Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 792              Година 28.04.2017            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав, на тридесети март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                     2.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретаря: С.А.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 333 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Бургас срещу решение № 101/16.01.2017г. постановено по н.а.х.д. № 3897 по описа за 2016г. на Районен съд Бургас. Счита решението за незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, като не споделя изводите обосновали отмяна на наказателното постановление. Излага доводи за съставомерност на констатираното деяние и счита, че правомерно е ангажирана отговорността на лицето, на соченото основание. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното решението и да се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът - „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД – Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № И-2-0588-1 от 16.06.2016г. издадено от директора на РИОСВ Бургас, с което за нарушение на  чл. 69, ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във връзка с Условие 9.2, 9.2.4., таблица 9.2.4 от Комплексно разрешително (КР) №6-Н2/2015 г., издадено на ответника по касация и на основание чл.69, чл.69а, ал.2 от ЗООС и чл.1, ал.1, чл.20 ал.1, ал.5 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения (Наредбата) на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД – Бургас, е наложена еднократна санкция в размер 754 лева. Съдът е приел, че при установяване на нарушението и при издаване на наказателното постановление, административнонаказващия орган е допуснал съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление. Първо, констативния протокол е връчен на лице, което не е надлежен представител на санкционираното дружество. Второ, че нито в АУАН, нито в НП, са посочени дата на нарушението и неговите елементи, а именно средномесечните стойности на източника на замърсяването, допустимите стойности и съгласно кой нормативен акт. На следващо място, е обоснован извод, че от наказателното постановление не става ясно правното основание, регламентиращо допустимите емисии на вредни вещества. С оглед на това отменил наказателното постановление, без да разглежда спора по същество.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви са обстойни, но част от тях не се споделят от настоящия съдебен състав.

Дружеството „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е санкционирано за това, че за месец юни и юли 2015г. не е изпълнило задължението си да не превишава емисионната норма по показател въглероден оксид, определена в таблица 9.2.4 – продължение към Условие 9.2.4 от Комплексно разрешително № 6-Н2/2015г., като е изпуснало в атмосферния въздух отпадъчни газове, съдържащи вредни вещества /въглероден оксид/ над нормата за допустими емисии. Нарушението е установено по документална проверка на годишен доклад от извършени собствени непрекъснати измервания /СНИ/ на източник „Цех за изгаряне на нефтени и биологични утайки и твърди технологични отпадъци“, Пещ F101 на дружеството представен с писмо вх.№ АВ-230/10.03.2016г. Резултатите от същата са обективирани в КП № К-5-5/08.06.2016г. Въз основа на Предложение по чл.69, ал.1, т.4 от ЗООС и справка-изчисление за определяне размера на еднократната санкция, е издадено оспореното наказателно постановление.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съставения констативен протокол е връчено на лице без представителна власт. Пред настоящата съдебна инстанция е представено пълномощно, с което Н.Н.Н. е упълномощен да представлява „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, пред органите на МОСВ и РИОСВ - Бургас и след като съставения констативен протокол е връчен на него, то правото на защита на дружеството не е нарушено.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че не фигурира годината през която е извършено нарушението. Видно от наказателното постановление, в него изрично е посочено, че е извършена проверка на представен годишен доклад от дружеството за 2015г., съответно посочено е и че нарушените средномесечни стойности по отношение на замърсителите са за месеците юни и юли, тоест нарушението е извършено през посочените месеци на 2015г.. Точна дата не би могла да се посочи, тъй като са касае за нарушение на следномесечни стойности и отчетният период не е ден, а месец.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че не е налице нарушение на чл.18 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Видно от наказателното постановление, дружеството е санкционирано за това, че за месец юни и юли 2015г. не е изпълнило задължението си да не превишава емисионната норма по показател въглероден оксид. След като емисионните норми са месечни и са нарушени за два месеца, то са налице две отделни административни нарушения, за които, при съобразявайки нормата на чл.18 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да наложи две наказания. Като не е сторил това, той е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, като не е ясно за кое от двете нарушения е санкционирано дружеството.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, за образуване на административнонаказателното производство, но не по изложените от него мотиви. Видно от съставения констативен протокол, от дружеството е представен годишен доклад от извършени собствени непрекъснати измервания за 2015г., с писмо вх.№ АВ-230/10.03.2016г.. От тази дата тече срока по чл.34 от ЗАНН, тъй като от нея е обективно възможно наказващия орган да установи както извършените нарушения, така и нарушителя и дали той ще стори това, е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. Констативният протокол е съставен и връчен на 08.06.2016г., т.е. преди на 10.06.2016г., да изтече срока по чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че правото на защита на дружеството е нарушено, тъй като нито в констативния протокол, нито в наказателното постановление са посочени елементите на административното  нарушение, като по този начин са нарушени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН. Позоваването на съставения протокол № G-AB-04 не е достатъчно, тъй като той не е част от административнонаказателното производство, започнало със съставянето на констативен протокол № К-5-5/08.06.2015г.. Също така, както правилно е посочено от съда, от този протокол не е ясно откъде контролиращият орган е приел нормативно допустимите емисии, съответно с него не се дава яснота относно приетите като допустими норми.

Посочените съществени процесуални нарушения водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и правилно първоинстанционния съд го е отмели, без да разглежда спора по същество. В този смисъл не следва да се разглеждат и изложените в касационната жалба възражения по съществото на спора.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.БУРГАС, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101/16.01.2017г. постановено по н.а.х.д. № 3897 по описа за 2016г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

   

 

 

   2.