Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:           647                           06.04.2015г.                        гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На дванадесети март                                         две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 331 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.К.К., ЕГН-**********;***, против решение № 218/29.12.2014г., постановено по НАХД № 488/2014г. на Районен съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 14-0302-000364/11.09.2014г. на началника на РУП-Царево, с което на основание чл.179, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касаторът чрез процесуалния си представител адв.Р., поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспореното съдебно решение и наказателното постановление което то потвърждава.

Ответникът по касация – Началник на РУП-Царево, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за обоснованост и законосъобразност на решението на Районен съд Царево, поради което пледира касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд Царево е образувано по жалба на М.К.К. против наказателно постановление № 14-0302-000364/11.09.2014г., издадено от началника на РУП-Царево, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаденото наказателно постановление (НП) са законосъобразни, издадени при спазване на материалния закон, като не са налице допуснати съществени нарушения на административнонаказателното производство. Изложени са доводи, че размерът на наказанието е в минималния предвиден от закона, като са съобразени обществената опасност на деянието и на дееца.

Решението на Районен съд Царево е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В конкретния случай наведените в касационната жалба доводи са основателни.

Задължението на водачите да контролират непрекъснато ППС, които управляват, се съдържа в нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, а това да съобразяват скоростта си на движение с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие е вменено като задължение в чл.20, ал.2 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства не може безспорно да се установи, с каква скорост се е движил М.К.. Макар в АУАН да е записано, че той е управлявал автомобила с несъбразена скорост, установено е, че причината за възникналото ПТП е необозначена неравност по платното за движение (дупка). Нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП е посочено с каква скорост се е движел касаторът К., като доказателства в този смисъл не са и били събрани от наказващия орган и в тази насока съвсем необоснован се оказва изводът за движение с несъобразена скорост. В този смисъл нарушението не е несъмнено и по тази причина административно-наказателната отговорност на К. не може да бъде ангажирана.

На следващо място, настоящият касационен състав не споделя развитите от първоинстанционния районен съд доводи за наличие на предвидима опасност, възникнала пред касатора, с която опасност същият не е съобразил поведението си. В случая за доказване на фактическата обстановка на нарушението по чл.179, ал.2 от ЗДвП, залегнала в акта и наказателното постановление, служат само показанията на актосъставителя М. Същият сам пред районния съд е заявил, че е издал акта заради необходимостта да издаде и протокол за ПТП, нужен на касатора за да го представи пред своя застраховател, но не е посочил по какъв начин е установил наличието на противоправно поведение от страна на К.. Съобразно закона обаче административнонаказателната отговорност не може да бъде следствие от друго събитие, освен от виновно нарушаване на конкретна правна норма, която е скрепена с административна санкция. В случая допустителството на ПТП е безспорно, но не е установено с категоричност, че то се дължи на движение с несъобразена скорост, а не на някакво друго обстоятелство. В акта и наказателното постановление е посочено, че процесната неравност по платното за движение (дупка) е била необозначена, т.е. тя не може да се счита за предвидимо препятствие. Квалифицирането, че допустителството на ПТП от страна на касатора се дължи на несъобразена скорост, по-скоро е предположение на актосъставителя, както се установява от неговия разпит, а това не може да се приеме за доказан факт. Последното означава, че констатациите по фактите в наказателното постановление са недоказани. Тяхното наличие не е установено и в хода на съдебното следствие пред районния съд.

В контекста на горното съдът намери, че административно наказващият орган не е изпълнил своята основна задача в процеса – да докаже по безспорен начин пред съда, че е налице административно нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП и то е извършено виновно от нарушителя, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно. То неправилно е било потвърдено от районния съд, което налага отмяна на оспорения съдебен акт, респ. отмяна на наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 218/29.12.2014г., постановено по НАХД № 488/2014г. на Районен съд Царево.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0302-000364/11.09.2014г. на началника на РУП-Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                                                                           2.