ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2010, 18.02.                                                                    град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                      ІV Административен състав

На осемнадесети февруари                                 две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

Секретар: С.А.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Радикова

Административно дело номер 327 по описа за 2010 година

 

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

 

МОЛИТЕЛЯТ А.Ю.З., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

 

ЗА ОТВЕТНИКА Община Бургас, редовно призован, се явява юрисконсулт А., редовно упълномощен от днес.

 

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА З.М.З., редовно призована, не се явява, не изпраща представител.

 

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

 

Производството е образувано по искане за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на Заповед №3556/12.11.2009 година на Заместник-кмета на Община Бургас, с която е заповядано да бъде премахнат преместваем обект № 10 по помощната схема – павилион за продажба на дрехи в УПИ І – 28, 20, 21, общинско, кв. 143, РЦ „Меден Рудник”, с размери 3.60/3.00 метра.

 

ЮРИСКОНСУЛТ А.: Да се приемат представените към искането за спиране доказателства.

Не са налице основанията за уважаване искането за спиране предварителното изпълнение на заповедта, тъй като жалбоподателят на заложения в закона обществен интерес не е представил доказателства за противопоставяне засягането на друг интерес с по-висока обществена значимост от тази, която законодателят е формулирал в чл. 60 АПК.

Представям писмено становище.

 

Съдът намира, че следва да приеме като доказателства по делото документите, представени с административната преписка, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА като доказателства по делото документите, представени с административната преписка от ответника по искането за спиране.

 

Искането е допустимо, тъй като административният акт, чието спиране се иска, е обжалван по отношение на неговата законосъобразност. Искането е направено от лицето, което има правен интерес – адресата на жалбата.

По основателността съдът намира искането за неоснователно по следните съображения:

Със разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 от Закона за устройство на територията законодателят е въвел изключение от принципа за суспензивния ефект на жалбата, регламентиран в АПК, като е допуснал предварително изпълнение на административните актове, издадени на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, какъвто е атакуваният акт в конкретния случай. Предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона с издаването на самия акт. В ал. 2 на цитираната норма е дадена възможност на съда да спира изпълнението им.

В случаите, когато законът е допуснал предварително изпълнение на административни актове от определен вид, той е предпоставил наличието на една или повече от следните предпоставките: необходимост от осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда – чл. 60, ал. 1 от АПК. Следователно, условие за спиране на предварителното изпълнение на заповед, издадена по чл. 57а от ЗУТ е наличието на такова засягане на интереса на жалбоподателя, който да е равен на посочените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието за него на предпоставки за спиране, тъй като законодателят е предпоставил наличието им, след като е допуснал предварителното изпълнение на конкретния административен акт. Жалбоподателят не сочи противопоставим свой интерес на тези, презюмирани от закона за налични предпоставки. В жалбата липсват твърдения за конкретни вреди по вид и размер, които засегнатото лице би понесло лично от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, още по-малко сочи доказателства в тази насока. Обстоятелството, че поради предварителното изпълнение на акта ще се накърнят правата на търговци, които са наели търговските обекти в имота, съсобственост на жалбоподателя и Община Бургас, представлява претендиране на чужди права, което е недопустимо.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че не са налице основанията за спиране предварителното изпълнение на заповедта, поради което и на основание чл. 217, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 166, ал. 3 от АПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на А.Ю.З. *** за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № №3556/12.11.2009 година на Заместник-кмета на Община Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от днес за присъствалата страна и в същия срок от уведомяването за неприсъствалите страни.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 13:50 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: