Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 756

 

гр. Бургас, 26. 04. 2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIII-ти състав, в съдебно заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар К.Л. и с участието на прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 330/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) гр. Бургас против решение № 103/16.01.2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 3895/2016 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № И-2-0586/16.06.2016 г., издадено от касатора. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.М.К., поддържа жалбата на основанията, изложени в нея и ангажира нови писмени доказателства.

Ответникът – „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, ЕИК ****, със седалище в гр. Бургас, представлявано от С.М.А. – председател на Управителния съвет, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.Д. С., оспорва касационната жалба и иска от съда да потвърди обжалваното решение. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление (НП) № И-2-0586/16.06.2016 г., издадено от директора на РИОСВ - гр. Бургас, с което на основание чл. 69, ал.1 и 2, чл. 69а от Закона за опазвана на околната среда (ЗООС) е наложена еднократна имуществена санкция в размер на 67 034 (шестдесет и седем и тридесет и четири) лева на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, ЕИК 000057122.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че констативният протокол е връчен на главен еколог, а съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата за вида и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничение, Констативният протокол се съставя в присъствието на законния представител на лицето по чл. 1, ал. 1 от същата или от упълномощено от него лице. Счел е, че след като не е представено пълномощно, от което да видно, че лицето на което е връчен протокола е упълномощено надлежно от законния представител на дружеството, невръчването на протокола на надлежен представител е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Приел е също, че е накърнено правото на защита на жалбоподателя, тъй като нито в констативния протокол, нито в последвалото го наказателно постановление са посочени елементите на нарушението - не са посочени средномесечните стойности на източника на замърсяването, не са посочени допустимите стойности и съгласно кой нормативен акт. Формирал е извод, че последното е от съществено значение относно допуснато ли е превишение или не и в какви стойности. Съдът е отразил, че не е посочена датата на нарушението, тъй като за изброените месеци не фигурира годината, през която е извършено нарушението, за която може да се направи извод от останалите доказателства, но това обстоятелство не променя необходимостта датата да бъде вписана в констативния протокол и наказателното постановление.

Първостепенният съд е счел, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в него липсва фактическа обстановка, не са посочени фактическите данни въз основа на които наказващият орган е направил заключение относно допуснатите наднормени емисии за посочените месеци от конкретния неподвижен източник, не е посочена стойностна на допустимата емисия, не е посочена датата на нарушението. Приел е, че всички тези факти са от съществено значение, тъй като въз основа на тях следва се направи извод за съставомерност на деянието.

На следващо място е счел, че от наказателното постановление не става ясно правното основание, регламентиращо допустимите емисии на вредни вещества или съответната препращаща норма.

По изложените съображения районният съд е отменил оспореното пред него НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

С НП № И-2-0586/16.06.2016 г. на директора на РИОСВ - гр. Бургас, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е санкциониран за това, че при извършена проверка, във връзка с представен годишен доклад за 2015 г. от извършени собствени непрекъснати измервания (СНИ) на източник „АД-4“ Пещ 101, комин № 6 на дружеството за 2015 г. и приложенията, неразделна част към него, съгласно Инструкция № 1 (ДВ бр.69/2003 г.) за изискванията към процедурите за регистриране, съхранение, представяне и оценка на резултатите от собствени непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества, изпускане в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници и Протокол №G-АB-03-1 (Приложение Г към чл. 43 от Инструкцията) на оценка на резултатите от проведени собствени непрекъснати измервания (СНИ) за периода 02.06.2015 г. до 31.12.2015 г. В протокола за оценка на резултатите от проведените собствени непрекъснати измервания на източник „АД-4“ Пещ 101, комин № 6 на „Лукойл Нефтохим Бургас АД за период от 02.06.2015 г. до 31.12.2015 г., са описани средномесечните стойности от годишния доклад за измерваните стойности на серен диоксид, азотни оксиди и прах, сравнение с нормите за допустими емисии, като са направени следните изводи: средномесечните стойности по отношение на замърсителите: за серен диоксид: за всички месеци е спазена нормата; за азотни оксиди: за месеците септември, октомври, ноември и декември не е спазена нормата; за прах: за всички месеци не е спазена нормата; 48 часови средни стойности по отношение на замърсителите: за серен диоксид: 97% от всички 48 часови средни стойности да не превишават 110% НДЕ (спазено); за азотни окиси: 95% от всички 48 часови средни стойности да не превишават 110% НДЕ (неспазено); за прах: 97% от всички 48 часови средни стойности да не превишават НДЕ (спазено); за въглероден оксид: 100% за всички 30 минутни средни стойности да не превишават 110% НДЕ (неспазено). На същата дата е съставен констативен протокол № К-5-8, който е връчен на главен еколог Николай Новачев. В резултат на направените констатации съставителят на протокола на длъжност старши експерт в отдел „Атмосферен въздух, вредни физични фактори, води и опасни химични вещества“ при РИОСВ-Бургас, изготвил Предложение на основание чл. 69а, ал.1, т.4 от ЗООС, с което предложил налагането на еднократна санкция на жалбоподателя в размер на 67 034 лева. Размерът на санкцията е изчислен съгласно приложения протокол за изчисляване на санкция с фиксиран размер за наднормено емитиране на вредни вещества в атмосферния въздух от инсталация „ВДТК“ към „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.

Въз основа на направените констатации е издадено НП № И-2-0586/16.06.2016 г. от директора на РИОСВ - гр. Бургас, в което е посочено, че деянието съставлява нарушение на чл. 69, ал.1 от ЗООС, Условие 9.2. и Условие 9.2.2.1, Таблица 9.2.2.1 - продължение от Комплексно разрешително № 6-Н2/2015 г., издадено във връзка с изискването на Глава шеста от Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (ДВ, бр. 31/1999 г.) и чл. 35 от Инструкция № 1 (ДВ, бр. 69/2003 г.) за изискванията „към процедурите за регистриране, съхранение, представяне и оценка на резултатите от собствени непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници“, във връзка с §2 от наредбата.

На основание чл. 69, чл. 69а, ал.2 от ЗООС и чл. 1, ал.1, чл. 20, ал.1, ал.5 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения (приета с ПМС № 247 от 30.08.2011 г., обн. ДВ бр.70/09.09.2011 г., в сила от 10.11.2011 г., изм. ДВ бр. 76 от 30.08.2013 г., в сила от 30.08.2013 г.) за обект: „АД-4“ Пещ 101, комин № 6 на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за период от 02.06.2015 г. до 31.12.2015 г. е наложена еднократна санкция в размер на 67 034 лева за неспазване на нормите за допустими емисии, по показатели серен диоксид, азотни оксиди и прах.

Настоящият касационен съдебен състав приема, че в производството пред Районен съд Бургас не са допуснати процесуални нарушения. Фактическата обстановка е установена точно, а правните изводи са правилни и законосъобразни.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящият съдебен състав счита, че наказателното постановление е надлежно връчено, тъй като пред касационната инстанция е представено пълномощно в полза на главния еколог Н.Н.(лист 8 от делото). Този факт не променя крайния изход на спора, че издаденото наказателно постановление съдържа редица пороци, които налагат отмяната му.

В оспореното наказателно постановление са допуснати две групи нарушения:

Първата група са относно съдържанието на постановлението, изрично регламентирано в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН – липса на дата и на описание на нарушението. Описанието в касационната жалба на процедурата, по която се установява нарушението и която процедура е регламентирана в чл. 69 от ЗООС и е специална спрямо производството, уредено в ЗАНН, не променя факта за липса на съществени елементи на нарушението и именно те са посочени от първата инстанция – липса на средномесечните стойности на източника на замърсяването, непосочване на допустимите стойности, правното основание на същите и др. Това нарушение препятства лицето, чиято отговорност ще се ангажира, да организира защитата си. От друга страна липсата на тези елементи препятства и провеждането на съдебен контрол за законосъобразност.

Втората група нарушения се отнасят за липсата на данни и доказателства как точно е определен размера на наложената санкция, мотивиран в обжалвания съдебен акт. Тези мотиви напълно се споделят от касационната инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. По същество в касационната жалба е направен опит част от посочените недостатъци да бъдат преодолени. Подобно отстраняване на допуснатите недостатъци е недопустимо, тъй като ответникът по касация е лишен от право на защита.

В касационната жалба се излагат възражения във връзка с допуснатата пред районния съд съдебно-техническа експертиза. Нормата на чл. 220 от АПК въвежда забрана за фактически установявания - касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Крайният извод за отмяна на наказателното постановление не се базира на резултатите от посочената експертиза, които в касационната жалба се оспорват подробно, а на многобройните съществени процесуални нарушения, допуснати при издаване на наказателното постановление.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми и следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІІ-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/16. 01. 2017 г. постановено по административнонаказателно дело № 3895 по описа за 2016 г. на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.