Р Е Ш Е Н И Е

 

  Номер 490             Година 26.03.2014            Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на осемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар Й.Б.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 324 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на П.К. *** против заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70001/2014 издадена на 06.01.2014г. от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправните разпоредби и допуснати съществени нарушения на производствените правила. В съдебно заседание, поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът – Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, в съпроводителното писмо до съда изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед № 70001/2014 издадена на 06.01.2014г. от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя П.К.К.. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, подробно описани в приложената справка и неизпълнение на задълженията по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 06.01.2014г. и е обжалвана със жалба вх.№ МК-244/2014г.. В жалбата се излагат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство и  противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби и целта на закона.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № Iз-1741/28.08.2012 г., министърът на вътрешните работи е делегирал правомощия на Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата. Със заповед рег.№ з-2499/12.09.2012г. на Директора на ОД на МВР на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, началниците на отдел „Охранителна полиция”, РУП, сектор ПП и началник на група „АНД, отчет на ПТП, профилактика и ПОВ” са упълномощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че административния орган не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателят за започналото производство. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административният орган, действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.

Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, включително в обстоятелствената и част се съдържа препращане към нарочна справка за издадените наказателни постановления, отнетите и възстановените контролни точки. Също така, в заповедта изрично е посочено, че подлежи на обжалване по реда на АПК, като обстоятелството, че не са  посочени пред кой орган и в какъв срок, има за последица единствено удължаване на срока за нейното обжалване, съобразно нормата на чл.140, ал.1 от АПК и не би могло да доведе до незаконосъобразност на заповедта.

Обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

През различните периоди на спорното правоотношение са действали отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. Съгласно и двете наредби, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Съответно по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно постановление дори и само в частта му, в която е отбелязан броя на отнетите по силата на закона контролни точки се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния  районен съд.

В случая обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по шест броя конкретно посочени наказателни постановления, издадени в периода от 12.03.2007 г. до 24.01.2012 г., на всяко от които са посочени датите на влизане в сила и брой на отнети контролни точки на водача. От процесуалния представител на жалбоподателя се твърди, че някой от наказателните постановления не са връчени на жалбоподателя, тъй като положения подпис при връчването не е негов. В подкрепа на тези твърдения не са ангажирани доказателства и по делото не само, че липсват твърдения че наказателните постановления са обжалвани но и от представената „Справка за нарушител от региона” (л.10 от делото), се установява, че наложените глоби са платени. Ето защо, следва да се приеме, че наказателните постановление са влезли в сила и не могат да са предмет на косвен съдебен контрол в настоящото производство, относно точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети и съдът е длъжен да се съобрази с отразеното в тях.

След като от представените по делото наказателни постановление се установява, че на жалбоподателят са отнети общо 45 контролни точки, тоест повече от максималния размер контролни точки който е притежавал – 39 и той не е върнал своевременно свидетелството си за правоуправление, са налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.4 от ЗДвП за издаване на процесната заповед.

В случая не е налице и отменителното основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съответно оправомощените от тях лица, се явяват административните органи, които следят за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Ето защо, при правилно установеното наличие на основания по чл.171, т.4 от ЗДвП за отнемане изземване на свидетелството за правоуправление на жалбоподателя, заповедта е издадена в съответствие с целите на закона, а именно да не се допуска управлението на МПС от лица на които са отнети всички контролни точки.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К. *** против заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70001/2014 издадена на 06.01.2014г. от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас.

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

                                                                                                       

 

 

СЪДИЯ: