Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     744                                  23.04.2015 година                                    гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2.АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 328 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „Марстрой“ ООД с ЕИК 103895053, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от пълномощника адв. В. А. С., против решение № 377 от 29.12.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 795/2014 г. по описа на Районен съд- Несебър.

В жалбата са наведени доводи за допуснато нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Направено е искане за преквалифициране на деянието като маловажен случай. По същество се иска да бъдат отменени решението на първоинстанционния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не е заявил становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. Съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения срок, поради липсата на данни за връчване оспореното решение на санкционирания търговец.

Бургаският административен съд, след като се запозна с обжалваното решение и взе предвид доводите на жалбоподателя, намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, Несебърският районен съд е изменил наказателно постановление № 02-02024609/29.05.2014 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ е наложено на касатора „Марстрой“ ООД административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, като е намалил размера на санкцията на 1 500 лева.

Решението е правилно.

С разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда е въведена забрана за работодателя да допуска до работа работник, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В случая тази забрана е била нарушена от касатора„Марстрой“ ООД. От събраните доказателства по делото е установено по несъмнен начин, че на 01.04.2014 г. в 10.45 часа Д. В. Д. с ЕГН ********** е извършвал в строителния обект на касатора фактически действия, сочещи осъществяване на трудова функция, характерна за длъжността „зидаро-мазач“, а трудовият договор между тях е бил регистриран няколко часа по-късно- в 14.19 часа. С неизпълнение на задължението да връчи на работника копие от справката, преди постъпването му на работа, работодателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Касаторът по същество не оспорва фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд, но счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН, поради маловажност на извършеното административно нарушение. В тази връзка сочи, че задължението за регистриране на трудовия договор е било изпълнено, макар и със закъснение, обосновано с необходимостта от допълнително време за пътуване на управителя до гр. Варна за подаване на уведомлението. Тези доводи са неоснователни и правилно съдът не е намерил основание да приложи посочената разпоредба. С оглед данните по делото, не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Изложените в касационната жалба обстоятелства не сочат обективни пречки за изпълнение на задължението по чл. 63, ал. 2 от КТ, нито са от естество да обосноват извод за маловажност на случая, а и те са съобразени от НРС при определяне размера на наказанието в законоустановения минимум.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не е налице и соченото в жалбата основание за отмяна първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 377 от 29.12.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 795/2014 г. по описа на Районен съд- Несебър.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

 

                                

2.