Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер   1021            12.06.2014г.                 град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, първи състав, на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

при секретаря Г.Д. като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 333 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.146 от АПК.

Образувано е по жалба на Г.И.С. *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70136/09.01.2014г., издадена от началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР– гр.Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДВ е иззето свидетелството му за управление на МПС. Иска се от съда да отмени процесната заповед. В съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат К., който поддържа заявената претенция, ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответната страна – началникът на група в сектор ПП при ОД на МВР – гр.Бургас не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по оспорването.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, съответна е на изискванията за форма и реквизити и е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Оспорването е насочено срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя адресат и подлежи на съдебен контрол. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № 70136/09.01.2014г., издадена от началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР– гр.Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДВ е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Г.И.С.. В мотивната част на оспорения акт се сочи, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, описани в нарочна справка-приложение, както следва: НП № 2769/08.06.2006г. – 12 контролни точки на основание чл.182, ал.1, т.4, предл.I от ЗДвП; НП № 627/21.11.2006г. – 2 контролни точки на основание чл.182, ал.1, т.2, предл.I от ЗДвП; НП № 123/25.01.2008г. - 10 контролни точки на основание чл.183, ал.4, т.3 от ЗДвП; НП № 4410/04.04.2008г.10 контролни точки за нарушение на чл.174, ал.1, предл.I от ЗДП и НП № 1618/03.06.2009г.7 контролни точки на основание чл.183, ал.2, т.3, предл.I от ЗДП. В мотивите на заповедта се сочи още, че водачът не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. В жалбата, с която е сезирана настоящата инстанция, оспорващият твърди, че не е „уведомен за наличието на основание за връщане на свидетелството за правоуправление“, а в съдебно заседание оспорва надлежното връчване на НП № 123/25.01.2008г.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че същата е произнесена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила за нейното издаване и в противоречие с материалноправните разпоредби, уреждащи конкретното правоотношение между страните. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В настоящия случай е безспорно установено по делото, че с наказателно постановление № 2769/08.06.2006г., издадено от началника на група в сектор ПП – КАТ жалбоподателят е санкциониран за това, че се движи със скорост над стойностите, които са разрешени. На основание чл.182, ал.1, т.4, предл.І от ЗДВ му е наложена глоба в размер на 30 лева и са отнети 12 контролни точки съобразно Наредба № І-139/2002г. С наказателно постановление № 627/21.11.2006г., издадено от началника от РПУ – Тополовград на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10 лева и са отнети 10 контролни точки от общия брой, регламентиран с приложимата Наредба № І-139/2002г. От съдържанието на наказателно постановление № 123/25.01.2008г., издадено от началника на РПУ – Несебър е видно, че Г.С. е санкциониран за несъобразено със светлинните сигнали поведение с глоба в размер на 50 лева и отнемане на 10 контролни точки. С наказателно постановление № 4410/04.04.2008г., издадено от началника на група в сектор ПП – КАТ на С. е наложена глоба в размер на 300 лева, лишен е от право да управлява МПС за срок от 1 месец и са отнети общо 10 контролни точки, заради управление на МПС след употреба на алкохол. Глоба в размер на 20 лева и отнемане на 7 контролни точки са отнети от С. с наказателно постановление № 1618/03.06.2009г., издадено от началника на РУ на МВР – Ямбол.

Основателно е възражението, направено от процесуалния представител на оспорващия, че подписът, положен върху разписката за връчване на НП № 123/25.01.2008г. не е на Г.С.. Аргумент в подкрепа на този извод се съдържа в заключението на вещото лице Ж. по допуснатата и приета без оспорване съдебно-графологична експертиза. Според констатациите на криминалиста - графолог при сравнителното изследване на този подпис с подписите на Г.С. са установени различия по транскрипция, размер, разтегливост, относително разположение на реда на писане, на точката на започване при полагане на подписите, на формата на движение при писане и на щриховите елементи. При тези фактически данни не може да има съмнение, че НП № 123/25.01.2008г. не е надлежно връчено и не е влязло в сила, поради което броят на отнетите от С. контролни точки трябва да се редуцира с 10. С още 10 точки трябва да се намали този брой и поради нередовност на НП № 4410/04.04.2008г. от външна страна. Приложеният по делото екземпляр на това постановление, който е заверен за вярност с оригинала, не съдържа подпис на административнонаказващия орган, поради което не може да породи желаните от ответника доказателствени последици.

Първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения по Закона за движение по пътищата от водач на МПС е регламентиран в чл.2, ал.1 от Наредба № І-139/16.09.2002г. (отм.) и чл.2, ал.1 от Наредба № Із-1959/27.12.2007г. – 39 броя. „Отнемането на контролни точки” представлява допълнителна санкция, която се налага наред с наложените на водача административни наказания и при условията на натрупване има за последица загуба на правоспособност. В конкретния казус е безспорно установено, че общият брой на контролните точки, отнети от водача с приложените по делото валидни и стабилизирани наказателни постановления е 21 броя, поради което не е осъществена първата от двете материалноправни предпоставки на чл.171, т.4 от ЗДП. Не се спори между страните по делото, че не е изпълнено и второто нормативно условие - водачът да е върнал свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР, но при установените по делото факти, това изискване се явява недължимо. При това положение не съществува съмнение, че процесната заповед е произнесена в противоречие с приложимата правна норма, което съставлява основание за нейната отмяна.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява основателна и следва да се уважи.

В последното по делото съдебно заседание е направено искане да се допусне предварително изпълнение на настоящото съдебно решение в случай, че същото е благоприятно за жалбоподателя, но сезираният съдебен състав не разполага с основание за това. Поради това, искането следва да се остави без разглеждане.

По делото е направено искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски, което с оглед изхода на делото, се явява основателно. Поради това, на С. трябва да се присъдят извършените от него разходи за водене на делото в размер на 310 лева, от които: 10 лева – държавна такса, 100 лева –адвокатски хонорар и 200 лева – възнаграждение на вещото лице за извършената съдебно-графологична експертиза.

Мотивиран от това, Административен съд – гр.Бургас, първи състав

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70136/09.01.2014г., издадена от началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР– гр.Бургас.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Г.И.С. *** съдебно-деловодни разноски в размер на 310 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на адвокат К. от БАК да се допусне предварително изпълнение на настоящия съдебен акт.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

Решението в частта, в която се оставя без разглеждане искането за предварително изпълнение на съдебното решение подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ:……………………….