Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 861/20.05.2014 година, град Бургас,   

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и втори април, две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 325/2014 година.

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на Д.Й.К. в качеството му на ЕТ „Вирджиния-89-Д.К.”, гр.Бургас, ул.”Владислав” № 72, с ЕИК 102274976 против заповед № 753/02.09.2013 г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас.

Със заповедта на основание чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с  чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.187 от ЗДДС, във връзка с чл.7, ал.1, т.2 от ЗНАП, във връзка с АУАН № F078181/28.08.2013 г. и НП № 753/02.09.2013 г., е наложена принудителна административна мярка “запечатване на търговски обект” – баничарница, находящ се в гр. Поморие, ул. ”Княз Борис І” № 116, за срок от един месец и е забранен достъпа до същия за срока на действие на ПАМ. Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като са му били наложени три ПАМ за срок от един месец за три нарушения. Твърди, че е “неправилно” три пъти да му бъде налагана ПАМ, за еднакъв срок, който започва да тече от един и същ момент – за всички мерки.

Ответникът – Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходи - Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

На 20.08.2013 г. е извършена проверка от служители на ТД на НАП гр.Бургас на търговски обект – баничарница, находящ се в гр.Поморие, ул.”Княз Борис І” № 116, за която е съставен протокол за извършена проверка № 0080247/20.08.2013 г.

Акт за установяване на административно нарушение № F078188/28.08.2013 г. е съставен на ЕТ „Вирджиния-89-Д.К.”, за това, че при извършената проверка на 20.08.2013 г. в търговски обект – баничарница, находящ се в гр. Поморие, ул.”Княз Борис І” № 116, експлоатиран от търговеца, е установено, че търговецът не отпечатва пълни дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са били регистрирани продажби. При връчване на акта, не са направени възражения.

С наказателно постановление № 751/02.09.2013г., за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

Със заповед № 751/02.09.2013г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, на ЕТ „Вирджиния-89-Д.К.” е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект  баничарница, находящ се в гр.Поморие, ул.”Княз Борис І” № 116, за срок от един месец и е забранен достъпа до същия за срока на действие на ПАМ. Като правно основание на издадената заповед са посочени разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, във връзка с чл.187 и чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60, ал.1 от АПК.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед № 751/02.09.2013г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите.

При издаването на обжалваната заповед от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законовоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта .

В случая са налице материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано с АУАН нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е, че търговецът не отпечатва пълни дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са били регистрирани продажби, поради което и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. На търговеца е издадено и наказателно постановление на същата дата, което е и фактическото основание за издаването заповедта, тоест заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект – баничарница, като ирелевантен за спора е факта, дали наказателното постановление е влязло в сила, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ. Жалбоподателят не спори по установените факти при проверката на приходната администрация, като в хода на съдебното производство не бяха представени доказателства за опровергаването им.

Административният орган при налагането на ПАМ действа при условията на обвързана компетентност и при наличие на установено нарушение, той няма възможност за избор да наложи или не ПАМ, а е длъжен да го направи, поради което неоснователни са и възраженията, че процесната ПАМ е незаконосъобразна, тъй като са издадени три заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект”, за три нарушения. Също така, производството по налагане на ПАМ приключва с издаването на заповедите и  начина на тяхното изпълнени, следва да бъде решен в изпълнителното производство, като действията на органа по изпълнението подлежат на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, едва след като бъдат извършени и не биха могли да доведат до незаконосъобразност на заповедите.

В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил максималния срок определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно преустановяване на лошите практики в обекта, необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, както и с необходимата превенция да не се извършва ново нарушение, от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди. Така посочените мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав.

С оглед на изложеното жалбата против заповед № 751/02.09.2013 г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас е неоснователна и на основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС, следва да бъде отхвърлена.

Затова, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Й.К. в качеството му на ЕТ „Вирджиния-89-Д.К.”, гр.Бургас, ул.”Владислав” № 72, с ЕИК 102274976 против заповед № 751/02.09.2013 г. на Директора на ТД - гр. Бургас на НАП.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок, от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: