Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         506                         23.03.2016г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На седемнадесети март,                                     две хиляди и шестнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:    Станимира Друмева

Членове:       1. Златина Бъчварова

                       2. Румен Йосифов

Секретаря: С.Х.

Прокурор: Галя Маринова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен характер дело № 324 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна копания” (БТК) ЕАД, ЕИК-831642181 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Цариградско шосе №115И, против решение № 1862/28.12.2015г., постановено по НАХД № 4455/2015г. по описа на Районен съд Бургас. С обжалвания съдебен акт е изменено наказателно постановление (НП) № 36949/28.08.2015г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение чл.114, ал.3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.222а от ЗЗП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като размерът на санкцията е намален на 2000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното съдебно решение, както и измененото с него НП. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира нови доказателства.

Ответникът по касация – директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна Дирекция „Контрол на пазара” (РД-Бургас към ГД-Контрол на пазара) при КЗП, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради което пледира същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна по следните съображения:

В обжалваното съдебно решение е прието за установено от фактическа страна следното: На 16.03.2015г. инспектори в РД-Бургас към ГД-Контрол на пазара при КЗП, извършили проверка в магазин „Виваком-5228“, стопанисван от „БТК“ЕАД, находящ се в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник бл.117, във връзка с подаден сигнал от лицето С.Т., че е закупила на 07.02.2015г. телефон „Samsung Galaxy S”, за който четвърти път е предявила рекламация с искане за разваляне на договора за продажба и възстановяване на заплатената сума. В хода на проверката е проверен регистърът за рекламациите, сервизните карти и актовете за удовлетворяване на рекламациите. В тях са описани следните рекламации: 1.Рекламация № 03192 от 14.02.2014г., сервизна поръчка № 310570 от 14.02.2014г., Акт за удовлетворяване на рекламация от 05.03.2014г. за извършен ремонт от 14.02.2014г., ремонтът е описан в гаранционна карта /14.02.2014г. до 24.02.2014г.-сменено USB SW/; 2.Рекламация № 03193 от 04.07.2014г., сервизна поръчка № 338627 от 04.07.2014г., Акт за удовлетворяване на рекламация от 16.07.2014г. за извършен ремонт от 04.07.2014г. до 16.07.2014г., ремонтът е описан в гаранционна карта /04.07.2014г. до 11.07.2014г. – с описание на ремонт SW; 3.Рекламация № 01773 от 10.02.2015г., издадена сервизна карта към № 1502105228004547 от 10.02.2015г. към Акт за удовлетворяване на рекламация от 24.02.2015г. за извършен ремонт от 10.02.2015г. до 17.02.2014г., ремонтът е описан в гаранционна карта /10.02.2015г. до 17.02.2015г. – с описание на ремонт SW /софтуерен абдейт /; 4.Рекламация № 03194 от 25.02.2015г., издадена сервизна карта към № 5228007190 от 25.02.2015г., в която е записано че телефонът се дава за четвърти път с един и същ проблем – изписва G-mail спря. Гаранцията на телефона е удължена до 28.02.2015г., поради престой в сервиза. В искане от 14.03.2015г. е поискала договора да бъде развален и да й бъде възстановена сумата. В едномесечния срок, в който жалбоподателят е трябвало да се произнесе по четвъртата рекламация. Срокът е изтекъл на 25.03.2015г. и на 26.03.2015г. е налице неизпълнение на задължението за разваляне на договора за покупко-продажба и възстановяване на сумата. Четвъртата рекламация е в изискуемия от закона срок по чл.115 от ЗЗП, удължен с престоя на устройството в сервиза за ремонт. Нарушението е констатирано с КП № К-0196609 от 16.03.2015г.

Срещу дружеството бил съставен АУАН № К-036949/06.04.2015г. в присъствието на упълномощен негов представител за това, че не е удовлетворило искане за разваляне на договора и не е възстановило заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворило три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията и е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.114, ал.3 от ЗЗП. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено НП, предмет на съдебен контрол пред районния съд, с което на „БТК“ЕАД била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение по чл.114, ал.3 от ЗЗП и на основание чл.222а от ЗЗП.

Районният съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел К.Г.. На базата на същата съдът е приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал е приел за безспорно установено, че санкционираното с обжалваното НП деяние съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административно-наказателен състав, осъществено от привлечения към отговорност правен субект. Първостепенният съд е намерил, че определеното наказание в НП е прекомерно и отчитайки, че дружеството-жалбоподател извършва търговска дейност в областта на телекомуникационните услуги, запознато е с търговската практика, задължението за гаранция на изделията, реализира големи търговски обороти, но в същото време от страна на наказващия орган не са посочени обстоятелства, които да мотивират налагане на санкцията в максимален размер е счел, че санкцията следва да бъде определена в размер към средния предвиден в закона, а именно 2000лв.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Правилно и в съответствие с доказателствата по делото районният съд е приел, че касаторът е осъществил състава на административно нарушение по  чл.114, ал.3 от ЗЗП. В конкретния случай по повод на закупен телефон от потребителя са направени три рекламации преди това лице на 14.03.2015г. да направи писмено искане адресирано до „БТК“ЕАД (л.54 от делото на РС) за разваляне на договора. Последната рекламация е удовлетворена на 25.02.2015г., т.е. също преди искането за разваляне. Рекламациите са били приети от търговеца, който ги е удовлетворил чрез извършване на ремонт на закупения телефон. От потребителя е подадена и жалба до КЗП, която е извършила проверка на обекта на дружеството и е установено, че същото не е удовлетворило искането на потребителя за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че касаторът е осъществил вмененото му с акта и НП нарушение по чл.114, ал.3 от ЗЗП, изразяващо се в неизпълнение на задължението за удовлетворяване искането за разваляне на договора и възстановяване на заплатената от потребителя сума, след като търговецът е удовлетворил три рекламации на потребителя (от предявените пет), чрез извършване на ремонт на една и съща стока в рамките на срока на гаранцията. Приложимата законова норма дава възможност след продължаващо несъответствие, както е в случая, т.е. след три рекламации да се развали договорът за продажба.

Неоснователно е възражението на касатора, че в случая няма три рекламации, тъй като по част от тях не е извършван ремонт и същите са неоснователни. Видно от приложените споразумителни протоколи, всички рекламации са приети за основателни и завършили с извършен ремонт. Следва да се подчертае, че проявените през определен период от време дефекти са твърде сходни, т.е. очевидно същите не са били отстранени при сервизирането на устройството. Ето защо, след всяко сервизно обслужване, търговецът не е следвало да връща на клиента неизправен телефон.

Правилно административно наказващият орган е приложил и санкционната норма на чл.222а от ЗЗП, тъй като именно там е предвидена санкция за юридическо лице, допуснало нарушение на разпоредбата на  чл.114, ал.3 от ЗЗП. Законосъобразно районният съд е намалил административното наказание имуществена санкция в размер на средния предвиден в закона, а именно 2000 лева, който е съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН.

С оглед всичко изложено се налага изводът, че районният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд Бургас като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1862/28.12.2015г., постановено по НАХД № 4455/2015г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

 

                        2.