Р Е Ш Е Н И Е  1294

 

Град Бургас, 13.07.2012г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV-ти административен състав, на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав :

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА РАДИКОВА

                                    2. ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора ГАЛИНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 327 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП – гр.Бургас, против решение № 2379 от 18.11.2011г., постановено по н.а.х.д. № 3104 по описа за 2011г. на Районен съд – гр.Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 32449-О-0086389/26.04.2011г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, на „И ЕС ЕС ТИ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Е.Д.Т., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Касаторът оспорва решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно и неправилно, поради което моли за отмяната му и за потвърждаване на издаденото наказателно постановление по подробно изложени в касационната жалба съображения и доводи за това. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не представя нови доказателства.

Ответникът по касационната жалба - „И ЕС ЕС ТИ” ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва същата в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание. Моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като в случая не е спазен срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за издаване на акта за установяване на административно нарушение. Пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на оспорване в производство пред районния съд е наказателно постановление № 32449-О-0086389/26.04.2011г., издадено от директора на Д„Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, на „И ЕС ЕС ТИ” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 0086389/05.11.2008г., съставен  от ст.инспектор по приходите в Д„Обслужване” при ТД на НАП-гр.Бургас, за това, че дружеството не е спазило законоустановения срок – до 31.03.2008г. за подаване на годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба/загуба и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2007г. В акта е посочено, че нарушението е констатирано в Д“Обслужване” при извършена съпоставка на регистрираните ЮЛ и подадените от тях ГДД по чл.92 от ЗКПО през 2008г. Посочено е също, че до лицето е изпратена покана с изх. № ИТ-00-8322/08.10.2008г. за явяване в ТД на НАП-гр.Бургас за подаване на ГДД и съставяне на АУАН, но към датата на съставяне на АУАН не е подадена ГДД, лицето не се е явило и не е открито на адреса за кореспонденция, поради което АУАН е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Контролните органи са потърсили представляващ дружеството или негов упълномощен представител за предявяване на АУАН, но не са открили такъв на адреса на управление на „И ЕС ЕС ТИ” ООД, за което е съставен протокол № 0171084/16.02.2009г. Предвид това и на основание чл. 43, ал.6 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство е спряно, като това е отбелязано в АУАН от орган по приходите. Актът е бил предявен на упълномощено от представляващия дружеството лице и подписан без възражение от него на 30.03.2011г. На тази дата е възобновено спряното административнонаказателно производство и на 26.04.2011г. е издадено наказателното постановление.

Установявайки прецизно фактическа обстановка, в съответствие с всички събрани по делото доказателства, районният съд е обосновал правилния извод, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение – АУАН е издаден след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН, вследствие на което е отменил като незаконосъобразно обжалваното пред него наказателно постановление. 

Отговорността на санкционираното дружество е ангажирана в противоречие с правилото на чл.34, ал.1 от ЗАНН, според което не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В случая, крайният срок за изпълнение на задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО е 31.03.2008г., като по делото не е спорен факта на неподаване на ГДД по ЗКПО от задълженото лице. Предвид воденият от ТД на НАП – гр.Бургас регистър на юридическите лица, включващ и информация за подадените от тях ГДД, началният момент за констатиране факта на неподадена декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО е денят, следващ крайния срок за подаването й – в случая 1.04.2008г. Следователно, от 1.04.2008г. за административнонаказващия орган тече тримесечният срок за съставяне на АУАН, тъй като е могъл да открие нарушителя и констатира нарушението чрез съпоставка на данните в регистъра на юридическите лица и подадените от тях декларации. В случая, тримесечният срок от откриване на нарушителя по чл.34, ал.1 е изтекъл, видно от датата на съставяне на АУАН – 5.11.2008г. Неспазването на този преклузивен срок представлява нарушение на административнопроизводствените правила, което е съществено и опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна на това самостоятелно основание.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което съдът намира касационната жалба за неоснователна. 

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIV– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2379 от 18.11.2011г., постановено по н.а.х.д. № 3104 по описа за 2011г. на Районен съд – гр.Бургас.

Решението е окончателно.

                                  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

  

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     1./                                       

 

                                       2./