Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №   768    /27.04.2017г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тридесети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ЧАВДАР ДИМИТРОВА

 

при секретар И.Л. и с участието на прокурор Росица Дапчева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 332/2017г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Д.К.Г., ЕГН **********,*** е оспорил решение № 79/12.01.2017г. постановено по АНД № 6195/2016г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0769-003048/06.10.2016г. издадено от началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП са наложени две кумулативни наказания - глоба в размер на 120 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 и 2, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 1 и 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1 предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора -  иска да бъде отменено наказателното постановление. В условията на евентуалност иска наложеното му на осн. чл. 175, а.1, т.3 от ЗДвП наказание глоба в размер на 120 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца да бъде намалено в предвидения от закона минимум в размер на 50 лв. имуществена санкция и 1 месец лишаване от право да управлява МПС.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е основателна.

Районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство пред органа не са допуснати съществени нарушения на процедурата, деянието е доказано по несъмнен начин, установена е вината на привлеченото към отговорност лице. За да направи такива изводи съдът се е позовал на събраните по делото писмени доказателства и на показанията на свидетеля Д. К..

Обжалваното решение е неправилно.

Касаторът е наказан за това, че на 14.08.2016г. около 19.30ч. като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф” рег.№ ***, на паркинга на МБАЛ „Бургас” пред шокова зала управлява собствения си лек автомобил където е спрян от мл.автоконтрольор Д.К.. При поискване на свидетелството за управление на МПС и контролен талон, както и свидетелството за регистрация на МПС – част ІІ, не ги представя. Служителят разпорежда на Д.Г. да остане до автомобила си, но същия не изпълнява разпореждането на служителя и се оттегля пеша. Тези деяния са квалифицирани като нарушения на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, чл.103 от същия закон.

Приложената санкционна норма за първите две нарушения е чл.183, ал.1, т.1, предл. първо, второ и трето от ЗДвП, а по отношение на нарушаването на чл.103 е приложена санкционната норма на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП.

От показанията на свидетеля К., дадени пред съда, се установява, че на 14.08.2016г. същият в служебно качество се намирал в спешното отделение на МБАЛ „Бургас”, защото водил за кръвна проба водач на МПС. Докато стояли в отделението влязла една медицинска сестра възмутена, че на вън някакъв пиян минава през бордюрите на болницата. Свидетелят К., в качеството си на служител на МВР решил да вземе отношение по случая и излязъл пред спешното отделение и започнал да се оглежда, защото не знаел за кой автомобил става въпрос. Тогава видял как един автомобил потеглил от страничния паркинг за да прави маневра. Автомобилът тръгнал назад, а свидетелят му направил жест да спре. Автомобилът спрял и свидетелят казал на водача да отбие встрани за да освободи пътя на паркинга. Според показанията на свидетеля К., водачът на автомобилът се възмутил като извикал „Какво толкова съм направил”, но въпреки това започнал да осъществява маневрата, към която бил приканен с разпореждане на свидетеля К.. Свидетелят поискал документите за проверка, а водачът на автомобила заявил, че са в багажника. След позволение да слезе от автомобила, водачът отворил багажника и заявил, че си забравил документите. От чантичка, която носил през рамо водачът извадил личната си карта и я подал на свидетеля К.. В този момент свидетелят решил да се насочи към служебния си автомобил, който бил паркиран от другата страна на спешното отделение, за да потърси съдействие на колеги. Отишъл до служебния автомобил, обадил се по служебната радиостанция и връщайки се към проверявания автомобил забелязал, че автомобилът е там, но водачът го няма.

От тези показания кредитирани изцяло от съдебния състав на Районен съд Бургас не се установява какво разпореждане на служителя на реда е отказал да изпълни Д.Г.. В показанията ясно се казва, че служителят на реда се отправил към служебния автомобил за да извика други колеги по радиостанцията, тъй като нямал свидетели за да извърши проверка за наличие на алкохол. Но в тях нищо не е казано за това какво по съдържание разпореждане е издал свидетелят К. по отношение на наказаното лице Д.Г., както и дали въобще е издал такова устно разпореждане, така че да очаква, след като се върне при автомобила на Г., същият все още да се намира там.

В наказателното постановление е посочено, че констатираните в него факти се потвърждават от взети сведения на свидетелите К.П.Я. и К.Р.Т.. Тези лица не са били разпитани от съда, но са дали сведения в хода на административно-наказателното производство.

От сведенията на К.Я. се установява, че на 14.08.2016г. около 19.20ч. той бил на работа в спешния център. Длъжността му не е посочена. Тогава видял лек автомобил „Фолксваген голф” който минал през бордюра и паркирал на служебния паркинг. От автомобила слязло лице, на което му личало, че е пияно и правило скандали в спешния център. След това Я. посочва, че видял от шокова зала да излиза служител на КАТ, който се насочил към въпросния автомобил, докато автомобилът правил маневра назад. Видял как служителят на КАТ спира автомобила, представя се, иска документите на водача, след това видял как служителя на реда отива до служебния си автомобил и междувременно казва на водача да остане на място и след това Я. поел своите задължения.

На тези показания не може да бъде дадена вяра, тъй като те съдържат множество вътрешни противоречия. От една страна свидетелят твърди, че се намирал вътре в спешния център, а същевременно от тази позиция успял да види и да чуе всичко, което се случва на паркинга, в т.ч. и разпореждането на служителя на реда отправено към лицето управлявало „Фолксваген”-а. Освен това се посочва, че водачът на автомобила, след като е паркирал е слязъл от автомобила, от походката му личало, че е пиян и след това правил скандали в спешния център, което означава, че лицето трябва да е влязло в спешния център. Същевременно свидетелят видял, как от шокова зала излязъл служител на КАТ и се насочил към автомобила на паркинга, който през това време правил маневра, въпреки че малко преди този момент от същите показания се установява, че лицето управлявало автомобила вече е влязло в спешния център и вдига скандали. Дали същото лице отново е излязло на паркинга не може да се установи от показанията. Не се установява и поредността на извършените действия, но най-същественото е, че не може да се установи как свидетелят К.Я. е успял да чуе разговорите на паркинга, след като същия се е намирал вътре в спешния център.

Другият посочен в наказателното постановление свидетел – К.Р.Т. е дала сведения, че на 14.08.2016г. около 19.20ч. във фоайето на МБАЛ Бургас, пред шокова зала, където работи. Твърди, че са влезли двама мъже в нетрезво състояние, като преди това свидетелката видяла, че дошли с лек автомобил „Фолксваген голф”, минали през бордюра на паркинга. Единият от лицата бил с пукната глава, а неговият водач се държал арогантно, въпреки че му било обяснено, че ще бъде обслужен, но трябва да изчака. Свидетелката знаела, че в шокова зала има служител на КАТ и му съобщила за случката.

От тези показания не се установяват никакви релевантни за спора факти, освен този, че наказаното лице се намирало по същото време пред шокова зала на МБАЛ Бургас. Този факт обаче не е спорен по делото. В показанията не е описано поведението на наказаното лице, което е възприето от свидетелката като арогантно. По тази причина изводът, че поведението е арогантно не може да бъде проверен.

Самото наказано лице твърди, че не е управлявал описания в наказателното постановление лек автомобил, но заедно с още две лица е пристигнал в МБАЛ Бургас с този автомобил, който са паркирали пред шокова зала за да заведат трето пострадало лице да му бъде оказана медицинска помощ. Касаторът Д.Г. действително изразил недоволство пред медицинска сестра от спешно отделение относно бавното обслужване, като заявил, че чакат за преглед от половин час. Заради това недоволство е бил повикан служителя на реда, който се явил в униформа, намерил Г. в чакалнята и го извикал отвън на паркинга за проверка на документите. Касаторът не оспорва, че не носил в себе си документите на лекия автомобил и свидетелството си за управление, но твърди, че към този момент той не е имал качеството на водач на МПС, нито е управлявал автомобила на път за Спешното отделение.

Тези твърдения са подкрепени от показанията на друг свидетел разпитан от съда – С.К.Г.. Този свидетел е бил лицето, което след инцидент е заведено от Д.Г. *** – Спешно отделение на инкриминираната дата.

От всички събрани по делото данни, обратно на направените от районния съд изводи, не може да се направи заключение, че нарушенията, за които е ангажирана отговорността на Г. са доказани по несъмнен начин.

На първо място не е доказано, че наказаното лице е имало качеството на водач на МПС за да се ангажира отговорността му за това, че не носи в себе си свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС и контролен талон. Такова задължение имат само водачите на МПС. В случая са налице противоречиви доказателства за това дали именно Д.Г. е управлявал описания в наказателното постановление автомобил. Според сведенията на К.Т. Г. бил пред шокова зала, вдигнал скандал и едва тогава било потърсено съдействието на контролния орган в лицето на свидетеля К.. Т.е. Г. не се е намирал нито в, нито около автомобила. К. обаче, в показанията си дадени пред съда, посочва, че след като бил помолен за съдействие излязъл на паркинга и започнал да се оглежда, защото не знаел за кой автомобил става въпрос, тогава видял как един автомобил потеглил от страничния паркинг за да прави маневра. Т.е. свидетелят твърди, че Г. още бил в автомобила. Същевременно самото наказано лице отрича да е управлявало въобще автомобила. За да се докаже наличието на качество на водач на МПС са необходими доказателства, които еднозначно и без съмнение да го установяват. Наличните доказателства обосновават не един, а няколко различни извода.

Не е доказано и другото нарушение - на чл.103 от ЗДвП. Според тази разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От описанието на нарушението, съдържащо се в наказателното постановление може да се направи извод, че в случая отговорността е била ангажирана за последната хипотеза на нормата, а именно задължението на водача да изпълнява указанията на представителя на службата за контрол. По делото обаче не е установено какви точно разпореждания в такава насока е получил Д.Г.. В показанията дадени пред съда самият свидетел К., имащ качеството на представител на службата за контрол, е заявил, че по отношение на разпореденото представяне на документи първоначално лицето решил, че документите са в багажника и поискал разрешение да ги вземе. След като получило такова разрешение и отишло до багажника лицето установило, че е забравило документите си, но при поискване е представил личната си карта. Всички тези данни се черпят от показанията на свидетеля К.. За това не може да се приеме за установено, че водачът не представя поисканите документи, защото от показанията на самия служител се установява, че част от документите водачът не ги носи, което е различно от отказ да ги представи, а друга част, като личната карта – носи и представя. Както беше посочено свидетелят не заявява, че той е издал каквото и да е разпореждане на Г., преди да се отправи към служебния си автомобил за да търси съдействие по радиостанцията. След като сам не посочва, че е разпоредил на Г. да остане до автомобила си, не може да бъде възприето като нарушение или неизпълнение на дадени указания обстоятелството, че Г. се е върнал в болницата.

По тези съображения следва да се направи извод, че липсват доказателства, от които еднозначно да се заключи за наличието на нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Още по-неотносима към установените факти е приложената санкционна норма на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто й да е начин осуети извършването на проверка от същите органи.

В случая няма отказ на Д.Г. да предаде документите. Личната си карта той е представил, а останалите документи не ги представил, защото не ги носил, а не защото е отказал да ги предаде. От показанията на самия контролиращ орган се установява, че лицето първо ги е потърсило, в т.ч. и в багажника, и едва след това е установил, че документите не са у него. Тези действия на наказаното лице, описани в показанията на органа водят до извода, че той не е казал, нито извършил нещо, което да бъде възприето като отказ да предаде документите си. Липсват и данни, от които да се заключи, че лицето по някакъв друг начин е осуетил извършването на проверката. Това е така, защото по делото не са налични доказателства, установяващи вмененото чрез разпореждане задължение за Г. да остане до автомобила си.

От съставения АУАН и свидетелските показания на свидетеля П.П. се установява, че актът е съставен въз основа на докладната записка изготвена от Д. К. и сведенията дадени от К.Я. и К.Т.. Актосъставителят не е бил пряк свидетел и не е възприел лично описаното в АУАН. Същото се отнася и до другия свидетел, посочен в акта – Т.Й.Т..

По изложените съображения следва да се направи извод, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради липса на доказателства, установяващи по категоричен и несъмнен начин, че описаните в него деяния са извършени от Д.Г.. Като е достигнал до различен извод районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде отменено наказателното постановление.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 79/12.01.2017г. постановено по АНД № 6195/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-0769-003048/06.10.2016г. издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: