Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    665               от 07.04.2015г.,      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, петнадесети състав, на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

      Председател: Станимир Христов

                                                                             Членове:   1. Лилия Александрова

            2. Любомир Луканов

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Георги Чинев, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 333 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Бриз 1-С“ ЕООД, ЕИК 202157664, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от С. К. Х. – управител и адрес за призоваване и съобщения гр. Царево, ул. „Самуил“ № 1 против Решение № 23/22.01.2015г. постановено по НАХД № 487/2014г. на Районен съд Царево, с което е потвърдено Наказателно постановление № ОА - 195/10.10.2014г., издадено от Кмета на Община Царево, с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ) на касатора е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева за административно нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт и да отмени процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител адв. М. Б. ***, поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът по касация –  Кмет на Община Царево, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Царево е образувано по жалба на „Бриз 1-С“ ЕООД против Наказателно постановление № ОА - 195/10.10.2014г., издадено от Кмета на Община Царево, с което на дружеството на основание чл. 206, ал. 1 от ЗТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева за административно нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че са налице необходимите доказателства, от които да се направи обоснован извод, че установените нарушения действително са извършени, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

 

Решението на Районен съд – Царево е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Касационните оплаквания, с които е сезиран съдът, са неоснователни.

Съдът намира, че мястото, на което са разположени бунгалата, е достатъчно идентифицирано и по никакъв начин не нарушава правото на защита на касатора. Това е така, защото безспорно същият е подавал различни административни документи във връзка с осъществяваната от него хотелиерска дейност. Следва да се има предвид, че дори и да не е достатъчно уточнено в детайли мястото, на което се извършва тази дейност, по-важното обстоятелство е, че за същата не се представят никакви доказателства за категоризация на обекта. В този смисъл, следва да се има също предвид, че начина по който е посочено в наказателното постановление местонахождението на бунгалата – гр. Ахтопол, м-т Коросията, бунгала „Бриз“ изцяло съответства на начина, по който е изписано местонахождението на същите тези бунгала, посочени от представляващия дружеството управител – С. К. Х. в подадена от него собственоръчно попълнена декларация по чл. 116, ал. 4 от ЗТ. С оглед на това, мястото на извършване на административното нарушение, посочено в НП не би могло да се приеме като неясно, подвеждащо и ограничаващо правото на защита на касатора, в каквато насока са заявените в касационната жалба твърдения.

Съдът не установи твърдяната липса на мотиви, тъй като в съдържанието на оспореното наказателно постановление са описани както фактическите, така и правните основания във връзка с установеното нарушение. Съдът напълно споделя мотивите, изложени от районната инстанция относно предоставянето на туристическите услуги от дружеството – касатор, а не от физическото лице Х., който е управител на дружеството, поради което не намира за необходимо да излага отново същите.

Относно сочената грешка в изписването на номера на АУАН в процесното наказателно постановление съдът намира същата за техническа и несъществена, която не може да доведе до отмяна на наказателното постановление, още повече, че се касае само за една цифра. В подкрепа на това твърдение е и обстоятелството, че в нормата на чл. 42 от ЗАНН не е предвидено, че номера съставлява задължителен реквизит от съдържанието на АУАН.

Несъстоятелно е твърдението за бездействие на административнонаказващият орган във връзка с адреса на дружеството. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Следователно, претендираното бездействие на практика е друго нарушение, което нарушителят е извършил, тъй като негово е задължението да уведоми наказващият орган за промяната на адреса.

Не може да се приеме и твърдението, че наказателното постановление е опорочено поради неправилна фактическа/правна обстановка. Съжденията на жалбоподателя напълно си противоречат. Преди този довод се твърди пълната липса на мотиви,  а впоследствие се твърди наличието на такива, но опорочени. Порока който се сочи - несъществуването на бунгалата в правния мир, не означава, че същите не съществуват в действителност. Видно от събраните по делото доказателства, например справка-декларация за реализираните нощувки вх. № 5213001796/15.08.2014г., самият касатор доказва тяхното съществуване и извършването на нерегламентирана дейност във връзка с тях.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно поради което същото следва да се остави в сила, а касационната жалба като неоснователна – да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 23/22.01.2015г. постановено по НАХД № 487/2014г. на Районен съд Царево.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                                 2.