Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер  624              05 април 2016  година            град  Бургас

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIV - ти състав, в открито заседание на седемнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                              

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Златина Бъчварова

                                                       ЧЛЕНОВЕ:1. Галина Радикова

                                                                            2. Атанаска Атанасова

 

 

Секретар М.В.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 332 по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка  чл. 208 и сл. от АПК.

         Образувано е по касационна жалба на „МБАЛ - Карнобат“ЕООД, с ЕИК по Булстат 102612100, със седалище и адрес на управление- гр.Карнобат, ул.“Стара планина“ №180 представлявано от Н.М.К., против решение № 7/11.01.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 440/2015г. по описа на Районен съд - Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-000152 от 25.09.2015г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което на касатора, на основание чл.415в, ал.1, вр.чл.414, ал.1 от Кодекса на труда/КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата излага доводи за постановяване на оспореното решение в нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени решението и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд- Карнобат да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Карнобат с решение № 7/11.01.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 440/2015г. по описа на съда е потвърдил наказателно постановление № 02-000152 от 25.09.2015г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което на „МБАЛ-Карнобат“ЕООД, на основание чл.415в, ал.1, вр.чл.414, ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лева.

За да постанови решението, районният съд е приел за безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства по делото, че д-р А.А.Л., завеждащата отделение в „МБАЛ-Карнобат“ЕООД, е положила по предварително изработен график 50 часа извънреден труд за месец февруари 2015г., с което е нарушена разпоредбата на чл. 146, ал.2, т.1 КТ. Изложил е мотиви, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.144, т.3 КТ, тъй като извънредният труд е бил планиран предварително за целия месец  с изготвянето на работен график, т.е, не е било налице непредвидено обстоятелство, поради което правилно е ангажирана отговорността на   „МБАЛ-Карнобат“ЕООД на соченото в НП правно основание.

         Санкцията е наложена на „МБАЛ-Карнобат“ЕООД за това, че в качеството му на работодател, дружеството допуснало А.А.Л., на длъжност „завеждащ отделение“ да положи общо 50 часа извънреден труд, като максималната продължителност на извънредния труд през един календарен месец не може да надвишава 30 часа дневен труд или 20 часа нощен труд. За така констатираното нарушение на „МБАЛ-Карнобат“ЕООД е съставен АУАН № 02-000152/30.07.2015г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Основните възражения на касатора са, че, не е извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като извършеният от Л. извънреден труд е в кръга на допустимия, съгласно чл.144, т.3 КТ. Излагат се и доводи, че размерът на наложената му имуществена санкция е определен, без да бъдат съобразени изискванията, установени в чл.27, ал.3 ЗАНН и целите на наказанията по чл.12 ЗАНН.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

            Установената от районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал и не се оспорва от касатора. Същата се споделя изцяло от  настоящия касационен състав, поради което не е необходимо нейното преповтаряне. Неоснователно е възражението на касатора, че в случая е налице хипотезата на чл.144, т.3 КТ, поради което не е извършил соченото в НП нарушение на чл. 146, ал.2, т.1 КТ. Изключенията, при които се допуска извънреден труд са установени в чл.144 КТ. В случая извършването на извънреден труд за оказване на медицинска помощ не е било неотложно, а предварително планирано със съставен за целта работен график за месец февруари 2015г. Поради това не може да се приеме, че е налице хипотезата на допускането му по изключение, предвидена в чл.144, т.3 КТ. Твърдението, че извънредният труд е допустим при всички хипотези на оказване на медицинска помощ, а не само при неотложни, непредвидени обстоятелства, е в разрез с целта на закона – принципно да се забрани полагането на извънредния труд, като се предвидят изключения от забраната с оглед опазване на важни обществени интереси или здравето на хората, когато това е неотложно. От анализа на  разпоредбите на чл.146, ал.2, т.1 КТ  и чл.144 КТ се налага извода, за търсен баланс между забраната за полагане на извънреден труд, с цел защита правата на работниците, от една страна и необходимостта от запазване на обществения интерес и здравето на хората, от друга.
            Неоснователни са възраженията на касатора, че размерът на наложената имуществена санкция е определен в нарушение на чл.27, ал.3 и на чл.12 ЗАНН. Следва да се посочи, че отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.415в, ал.1 КТ - нарушението представлява маловажен случай по смисъла на тази разпоредба, независимо от обстоятелството, че според настоящия касационен състав тази хипотеза не е налице.
             Ето защо, като е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
            Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

            Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 АПК, Административен съд – Бургас, ХІV - ти състав

 

             Р  Е  Ш  И :

 

    ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7/11.01.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 440/2015г. по описа на Районен съд – Карнобат.

    Решението е окончателно.

       

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                             

                                                                                            2.