Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, 1144 / 2012г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на трети април, през две хиляди и единадесета година, в състав:

                                                                                                                СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 331 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.118 и сл. от КСО.

Жалбоподателят ЕТ „А.-Ем Е.К.”, ЕИК: 030183618, с адрес за кореспонденция: гр.***, представляван от Е.А.К. е оспорил решение № КПК-13 от 24.01.2012г. на директора на РУ„СО” гр.Бургас, в частта в която е оставено в сила разпореждане № 2011/13.12.2011г. на ръководителя на контрола по разходите на РУСО – гр.Бургас, в частта му, с която на основание чл.110, ал.3 от КСО се разпорежда жалбоподателят да внесе сумата по съставения ревизионен акт за начет от 27.11.2011г. в размер на 6 450,05 лв., от които главница 3 530,34 лв. и лихва върху нея 2 919,71 лв., начислена до 30.11.2011г.

Жалбоподателят счита, решението на административния орган, в оспорената му част за постановено в нарушение на приложимия материален закон. Излага подробни доводи относно незаконосъобразността на същото. Иска съдът да отмени решението в оспорената му част.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Със заповед № 986/12.09.2011г. (л.37) на основание чл.107 от КСО, директорът на РУ„СО” гр.Бургас е наредил извършване на пълна финансова ревизия по разходите на ДОО на жалбоподателя, в качеството му на осигурител, която да обхване периода от 01.01.1998г. до 31.08.2011г.

В Анализ (л.39), съставен въз основа на констатациите от извършената ревизия, ревизиращият орган е установил нарушения по разходите за ДОО, които се изразяват в следното: чрез осигурителя за периода септември 2006г. – ноември 2008г. са били теглени обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за служителките Н.Я.Г. и парични обезщетения за отглеждане на малко дете за А.П.Н.. По време на ревизията осигурителят не е представил документи, доказващи правото на изплащане на обезщетението за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, на двете служителки. С оглед установеното ревизията е приела, че изтеглените суми са недокументирани разходи.  

Ревизията е приключила с ревизионен акт вх.№ обр.разписка/27.11.2011г. и пореден № 2011 в РУСО от 13.12.2011г., връчен лично на едноличния търговец – Е.К. на 27.11.2011г. (л.36) съгласно който, през ревизирания период, осигурителят е извършил недокументирани разходи по Справка №1 в общ размер на 9 198,25 лв., от които главница – 4 884,58 лв. и лихва – 4 313,67 лв. Към ревизионния акт е приложена справка относно недокументирани разходи изтеглени от фондовете на ДОО за временна неработоспособност поради бременност и раждане по чл.49 от КСО и обезщетения за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО (л.38).

Срещу ревизионния акт, до директора на РУ„СО” гр.Бургас, е депозирано възражение с вх.№ 26-3317-1 от 30.11.2011г. (л.32), в което жалбоподателят е изразил несъгласие с направените в акта констатации и е посочил, че поради преместване на едноличния търговец на нов адрес, изискуемите документи не са били налични, но в последствие са били намерени и ще бъдат представени.

Възражението е било разгледано от финансов ревизор в РУ„СО” гр.Бургас. Изложеното в него не е било прието за основателно и е дадено мотивирано заключение за потвърждаване изцяло на установените по ревизионния акт суми.

С разпореждане № 2011/13.12.2011г. (л.28), ръководителят на контрола на разходите на ДОО гр.Бургас на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредил внасяне на сумата по ревизионния акт за начет – главница 4 884,58 лв; лихва върху главницата 4 313,67 лв.; общо – 9 198,25 лв. Същото е било обжалвано пред директора на РУ „СО” гр.Бургас, който с процесното решение № КПК-13/24.01.2012г. е отменил оспореното пред него разпореждане в частта му, с която на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредено внасяне на сумата по съставения ревизионен акт за начет от 27.11.2011г. от жалбоподателя в размер общо на 2 748,20 лв., от които 354,24 лв. главница и 1 393,96 лв. лихва, начислена до 30.11.2011г., представляващи причинена щета на ДОО от неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане. В частта, с която на основание чл.110, ал.3 от КСО се разпорежда внасяне на сумата по съставения ревизионен акт за начет от 27.11.2011г. в размер общо на 6 450,05 лв., от които 3 530,34 лв. главница и 2 919,71 лв. лихва, начислена до 30.11.2011г., разпореждането е оставено в сила.

В мотивите на решението директорът е посочил, че при оспорването пред него, жалбоподателят, в подкрепа на твърденията си е представил нови доказателства, а именно:

За Н.Г. са били представени: издадени дубликати на болнични листове № А20100061415, № А20100061416, № А20110696998 и № А20101339375. Същите са взети предвид и в резултат от представянето им директорът е решил, че следва да отпаднат задълженията формирани от изтеглени от осигурителя парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане за Н.Г..

За същото лице са представени и заявление от 19.01.2007г., с което се заявява желанието й да ползва платен отпуск за отглеждане на малко дете за остатъка до 315 дни за детето К.Г.; заповед № 002/19.01.2007г. за разрешаване на отпуск по чл.163, ал.1 от КСО; декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50 и чл.51 от КСО от 18.01.2007г.; декларация за ползване на отпуск по чл.163, ал.1 или ал.6 от КТ от 19.07.2007г.; заявление от 19.07.2007г. за ползване на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст; заповед № 0055/19.07.2007г. за разрешаване на отпуск по чл.164, ал.1 от КТ; удостоверение за раждане на К. Д. Г..

С оглед на представените нови доказателства, решаващият орган е преценил, че осигурителят не е изискал и представил пред РУСО-гр.Бургас декларация по чл.46, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските от Н.Г., в която да се декларират обстоятелствата определящи правото на отпуск по чл.164 от КТ - за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, както и за получаване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете съгласно чл.53, ал.4 от КСО, поради което изплатените парични обезщетения за отглеждане на малко дете от осигурителя на Н.Г. за периода август 2007г. - септември 2008г. в размер на 2 584.80 лв. са изплатени незаконосъобразно. Осигурителят не е извършил и проверка дали не са налице обстоятелства обосноваващи липсата на право на тези обезщетения към началото на отпуска за отглеждане на малко дете и не е изискал декларация.

За А.П.Н. са били представени следните документи: заявление от 29.01.2007г. за ползване на отпуск по чл.164 от КТ; декларация по чл.46, ал.2 от НРВПО от 29.01.2007г.; удостоверение за раждане на Д. Г. Г.; заповед № 006/30.01.2007г. за разрешаване на отпуск по чл.164, ал.1 от КТ.

След преценка на новопредставените доказателства, директорът е намерил, че съдържанието на представената декларация по чл.46, ал.2 от НРВПО не отговаря на изискванията по чл.46, ал.2 от НРВПО, тъй като разпоредбата към 01.01.2007г. е изменена и е със следното съдържание: когато заявлението по ал.1 се подава от майката (осиновителката), към него се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и че майката (осиновителката) не е дала съгласие по чл.164, ал.З КТ отпускът да бъде ползван от бащата (осиновителя) или от някой от техните родители, както и че детето не се отглежда от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството". В представената от осигурителя декларация е посочено, че детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка и че не е дадено съгласие по чл.164, ал.З от КТ. Т.е. в представената декларация е декларирана липсата само на едно от обстоятелствата изключващи правото на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, а именно, че майката не е дала съгласие по чл.164, ал.З отпуска да бъде ползван от бащата или от родителите им.

С оглед на посоченото директорът на РУ „СО” е постановил процесното решение, което е било съобщено на жалбоподателя по пощата с известие за доставяне на 26.01.2012г. (л.11). Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административният орган на 06.02.2012г.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобраз-ността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”в” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за събиране на сумите по ревизионните актове за начет, който на основание ал.3 от същата разпоредба се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение може да отмени разпорежданията и да реши жалбите или исканията по същество. То се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му.

Процесното решение № КПК-13 от 24.01.2012г. е подписано именно от директора на РУ „СО” гр.Бургас, поради което същото е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и е мотивирано.

Относно съответствието с материалноправните разпоредби, съдът намира следното:

Съгласно чл.164, ал.1 от КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Съгласно ал.4, предл. първо на същата разпоредба, през време на отпуск по предходните алинеи на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон.

Предпоставка майката (осиновителката) или лицето, което е поело отглеждането на детето да придобие, право на парично обезщетение по ал.4 е същата да е ползвала отпуск поради бременност и раждане, да има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете и този отпуск да е законосъобразно разрешен от работодателя.

Съгласно чл.46, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001г.) от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл.164, ал.1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) или на лицата, посочени в чл.164, ал.3 КТ. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си, а съгласно ал.2 на същата разпоредба (в редакцията към момента на заявление от 19.01.2007г. и заявление от 29.01.2007г. за ползване на отпуск по чл.164 от КТ – ДВ бр.96/2006г. в сила от 01.01.2007г.), когато заявлението по ал.1 се подава от майката (осиновителката), към него се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и че майката (осиновителката) не е дала съгласие по чл.164, ал. 3 КТ отпускът да бъде ползуван от бащата (осиновителя) или от някой от техните родители, както и че детето не се отглежда от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството”.

По делото са представени: за Г. - заявление от 19.07.2007г. (л.17) за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст. Не е представена декларация по чл.46, ал.2 от НРВПО. Именно липсата на тази декларация е била повод, както при ревизията, така и в оспореното решение административният орган да постанови, че за времето на отпускът по чл.164, ал.1 от КТ, осигурителят неправомерно е изплащал парични обезщетения за отглеждане на малкото дете на служителката си.

За Нейчева са представени – заявление от 29.01.2007г. (л.25) за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст и декларация по чл.46, ал.2 от НРВПО със същата дата (л.24), с която майката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка и не е дала съгласие отпускът да бъде ползван от бащата или от родителите. По отношение на тази декларация решаващият орган е преценил, че същата не отговаря на действаща към този момент правна норма – чл.46, ал.2 от НРВПО, в която са били описани обстоятелствата, които лицето следва да декларира и в нея липсва изявление на майката по част от тези обстоятелства. Това е дало повод на административния орган да прецени, че и по отношение на тази служителка осигурителят неправомерно е изплащал парични обезщетения за отглеждане на малкото дете за периода на отпуска по чл.164, ал.1 от КТ. 

Видно от заповеди № 0055/19.07.2007г. (л.18) и заповед № 006/30.01.2007г. (л.26), на основание чл.164 от КТ, работодателят ЕТ „А. & ЕМ”, е разрешил на служителките отпускът по чл.164, ал.1 от КТ.

Съдът намира, че изводите на директора на РУ„СО” – Бургас, относно незаконосъобразното изплащане на паричните обезщетения на двете служителки са правилни.

Императивните разпоредби на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредбата, вменяват задължения по заявяване и разрешаване на посочения вид отпуск, както на служителката, така и на работодателя-осигурител. От една страна заявителят е длъжен да депозира заявлението ведно с декларацията по ал.2, която да съдържа изявления относно изчерпателно посочените обстоятелства. От друга страна, след като е сезиран със заявлението, работодателят следва да прецени дали лицето има право на заявения отпуск и ако намери, че няма право, да откаже с мотивиран отказ. В процеса по преценка правото на отпуск по посочената разпоредба, несъмнено, в тежест на работодателя е да прецени дали пред него са представени всички, изискуеми по закон, доказателства, както и дали тяхното съдържание отговаря на приложимите разпоредби. Този извод се налага именно от последното изречение на чл.46, ал.1 от Наредбата - ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си, т.е. работодателят извършва проверка дали всички обстоятелства, които дават право на заявения отпуск са налице или не и с оглед на констатациите разрешава или мотивирано отказва отпуска.

В конкретния случай, по отношение на служителката Н.Г. декларация по чл.46, ал.2 от Наредбата изобщо липсва, като осигурителят е бил длъжен с оглед липсата да я изиска или да откаже ползване на отпуска именно с мотив, че изискуемата декларация не е представена. Като е разрешил ползване на отпуск въз основа на неизпълнен фактически състав на посочената разпоредба, всъщност осигурителят е допуснал и незаконосъобразно изплащане на процесното парично обезщетение.

Аналогично е положението и по отношение на служителката А. Н.. Представената от нея декларация по чл.46, ал.2 от Наредбата (в редакцията към момента на подаване на заявление от 29.01.2007г. (л.25) за ползване на отпуск по чл.164 от КТ – ДВ бр.96/2006г. в сила от 01.01.2007г.) не съдържа всички изискуеми от разпоредбата хипотези по отношение на изчерпателно посочените обстоятелства, като липсва деклариране относно обстоятелството дали детето се или не се отглежда от безработно лице по програмата „В подкрепа на майченството”. Това обстоятелство е следвало да бъде преценено от осигурителя, а ползването на отпуска – отказано.

Възражението на жалбоподателя, че поради промяна в нормативната уредба, в сайта на съответната институция са били налични за ползване стари бланки на декларацията е неоснователно. Без значение, какви бланки са достъпни за ползване, жалбоподателят, в качеството си на работодател и осигурител е следвало въз основа на вече влязлата в сила разпоредба на чл.46, ал.2 от Наредбата да изиска деклариране на всички обстоятелства или да откаже ползването на отпуск, ако намери, че представената пред него декларация е непълна.

Предвид изложеното, съдът намира, че и по отношение на служителката А. Н., като е разрешил ползване на отпуск въз основа на неизпълнен фактически състав на посочената разпоредба, осигурителят е допуснал незаконосъобразно изплащане на паричното обезщетение.

По изложените съображения обжалваното решение № КПК-13 от 24.01.2012г. на директора на РУ„СО” гр.Бургас, в частта в която е оставено в сила разпореждане № 2011/13.12.2011г. на ръководителя на контрола по разходите на РУСО – гр.Бургас, в частта му, с която на основание чл.110, ал.3 от КСО се разпорежда жалбоподателят да внесе на сумата по съставения ревизионен акт за начет от 27.11.2011г. в размер на 6 450,05 лв., от които главница 3 530,34 лв. и лихва върху нея 2 919,71 лв., начислена до 30.11.2011г. е законосъобразно постановено, а подадената против него жалба е неоснователна.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „А.-Ем Е.К.”, ЕИК***, с адрес за кореспонденция: гр.***, представляван от Е.А.К. против Решение № КПК-13 от 24.01.2012г. на директора на РУ„СО” гр.Бургас, в частта, в която е оставено в сила Разпореждане № 2011/13.12.2011г. на ръководителя на контрола по разходите на РУСО – гр.Бургас, в частта му, с която на основание чл.110, ал.3 от КСО се разпорежда жалбоподателят да внесе на сумата по съставения ревизионен акт за начет от 27.11.2011г. в размер на 6 450,05 лв., от които главница 3 530,34 лв. и лихва върху нея 2 919,71 лв., начислена до 30.11.2011г.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: