което на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 144 от АПК следва да намери приложение чл. 78, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца.

В проведеното на 14.03.2018 г. съдебно заседание процесуалният представител на ответника признава, че дирекцията дължи на А.Г.С. сумата от 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на отмяната на наказателното постановление до окончателното изплащане. Предвид това е налице едната от предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно признание на исковата претенция. Налице е и другата предпоставка – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Това е така, тъй като по настоящето дело липсват данни от страна на ищеца да е направено искане пред директора на РДГ – Бургас за заплащане на разноските по воденето на н.а.х.д. № 2592/2017 г. по описа на НРС. Предвид това правилно от процесуалният представител на ответника е посочено, че дирекцията в този случай е в невъзможност да заплати сумата при липсата на данни и сметка на лицето.

Поради изложеното се достига до извод, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК и на ищеца не следва да бъдат присъждани съдебни разноски за водене на настоящето дело.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, първи състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите да заплати на А.Г.С., ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 866/25.10.2017 г., издадено от директора на РДГ - Бургас, ведно със законната лихва считано от датата на отмяна на наказателното постановление – 06.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: