Р Е Ш Е Н И Е 788

 

19.05.2012г. гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, трети състав, в публично заседание на девети май две хиляди и единадесета година в състав:

 

                   Административен съдия: Чавдар Димитров

 

При секретаря С.Х.

Като разгледа докладваното АХД № 333 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2 т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс  / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./ във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

           Образувано е по жалба на П.М.Л., ЕГН ********** *** против Заповед № ЧР 136 от 19.01.2012г. на органа по назначаването – Кметът на Община Бургас, с която на основание чл.106, ал.1, т.6 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя. Претендира се и обезщетение за времето, през което жалбоподателят не заема държавна служба в размер на 10 брутни месечни възнаграждения на жалбоподателя, или 10112,00 лева, за времето през което не е заемал държавна служба поради прекратяване на служебното правоотношение.

            В жалбата се навеждат оплаквания относно необоснованост и незаконосъобразност на процесната заповед. Твърди се, че атакуваният административен акт е издаден без правно основание, тъй като не е налице наличие на предпоставките по чл.68 КСО, като жалбоподателят е придобил право на пенсия по реда на чл.253, ал.1, т.2 от ЗМВР /отм./, вр. чл.7, ал.1 он Закона за пенсиите /отм./, поради което за него към момента на постановяване на оспорената заповед не са били налице предпоставките на чл.68 от КСО за придобиване право на пенсия, респ. не е било налице основанието, визирано в чл.106, ал.1, т.6 от ЗДСл за прекратяване на съществуващото между него и община Бургас служебно правоотношение. Иска се Съдът да отмени обжалваната заповед и да присъди направените по делото разноски.

            Ответникът по жалбата – Община Бургас  оспорва жалбата като неоснователна.

            Бургаският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК / Заповед № ЧР136 от 19.01.2012 г. на органа по назначаването е връчена на 19. 01.2012г., а жалбата е депозирана с вх. № Ж-94-П-48 от 30. 01.2012 г./  и от имаща право и интерес от обжалването страна. За да се произнесе по същество, Съдът прие за установено следното:

            Жалбоподателят, до прекратяване на служебното му правоотношение, е заемал длъжността Началник отдел “Информация, анализ и административно-наказателна отговорност” в Дирекция УКОРС при в Община Бургас с придобит ранг “втори младши” за държавен служител. Началото на служебното правоотношение е поставено със Заповед № ЧР 944 от 17.07.2008 г. на Кмета на Община Бургас. 

По делото са представени писмени доказателства, а именно удостоверение /за класиране и пенсия/ от РДВР Бургас, видно от което жалбоподателят е уволнен със заповед № К825/12.03.1998г. на осн. чл.253, ал.1, т.2 от ЗМВР /отм./, поради пенсиониране, считано от 05.04.1998г.

Административният орган е прекратил служебното правоотношение с Л. на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл - при наличие на условията по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия, с оспорваната заповед, след връчено на жалбоподателя 30-дневно “предизвестие” с излагане на същите правни основания за прекратяване на правоотношението му, връчено му на 20.12.2011г.

Относно така установените факти страните не спорят. Спорът е правен, а именно налице ли са предпоставките на чл.106, ал.1, т.6 от Закона за държавния служител за прекратяване на правоотношението.

При установените факти Съдът достига до следните правни изводи.

В кръга на притежаваната компетентност от административния орган е правото му както да създава служебни правоотношения, както и да прекратява същите при наличие на законовите предпоставки за това правно действие. В този случай, в тежест на органът по назначаването да докаже, че са налице предпоставките за уволнение, посочени в мотивите на заповедта и съответстват ли същите на правното основание, изложено в нея за прекратяване на правоотношението.

В самата заповед като мотиви за уволнението се сочи, че служебното правоотношение се прекратява “поради наличие на условията по чл.68 от КСО , когато служебното правоотношение е възникнало след като държавният служител е придобил и упражнил правото си на пенсия”. Съгласно разпоредбата на чл.106, ал.1, т.6 ЗДСл хипотезата е идентична. Следователно за да са налице фактическите основания за постановяването й Органът по назначението следва да докаже наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки:

1. че служебното правоотношение с жалбоподателя е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия.

2. че са налице условията на чл.68 от КСО , а именно достигане към момента на уволнението /19.01.2012г./ на 63-годишна възраст и осигурителен стаж 37 години.

Относно наличие на първата предпоставка страните не спорят, а същата се установява и от представените на л. 6 до 9 вкл. по делото разпореждания на РУ “СО” Бургас за отпускане, определяне и осъвременяване на пенсия., видно от които жалбоподателят е придобил правото си на пенсия и упражнява същото, считано от 06.04.1998г.

Що се касае за наличието на втората предпоставка, видно от ЕГН на жалбоподателя, същият към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение е бил на 53 години и 11 месеца.

Видно от представен по делото и неоспорен фиш за служебно възнаграждение за последният отработен изцяло месец на жалбоподателя, към 01.12.2011г. трудовият стаж на същият 28г. 5м. и 15 дни, което сочи, че към датата на уволняване на служителя същият е бил с трудов стаж в размер на 28г. 7м. и 4дни. Липсват данни относно осигурителния стаж на лицето.

Посочените в разпоредбата на чл.68 КСО предпоставки са две и постановени при условията на кумулативност. Липсата на коя да е от двете е достатъчно основание за извод за отсъствие на “условията по чл.68 КСО”, изискуеми от разпоредбата на чл.106, ал.1, т.6 от ЗДСл, което от своя страна обосновава извод и за липса на соченото в оспорената заповед за уволнение правно основание за постановяването й.

При посоченото по-горе и с оглед приетото от административния орган правно основание за издаване на заповедта, същата е постановена в несъответствие с материалноправните разпоредби. Релевантните за издаване на обжалвания административен акт юридически факти не сочат, че са налице условиято по чл.687 КСО, поради което процесната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

С жалбата за отмяна на оспорената заповед е съединен и иск за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на десет заплати. Съгласно посочената разпоредба, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му такава към момента на признаване на уволнението за незаконно или неявяването му да заеме службата. Следователно, предпоставката, обуславяща приложимостта на посочения текст, е наличието на влязло в сила съдебно решение, с което се отменя заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Настоящото съдебно решение подлежи на касационно оспорване, поради което с постановяването му не може да счита, че е налице предпоставката по чл. 104, ал. 1, изр. последно от ЗДСл. Последното налага искът да бъде отделен и разгледан в отделно производство, след влизане в сила на окончателно съдебно решение по спора относно законосъобразността на Заповед № ЧР 136 от 19.01.2012г. на органа по назначаването – Кметът на Община Бургас (в този смисъл Решение № 6325 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15693/2009 г., V о.)

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от пълномощника на жалбоподателката искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, Община Бургас  следва да заплати направените по делото разноски както следва:  сумата в размер от 150  /сто и петдесет лева/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение, в полза на П.М.Л..

   Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2  предл. второ  от АПК, Бургаският административен съд, второ отделение, ІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Заповед № ЧР 136 от 19.01.2012г. на органа по назначаването – Кметът на Община Бургас, с която на основание чл. 106, ал. 1, т.6 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с П.М.Л., ЕГН ********** *** да заплати на П.М.Л., ЕГН ********** *** направените съдебни разноски в размер на 150 /сто и петдесет лева/.

РАЗДЕЛЯ производството по жалба вх. № Ж-94П-48 от 30.01.2011г., подадена от П.М.Л., ЕГН ********** ***, срещу Заповед № ЧР 136 от 19.01.2012г. на органа по назначаването – Кметът на Община Бургас и искът за заплащане на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

Да се докладват на Председателя на Административен съд Бургас служебно изготвени заверени преписи от жалбата по вх. № Ж-94П-48 от 30.01.2011г., подадена от П.М.Л., ЕГН ********** ***., ведно с приложенията към нея за образуване на производство по предявения иск с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл.

 

         Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд с изключение на частта, разпореждаща разделянето му.

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :