Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер                 29.04.2011г.                 град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, седми състав, на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

при секретаря К.Л. като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 334 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.197 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Бони Комерс”АД, гр.Бургас със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, Промишлена зона „Запад” - Фуражен завод, представлявано от изпълнителния директор Ради Ангелов Рашев против решение № 01/20.01.2011г., произнесено от териториалния директор на ТД на НАП - гр.Бургас, с което е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки № ИТ-00-16220/04.01.2010г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП - гр.Бургас. Иска от съда да отмени процесното решение. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Ангажира писмени доказателства.

Ответната страна – териториален директор на ТД на НАП - гр.Бургас участва в процеса чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Димитров, който пледира за отхвърляне на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана пред административния орган в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК. Изхожда от надлежна страна и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че с молба изх.№ 074/29.12.2010г., депозирана чрез ТД на НАП - Бургас, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители” до Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП, дружеството жалбоподател е поискало спирането на производството по принудителното изпълнение върху вземане, установено по основание и размер с Ревизионен акт №02251000062/29.11.2010г., издаден от старши инспектор по приходите при ТДД гр.Бургас. Молбата е с правно основание чл.153, ал.3 от ДОПК и към нея е приложен оригинал на банкова гаранция № 50/PG/448 от 27.12.2010г., издадена от „Алфа Банк – Клон България” АД с валидност до 31.12.2011г.

За да не се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане в размер на 234 018,36 лева, с постановление № ИТ-00-16220/04.01.2011г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП - гр.Бургас, на основание чл.195, ал.1 от ДОПК във връзка с чл.153, ал.4 от ДОПК е наложена обезпечителна мярка върху банкова гаранция за плащане № 50/PG/448 с изх.№ 1978/27.12.2010г., издадена от ТБ „Алфа банка – клон България” АД. Постановлението е връчено на представляващия дружеството на 04.01.2011г., обжалвано и потвърдено с решение №01/20.01.2011г., издадено от териториалния директор на ТД на НАП - гр.Бургас. В мотивната част на решението се сочи, че съгласно чл.153, ал.3 и ал.4 от ДОПК спиране на изпълнението на ревизионния акт може да стане само при наличие на направено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Когато това представено обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и покрива размера на установените с ревизионния акт публични задължения, решаващият орган спира изпълнението. Анализирана е разпоредбата на чл.153, ал.5 от ДОПК и е формиран извод, че за да се спре изпълнението, освен представянето на безусловна и неотменяема банкова гаранция трябва да се извършат и последващи действия по налагане на обезпечителните мерки, които са част от фактическия състав по спиране на изпълнението.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваното решение, настоящият съдебен състав констатира, че същото е произнесена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, но при нарушение на административнопроцесуалните правила за неговото издаване и в противоречие с приложимия материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл.195, ал.1 и ал.2 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Съгласно чл.198, ал.1 от ДОПК обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника, като съгласно ал.2 публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането. Съответно в нормите на чл.200-чл.207 от ДОПК е предвиден реда за налагане на запора и възбраната, както и тяхното действие.

Видно от изложеното, законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва тогава когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето. Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичния изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки.

В издаденото от главния публичен изпълнител постановление за налагане на обезпечителни мерки е описана представената от жалбоподателя банкова гаранция, тоест извършено е обезпечение с мярка, която не е предвидена в закона. От постановлението не става ясно как ще се реализира обезпечението, след като процедурата за нейното налагане не е регламентирана с нормативен акт. Отмяната на наложената обезпечителна мярка е поставена в зависимост от наличието на предвидените в чл.197, ал.3 от ДОПК условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и чл. 195 ал. 5 от ДОПК. От своя страна разпоредбата на чл.195 ал.2 от ДОПК поставя като изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение. С представянето на безусловна и неотменима банкова гаранция, законодателя е презумирал, че събирането на публичното задължение няма да бъде затруднено или невъзможно, тоест не са налице основанията за налагане на обезпечението. След като в описаната от публичния изпълнител банкова гаранция изрично е посочено, че тя е безусловна и неотменяема, задълженото лице няма как да се разпореди с нея, тоест същата безспорно обезпечава задължението на лицето и сумите по него могат да бъдат събрани от издателя на гаранцията. С предоставянето на оригинала на банковата гаранция на приходната администрация, лицето губи фактическата възможност да се разпорежда с тази гаранция и налагането на обезпечението от страна на публичния изпълнител не води до промяна, както на характера на гаранцията, така и на възможността на лицето да се разпорежда с нея. В случая банковата гаранция е представена на 29.12.2010г., т.е. преди налагането на обезпечението от главния публичен изпълнител с постановление от 04.01.2011г. Следователно изначално не са били налице основанията за налагане на обезпечителни мерки по реда на чл.195 и сл. от ДОПК, поради което обезпечителната мярка следва да бъде отменена. 

В допълнение следва да се има предвид, че в потвърждаващото решение на директора на ТД на НАП гр.Бургас, неправилно е прието, че съгласно чл.153, ал.5 от ДОПК за да се спре изпълнението освен представянето на безусловна и неотменяема банкова гаранция, следва да бъдат извършени и последващи действия от страна на публичния изпълнител – налагане на обезпечителните мерки. В чл.153, ал.4 и ал.5 от ДОПК са предвидени две самостоятелни и независими една от друга хипотези за спиране изпълнението на ревизионния акт. При наличието на предпоставките на чл.153, ал.4 от ДОПК – ако е предоставено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книги и е в размер на главницата и лихвите, решаващият орган е длъжен да спре изпълнението на ревизионния акт, без да е необходимо извършването на каквито и да е допълнителни правни и фактически  действия, както и действието на спирането не е поставено в зависимост от извършването на такива. В този случай решаващият орган действа при условията на обвързана компетентност. Същевременно в ал.5 на чл.153 от ДОПК на решаващия орган е предоставена възможност да извърши преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение дали да спре или не изпълнението на ревизионния акт, като едва след извършването на тази преценка, той задължава компетентния публичен изпълнител да наложи обезпечителни мерки върху предоставеното, като обезпечение имущество и спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки. Както беше посочено, това са две самостоятелни хипотези за спиране на изпълнението на издаден ревизионен акт, за приложението на всяка от които са предвидени различни основания. Компетентният орган разполага с различни правомощия, а спирането на изпълнението се извършва по различен ред и има действие от различен момент, поради което е недопустимо тяхното смесване.

Предвид гореизложеното, сезираният съдебен състав намира, че жалбата е основателна и следва да се уважи с последващата от това отмяна на обезпечителната мярка.

Мотивиран от това, Административен съд – гр.Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ обезпечителна мярка, наложена с постановление за налагане на обезпечителни мерки № ИТ-00-16220-6/04.01.2011г., произнесено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП- гр.Бургас чрез описване на представената от „Бони Комерс” АД - гр.Бургас банкова гаранция № 50/PG/448/27.12.2010г., издадена от „Алфа Банк – Клон България” АД с валидност до 31.12.2011г., потвърдена с решение № 01/20.01.2011г. на териториалния директор на ТД на НАП – гр.Бургас

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ:……………………………