Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 625                05 април 2016  година            град  Бургас

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIV - ти състав, в открито заседание на седемнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                              

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Златина Бъчварова

                                                       ЧЛЕНОВЕ:1. Галина Радикова

                                                                            2. Атанаска Атанасова

 

 

Секретар М.В.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 334 по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на с чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка  чл. 208 и сл. АПК

         Образувано е по касационна жалба на Министерство на културата, подадена чрез пълномощник, против решение № 2 от 07.01.2016 г., постановено по административно-наказателно дело № 78/2015 г. по описа на Районен съд- Карнобат, с което е отменено наказателно постановление № 4103 от 13.02.2014 година,  издадено от заместник – министър на културата, с което за нарушение по чл. 97, ал.1 т.6 предл. 3 от Закона за авторското право и сродните му права/ЗАПСП/, на  „Лъки“ООД с ЕИК по Булстат 102044199, със седалище и адрес на управление - гр.Карнобат, ул.“Слав Мерджанов“ №12, представлявано от Т.Г.С. и З.В.Н. е  наложена имуществена санкция   в размер на 3 000.00 лева.

          Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В сезиращата съда жалба излага доводи, че оспореното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на закона. Моли съда да отмени решението и да потвърди отмененото с него наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – „Лъки“ООД, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд –Карнобат да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд –Карнобат с решение № 2 от 07.01.2016 г., постановено по административно-наказателно дело № 78/2015 г. по описа на съда е отменил наказателно постановление № 4103 от 13.02.2014 година,  издадено от заместник - министър на културата, с което за нарушение по чл. 97   ал.1 т.6 предл. 3 ЗАПСП, на  „Лъки“ООД с ЕИК по Булстат 102044199 е наложена имуществена санкция   в размер на 3 000.00 лева.

 За да постанови решението, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на санкционираното лице, а именно, че АУАН не е надлежно връчен на негов представител.

         Санкцията е наложена на „Лъки“ООД за това, че на 20.09.2013г. препредавал  по кабел по собствената си електронно съобщителна мрежа  телевизионната програма NBT в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП – без необходимото съответно по закон разрешение  на носителите  на права  върху тази телевизионна програма по смисъла на чл.  91 ал.1 т.1  предл. 2  във вр. с чл. 72, т.4 ЗАПСП. За така констатираното нарушение на Лъки“ООД е съставен АУАН № 4103/15.11.2013г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Основните възражения на касатора са, че районният съд се е произнесъл по недопустима жалба, че АУАН е връчен на представител на „Лъки“ООД по реда на чл.43, ал.2 ЗАНН, т.е при отказ на нарушителя да го подпише, оформен по надлежния ред с подписа на един свидетел.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

            Неоснователно е възражението на касатора за просрочие на жалбата, с която е бил сезиран районният съд. От представеното по делото известие за доставяне с № PS 1040 02N3QC G, не се установява по безспорен начин, че наказателно постановление № 4103 от 13.02.2014 година,  издадено от заместник – министър на културата, е връчено по надлежния ред на „Лъки“ООД на посочената от касатора дата – 25.02.2014г. На първо място, в известието за доставяне срещу реквизита – получател липсва отбелязване – три имена и подпис на лицето, което се твърди, че е получило наказателното постановление, както и датата, на която това е станало. По-долу е положен подпис на служителя, доставил наказателното постановление, както и печат от пощенския клон с посочена  дата 25.02.2014г., от който не става ясно по несъмнен начин, че това е датата на доставянето на наказателното постановление. Под печата се вижда име, което е нечетливо и фамилия С., с отбелязване, че лицето е служител, но не се сочи, че то е получател на наказателното постановление, нито, че е служител на „Лъки“ООД. Печатът е положен върху знак, подобен на подпис, който е нечетлив и не става ясно от кого точно е положен. С оглед изложеното, настоящият касационен състав не кредитира цитираното от касатора известие за доставяне като доказателство, годно да удостовери надлежното връчване на наказателното постановление на 25.02.2014г. на служител на „Лъки“ООД, упълномощен да получава книжата.              
            От касатора не са ангажирани други доказателства за надлежното връчване на наказателното постановление на сочената от него дата, т.е установяващи по безспорен начин наличие на соченото касационно основание за отмяна на първоинстанционното решение по чл.348, ал.1, т.2 НПК, във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН. С оглед изложеното, при постановяване на оспореното съдебно решение не е допуснато твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на процесуалните правила – районният съд се е произнесъл по допустима жалба. 

На следващо място, от приложените в административнонаказателната преписка писмени доказателства не се установява надлежно връчване на акта за установяване на административното нарушение на санкционираното търговско дружество, съобразно императивната разпоредба на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. В него е отбелязано връчване на нарушителя на 28.11.2013 г., като е положен подпис на неизвестно по делото лице. Последното е положило подписа си и върху съставена на същата дата разписка за връчване на АУАН. Според приложеното по делото писмо с изх. № 04-00-159/1/ от 02.12.2013 г. от Община Карнобат, подписът в акта е положен от управителя З.В.Н.. Едновременно с това, в акта е отбелязано връчване при отказ, удостоверен с подпис на свидетел.

В производството пред районния съд е извършена съдебно-графическа експертиза, която дава заключение, че подписите за нарушител в акта за установяване на административното нарушение и в разписката за връчване не са положени от лицата, представляващи търговското дружество- Т.Г.С., З.В.Н. и Г.Г. С.. При тези данни следва да се приеме, че актът не е надлежно връчен на дружеството. Не е налице и връчване по реда на чл. 43, ал.2 ЗАНН-  не е установена самоличността на лицето, отказало да получи акта - не са посочени трите имена, ЕГН и връзката на това лице с  „Лъки“ООД. Връчването на акта има за цел да запознае нарушителя с вмененото му нарушение, за да може той да организира защитата си. В конкретния случай с оглед горните съображения съдът приема, че това задължение не е изпълнено. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като в значителна степен ограничава правото на защита на санкционираното лице и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

            Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

            Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 АПК, Административен съд – Бургас, ХІV - ти състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

    ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 07.01.2016 г., постановено по административно-наказателно дело № 78/2015 г. по описа на Районен съд- Карнобат.

    Решението е окончателно.

       

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                            

                                                                                        

                                                                

                                                                              2.