Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Бургас, 21.03.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на девети март, през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                               СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                      

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 331 по описа за 2011 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „СИЛВИЯ-93” ЕООД, ЕИК 147134110, гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник, бл. 160, вх. Б, представлявано от Спас Атанасов Гълев против заповед № 2223/09.08.2010г. на зам. кмета на Община Бургас. Със заповедта е наредено на жалбоподателя да премахне собствения си преместваем обект - дървена скара с площ 205 кв.м. и слънцезащитнa конструкция към заведение за бързо хранене „Морски бриз”, находящ се на плажовата ивица на морски плаж „Бургас- Север”. Разпоредено е прекъсване на водоподаване и електрозахранване на обекта.

Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон. В съдебно заседание, не взема становище.

Ответникът по жалбата – Община Бургас, редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на оспорването.

Жалбата е допустима, подадена е в установения от закона срок от лице с правен интерес от оспорването.

От фактическа и правна страна, съдът приема за установено следното:

На 23.07.2010г. е бил съставен констативен акт № 27- 3, в който са отразени резултати от извършена проверка от служители на Община Бургас на 08.07.2010г. на преместваем обект - дървена скара с площ 205 кв.м. и слънцезащитнa конструкция към заведение за бързо хранене „Морски бриз”. Обектът е поставен, без да е издавано разрешение за това.

На 27.07.2010г. са депозирани възражения по констативния акт. Твърди се, че констатираният обект не е със самостоятелно значение, а е сложен за улеснение на туристите при осигуряване на достъп до заведение „Морски бриз” , както и че „ върху мястото, на което е поставена скарата има разрешен обект съгласно цитираната схема на обектите върху плажната ивица- съгласувана и одобрена от компетентните органи”.

Със заповед № 2223/09.08.2010г. на зам. кмета на Община Бургас е наредено на „СИЛВИЯ-93” ЕООД да премахне описания по-горе преместваем обект.  

Пред съда жалбоподателят излага идентични с тези по възражението аргументи. Намира, че при издаване на оспорената заповед са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила - липса на уведомяване по см. на чл. 26 АПК за началото на административното производство.

Съдът намира тези твърдения за неоснователни.

Обжалваната заповед № 2223/09.08.2010г. е издадена от зам.кмета на община Бургас, с оглед правомощията, делегирани му със Заповед № 3544/ 23.12.2008г., издадена от кмета на Община Бургас.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неуведомяването му за началото на административното производство и липсата на подпис на втори свидетел в констативния акт, са пороци, обуславящи незаконосъобразността на оспорения акт.

Законът изисква съставяне на писмен документ за обстоятелствата, които са релевирани в нормата на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ, който документ следва да се връчи на собственика на съоръжението. Никъде не се установява задължение за присъствие на собственика при извършването на проверката, още по-малко за уведомление на същия за момента /дата и час/ на извършване на проверката. Данните по делото сочат еднопосочно, че за установените от проверката и релевирани в чл. 57а, ал. 1 ЗУТ обстоятелства, има съставен писмен документ от служители на общинската администрация.

Констативният акт е връчен на представителя на дружеството жалбоподател в деня на съставянето му.Върху втората му страница е положен подпис наред със саморъчно изписване на името на автора на подписа „ Спас Гълев” и забележка „ получих лично”.

Според акт за резултатите от обявяване на констативен акт № 27-3/23.07.2010г. / л.21 от делото/, в законоустановения срок от връчването е постъпило възражение. Изложените факти дават основание да се приеме, че правото на защита на страната в административното производство не е накърнено.

 Самата процедура на чл. 57а, ал. 2 ЗУТ се явява особена с оглед установеното в общия процесуален закон /АПК/ и тя е тази, която съдът следва да проследява, доколкото установява нещо друго. По тези съображения, съдът намира, че особеното производство, установено в ЗУТ в настоящия случай е спазено, не са допуснати съществени нарушения на същото и на тази плоскост заповедта се явява законосъобразна.

Налице е  преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, както с оглед конструкцията му, така и с оглед предназначението за което се използва. Затова по отношение на него е приложима и нормата на  чл.57а от ЗУТ.

Съгласно нормата на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). За обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. Процесният обект е преместваем, тъй като и според твърденията на жалбоподателя има обслужваща функция по отношение на разрешения търговски обект „Морски бриз”. Аргумент в тази насока е и квадратурата на обекта - 205 кв.м., което изключва наведения аргумент, че представлява само подход към заведението.

 

Жалбоподателят не опровергава констатациите за липса на издадено разрешение за поставяне на обекта. Последният факт, обуславя приложимост на разпоредбата на чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.

Ръководен от горните съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл.215 ал.5 ЗУТ, Бургаският административен съд, ІV-ти състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СИЛВИЯ-93” ЕООД, ЕИК 147134110, гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник, бл. 160, вх. Б, представлявано от Спас Атанасов Гълев против заповед № 2223/09.08.2010г. на зам. кмета на Община Бургас, с която е разпоредено на „СИЛВИЯ-93” ЕООД да премахне собствения си преместваем обект - дървена скара с площ 205 кв.м. и слънцезащитнa конструкция към заведение за бързо хранене „Морски бриз”, находящ се на плажовата ивица на морски плаж „Бургас- Север”. Разпоредено е прекъсване на водоподаване и електрозахранване на обекта.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                     СЪДИЯ: