Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №  593                /01.04.2016г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                 ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар М.В. и с участието на прокурор Тиха Стоянова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 326/2016г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Афродита” ООД, ЕИК 102127264, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ж.к.“Младост“, ***, представлявано от Д.И.Х., е оспорил решение № 1871/28.12.2015г. постановено по АНД №5163/2015г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №154593-О-F165871/30.06.2015г. издадено от директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.92, ал.1, 2 от ЗКПО, на основание чл.261 от ЗКПО, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

1.Обстоятелството, че представляващия наказаното дружество е възприет от наказващия орган като управител, а не като ликвидатор на дружеството не е съществено нарушение, което да обуславя отмяната на наказателното постановление, защото не води до нарушаване право на защита на субекта, тъй като управителят и ликвидаторът са едно и също лице.

Следва да се посочи обаче, че нито в АУАН, нито в наказателното постановление представляващия дружеството Д.И.Х. не е посочена като управител. И в двата акта тя е посочена само като лице, което представлява наказаното дружество, а ликвидаторът, както и управителят е законен представител на дружеството тогава, когато то се намира в ликвидация. Така, че правилно в АУАН и в наказателното постановление Д.Х. е определена като представител на „Афродита” ООД.

2.По делото не е спорно, че декларацията по чл.92, ал.1 от ЗКПО е подадена, но това се е случило един месец след изтичане на регламентирания в закона срок, който е 31.03. на годината следваща годината, за която се отнася ГДД. В случая крайната дата за подаване на декларацията е 31.03.2015г. След тази дата нарушението е довършено и ангажира административнонаказателната отговорност на субекта, който е длъжен да подаде декларацията в срок.

3.Липсват предпоставки за приложението на чл.28, б.а от ЗАНН, тъй като процесния случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Законодателят предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност за това, че декларацията не е подадена в регламентирания законов срок. Обстоятелството, че тя е подадена един месец след срока не омаловажава степента на обществена опасност на деянието, а единствено има отношение към определяне размера на наложената санкция. В случая е определен минималния предвиден в закона размер, което означава, че наказващия орган се е съобразил с обстоятелството, че декларацията, макар и късно, все пак е подадена. Без значение за съставомерността на деянието е липсата на вреди за държавния бюджет. След като вредите не са съставомерен елемент от фактическия състав на нарушението, тяхната липса не може да обоснове наличието на маловажен случай.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1871/28.12.2015г. постановено по АНД №5163/2015г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕНОВЕ: