Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  1038

 

гр. Бургас, 13 юни 2012г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                                        СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 332 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

            Производството е по реда на чл.118 КСО във  вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от А.М.М. против Решение № КПК-7/19.01.2012 година на Директора на РУСО Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №Д-02000-00-00459552/06.12.2011 година, издадено от Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в РУСО Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 4 от КСО е разпоредено спиране на образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист №А20101339333 на А.М.М..

С жалбата се иска отмяна на потвърждаващото решение, като се твърди, че същото е немотивирано и постановено при липса на доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адвокат Л., поддържа жалбата.

Ответникът по оспорването, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., намира оспорването за неоснователно.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес от оспорването.

Въз основа на представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 24.10.2011 година А.М.М. е подала до Директора на РУСО Бургас декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСО. В декларацията е посочила, че е осигурена при осигурител Заложна къща „Алекс и Дилян инвест” ООД и декларирала, че детето Н.Г.Ц. е родена на *** година, живо е и е второ дете, не е дадено за осиновяване, не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и че самата тя не е лишена от родителски права и тези права не са ограничени. На същата дата с болничен лист №226/24.10.2011 година, издаден на А.М.М., осигурителят на последната е декларирал работните дни през периода на неработоспособността (съобразно болничния лист), през които лицето е следвало да работи, с право на парично обезщетение, за които осигурителят изплаща възнаграждение. В тази декларация като период са посочени месеците от октомври до декември 2011 година с общо за периода 39 работни дни при 8-часов работен ден. Осигурителят е декларирал, че не е обжалвал болничния лист.

По така представените документи е започнала проверка, като директорът на РУСО Бургас с писмо от 24.11.2011 година е изискал от СУ „Социално осигуряване”, Дирекция „КПК” София съдействие за установяване действителността на положения труд от лицата, наети след 14.09.2010 година и достоверността на подадените данни в регистъра на осигурените лица по отношение на осигурителя „ВИМП САЙТ” ЕООД, тъй като е установил, че собствеността върху дружествените дялове е прехвърлена на 14.09.2010 година; след тази датата има регистрирани голям брой трудови договори и подадени данни за висок осигурителен доход, близък или равен на максималния, липса на осигурителни вноски за наетите лица и липса на данни за обявен годишен отчет за 2010 година на дружеството в търговския регистър. Установяването на тези факти е прието за абсолютно необходимо, тъй като са пряко относими към определяне на базата за изчисляване на обезщетението на А.М..

Предвид изисканата справка с писмо № 00-1376/24.11.2011 година и необходимостта от изчакване на отговор по фактите, за които е направено запитване до СУ „Социално осигуряване”, Дирекция „КПК” София, Ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО Бургас е постановил спиране на производството за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 1339333 на А.М.М..

Последната с жалба от 21.12.2011 година е оспорила разпореждането пред Директора на РУСО Бургас, като е посочила, че в разпореждането за спиране не е конкретизирано основанието за спиране съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО. Освен това в жалбата се твърди, че разпореждането е немотивирано, тъй като не са посочени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащане на обезщетението. С жалбата допълнително са изложени аргументи за недопустимост на разширителното тълкуване на разпоредбата на чл. 40, ал. 4 КСО, като се сочи, че тя е приложима само при наличието на конкретни доказателства, а не при хипотезата – начало на извършване на проверка, както е сторено в случая.

С оспорения акт, аргументите на жалбоподателката са намерени за неоснователни. Директорът на РУСО Бургас е посочил, че разпоредбата на чл. 40, ал. 4 КСО е приложена правилно, като е намерил, че установените от компетентния орган факти, наложили изпращане на запитване до съответната дирекция на НОИ София, могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетение.

Съдът намира този акт, за постановен в съответствие с материалния закон, а наведените с жалбата против него възражения за неоснователни.

1.                               Непосочването на конкретната, приложима  хипотеза на нормата на чл.40 ал.4 от КСО не е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като в мотивите са изложени фактическите основания за приложението и.

2.                               Налице са достатъчно доказателства, които да обосноват съмнение, че жалбоподателката има качество на осигурено лице по см. на чл. 48 КСО, а именно констатирани при предходен осигурител факти, предполагащи съмнение за нарушение на осигурителното законодателство, непосредствено относими към преценката за дължимост на поисканото от А.М. обезщетение.

3.                               В случая разширителното тълкуване на нормата не е недопустимо, предвид правомощията на съответното длъжностно лице, регламентирани в пр.2 на ал.3 на чл. 40- „ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ”. Поради това не съществува пречка, доказателства относно правото на дадено лице да получи обезщетение да бъдат събирани и служебно, както е сторено.

От съществено значение за преценка дължимостта на обезщетението, а от там и за неговия размер, е установяване на положителните предпоставки за това, като една от тях е качеството на лицето, поискало обезщетение. Всяко съмнение по отношение на тази предпоставка следва да бъде отстранено в административното производство, включително посредством служебно събиране на доказателства.

По изложените съображения, съдът, намира оспораването за неоснователно.

Затова и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р  Е  Ш  И   :

Отхвърля   жалбата на А.М.М. против Решение № КПК-7/19.01.2012 година на Директора на РУСО Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №Д-02000-00-00459552/06.12.2011 година, издадено от Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в РУСО Бургас

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            СЪДИЯ: