РЕШЕНИЕ

 

                                                                                       № 934                                    дата 26 май 2015 год.                            гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 18 май 2015 год.,

в следния състав:

 

                                                                                                       Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: …………………………

 

разгледа адм. дело № 324 по описа за 2015год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Образувано е по жалба на С.Г.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70166/09.01.2014г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, с която, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС.

Жалбоподателят счита наложената принудителна мярка за незаконосъобразна и немотивирана. Други възражения не са изложени. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

            Ответникът – началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас също не се явява и не се представлява.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на наложената принудителна административна мярка и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70166/09.01.2014г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя С.М.. В мотивите на заповедта е посочено, че мярката се налага, тъй като на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, описани в приложената справка, както и поради неизпълнение на задълженията по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Заповедта е законосъобразна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. По аргумент от посочената правна норма, водач, на когото са отнети всички контролни точки, е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП.

За периода, в който против водача са били издадени наказателни постановления, въз основа на които са били отнемани контролни точки, са действали отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. Съгласно и двата нормативни акта отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

В случая, обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по10 броя наказателни постановления, конкретно посочени в справка за контролните точки на водача от 08.01.2014г., а именно: НП № 6775/03.08.2006г. – отнети 10 к.т., НП № 1897/28.02.2007г. – отнети 8 к.т., НП № 695/04.04.2007г. – отнети 12 к.т., НП № 15180/30.10.2007г. – отнети 10 к.т., НП № 12039/04.08.2008г. – отнети 6 к.т., НП № 13184/05.08.2008г. – отнети 8 к.т., НП № 1748/22.04.2009г. – отнети 6 к.т., НП № 13229/16.12.2009г. – отнети общо 14 к.т., НП № 4485/31.05.2010г. – отнети 8 к.т. и НП № 1760/27.04.2012г. отнети 6 к.т. Или, отнети са всички контролни точки – 39 и водачът е на -49 к.т., т.е. към момента на издаване на заповедта са изчерпани всички контролни точки. Жалбоподателят не възразява по същество, че са му били отнети всички контролни точки, което изпълва фактическото основание за издаване на административния акт. Съдът не констатира твърдяната немотивираност на заповедта, поради което възражението на страната в тази насока е неоснователно.    

С оглед изложеното следва да се приеме, че след като всички посочени от административния орган наказателни постановления са влезли в сила към момента на издаване на процесната заповед, а отнетите с тях 39 контролни точки се изчерпват напълно, това обуславя фактическите основания за издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка по изземване на свидетелството за правоуправление.

На основание горните мотиви жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав

 

РЕШИ:

 

             ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70166/09.01.2014г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: