Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 503/21.03.2016 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди и шестнадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 330/2016 година.

 

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с глава  Х раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба адвокат Р.Д. ***, като процесуален представител на С.К.Д. с ЕГН **********, служебен адрес: *** против  решение изх. № 1019 – 02 – 44#3/28.01.2016 година на директора на Териториално поделение – Бургас на НОИ (ТП - Бургас), с което е оставено в сила разпореждане № 6/30.11.2015 година на ръководител "ПО" при ТП – Бургас на НОИ (лист 23 - 24). С разпореждането, считано от 18.11.2015 година, на С.Д. е отпусната добавка от пенсиите, получавани от починалия й съпруг, на основание чл. 84 от КСО.

Жалбоподателят излага съображения, че разпореждането и потвърждаващото го решение са незаконосъобразни в частта относно началния момент, от който е отпусната добавката. Заявява, че нормата на чл. 94 ал.1 от КСО, на която се е позовал административния орган, не е приложима по отношение на добавките към пенсиите.

Иска отмяна на решението.

Ответникът оспорва жалбата. Представя административната преписка.

Жалбата е подадена срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, в законоустановения срок и от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от издаването му. Затова съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира за установена следната фактическа обстановка.

Със заявление № 2116 – 02 – 1074/18.11.2015 година до ТП – Бургас (лист 25) С.Д. е поискала отпускане на добавка по чл. 84 от КСО, от сбора от пенсиите, получавани от наследодателя й Р.В.Д., починал на 08.10.2011 година. Тя е декларирала, че не е встъпила в друг граждански брак, както и че получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). Към заявлението е приложено удостоверение за наследници от 18.11.2015 година (лист 26).

След като е извършил проверка на предпоставките по чл. 84 от КСО, ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Бургас на НОИ е издал разпореждане № 6/30.11.2015 година.

Жалбоподателят Д. е оспорила разпореждането пред директора на ТП – Бургас на НОИ единствено в частта относно началния момент, от който й се дължи изплащането на добавката. Според административният орган, издал разпореждането, добавката по чл. 84 от КСО се дължи от датата на подаване на заявлението. Госпожа Д. е поддържала, че плащането е дължимо от  друг начален момент – от 08.10.2011 година (датата, на която е починал наследодателя й Р.Д.).

Директорът на ТП – Бургас на НОИ е възприел позицията на началника на „Пенсионно осигуряване“ при ТП и с обжалваното решение (лист 12 - 13) е потвърдил разпореждането.

Решението е оспорено в рамките на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи.

Обжалваното разпореждане и потвърждаващото го решение са издадени от компетентни органи, при съблюдаване на изискванията за форма и съответните процесуални правила.

Спорът между страните по делото е единствено по отношение тълкуването на приложимото материално право - на началния момент, от който на госпожа Д. следва да бъде определена добавката по чл. 84 от КСО. Според жалбоподателя, нормата на чл. 94 ал.1 от КСО, по която е определен началния момент на дължимост на плащането, е неприложима в случая, защото поисканото плащане е „добавка“, а не „пенсия“, а нормата на чл. 94 ал.1 от КСО не се отнася до дължимостта на добавките към пенсиите.

 

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 84 от КСО, пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, в размер, както следва: 1. до 31 август 2011 г. - 20 на сто; 2. от 1 септември 2011 г. - 26,5 на сто. Когато починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката по ал. 1 се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83. Добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател.

Съгласно чл. 94 ал.1 от КСО, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.

Според чл. 49 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), добавката по чл. 84 КСО се изчислява от пенсията или от сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг (съпруга). При изчисляване на добавката по ал. 1 не се вземат предвид изплащаните добавки към пенсията на починалия съпруг (съпруга). Когато починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката по чл. 84 КСО се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83 КСО. Добавката по чл. 84 КСО към пенсията на пенсионер, който има повече от един брак, прекратен поради смърт, се определя от пенсията или от сбора на пенсиите на последния починал съпруг (съпруга) с право на пенсия. Добавката по чл. 84 КСО се определя и изплаща в съответния размер по чл. 84, ал. 1 КСО от социалната пенсия за старост, ако починалият съпруг (съпруга) е получавал пенсия, която не може да преминава в наследствена. Когато починалият съпруг (съпруга) е имал право и на пенсия, която може да преминава в наследствена, добавката се изплаща от по-благоприятната по размер пенсия. Ако за отпускане на добавката по чл. 84 КСО не са представени документи за възнагражденията на починалия съпруг (съпруга), тя се изчислява в съответния размер по чл. 84, ал. 1 КСО от минималния размер за съответния вид пенсия. При встъпване в брак добавката по чл. 84 КСО се прекратява от датата, на която е сключен бракът. Добавките по чл. 84 КСО се изчисляват от ограничения по § 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО размер на пенсиите на починалия съпруг (съпруга).

 

Прегледът на цитираните норми, показва, че отпуснатата добавка към пенсията на жалбоподателя няма самостоятелен характер. Тя представлява част от самата пенсия. Произходът на средствата, с които се изплащат пенсиите и добавките към тях, е един и същ – от средствата, удържани от осигурителите и осигурените лица за обществено осигуряване. Добавките се формират като размер от получаваната пенсия или тази, която е следвал да получи съпруга на съответното лице. Изрично в разпоредбата на чл. 49 от НПОС се сочи, че добавката по чл. 84 КСО се изчислява от пенсията или от сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг (съпруга). При изчисляване на добавката по ал. 1 не се вземат предвид изплащаните добавки към пенсията на починалия съпруг (съпруга). Когато починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката по чл. 84 КСО се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право. Смисълът на тези норми е в това, че след смъртта на съпруга освен емоционалната загуба, която тежко се преживява от близките на починалия, този факт неминуемо повлиява и на стандарта на живот на преживелия съпруг, поради което законът му дава възможност да го запази поне частично, чрез получаване на процент от пенсията, получавана от починалия или тази, която е имал право да получава. Добавката към пенсията е част от този вид доход, така както към трудово възнаграждение се включват и други вземания, освен заплатата. Тя се отпуска по същия ред и от същите органи, които отпускат пенсиите. Допълнителен довод в подкрепа на твърдението, че добавката е част от пенсията е и фактът, че двете вземания са регулират от едни и същи нормативни актове, а КСО систематично урежда материята на добавките в тази част, която регулира и пенсиите. Средствата имат един и същ източник, и с осигуряването им се преследват едни и същи цели – извършване на плащания към нуждаещите се въз основа на принципа на солидарност, възприет в осигурителната система на страната.

С оглед на изложеното, съдът приема, че административният орган, издал обжалваното разпореждане, законосъобразно се е позовал на чл. 94 ал.1 от КСО, при определяне на първоначалния момент, от който е дължимо плащането на добавката, отпусната на С.Д. по реда на чл. 84 от КСО. Въпреки, че в текста на чл. 94 ал.1 от КСО не се съдържа изрично думата „добавка“, нормата е приложима и по отношение на добавките към пенсиите, отпускани от съответните ТП на НОИ, с оглед несамостоятелния им характер.

Жалбата следва да се отхвърли. Затова, на основание чл. 118 от КСО, във връзка с чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

           

ОТХВЪРЛЯ жалбата на адвокат Р.Д. ***, като процесуален представител на С.К.Д. с ЕГН ********** против  решение изх. № 1019 – 02 – 44#3/28.01.2016 година на директора на Териториално поделение – Бургас на НОИ, с което е оставено в сила разпореждане № 6/30.11.2015 година на ръководител "ПО" при ТП – Бургас на НОИ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: