Р Е Ш Е Н И Е 1031

 

град Бургас, 23.05.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря Стоянка Атанасова и в присъствието на прокурора Андрей Червеняков като разгледа докладваното от председателя  адм.д. № 3245/2017 год. по описа на АС Бургас за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди.

Производството е образувано по искова молба от „Вижън естейтс“ ЕООД гр.Бургас представлявано от управителя Любомир Колев Колев подадена чрез адв. К.К. *** с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с цена на иска 300 лева. Ищецът претендира да му се заплати и мораторна лихва в размер на 85, 74 лева за периода от 02.02.2015 год. (датата на извършеното плащане на хонорара) до 24.11.2017 год. (датата на завеждане на исковата молба).

В исковата молба се твърди, че срещу дружеството е бил съставен АУАН № 167/03.11.2014 год. от Началник отдел в Дирекция „Икономически дейности, местни данъци и такси“ при Община Созопол. В следствие на този акт кметът на Община Созопол е издал НП № 287/25.11.2014 год. срещу ищеца, но същото е отменено изцяло с решение № 805/12.06.2015 год. постановено по АНД № 5495/2014 год. по описа на Районен съд - Бургас. Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила на 10.07.2015 год. В производството по обжалване на наказателното постановление ищецът е бил представляван от адв. К.К., на който е заплатено възнаграждение в размер на 300 лева. В исковата молба се твърди, че вследствие на действията на ответника на ищеца са причинени материални вреди, които подлежат на обезщетение като това се явява заплатената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Прави се искане съдът да осъди ответника Община Созопол да заплати на ищеца причинените му имуществени вреди в резултат на отмяната по съдебен ред на наказателно постановление № 287/25.11.2014 год. в размер на 300 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 85, 74 лева за периода от 02.02.2015 год. до 24.11.2017 год. – датата на завеждане на исковата молба (видно от допълнителна молба на л.13 от делото).

В съдебно заседание ищецът се представлява се от адв.В. редовно преупълномощена от адв.К., която поддържа исковата молба на заявените в нея основания. В последното съдебно заседание се претендират направените пред настоящия съд разноски съгласно представен списък на разноските.

В съдебно заседание ответникът по исковата молба се представлява от адв.Б.Й., който оспорва исковата молба като счита, че не е налице фактическия състав за ангажиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Счита за неоснователна претенцията за заплащане на лихви, тъй като не е налице искане за заплащане на претендираната сума, нито има покана за доброволно изпълнение.

Участващият по делото на основание чл. 10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от Окръжна прокуратура Бургас дава мотивирано заключение за основателност на иска. По отношение на претендираната лихва счита, че същата се дължи от момента на подаване на исковата молба.

По делото е приложено н.а.х.д. № 5495/2014 год. по описа на Районен съд Бургас.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С НП № 287/25.11.2014 год. издадено от Кмета на Община Созопол на „Вижън естейтс“ ЕООД гр.Бургас на основание ЗМДТ е наложено административно наказание  „имуществена санкция“ в размер на 500 лева. Горното НП е обжалвано наказаното дружество пред РС Бургас, който с Решение № 805/12.06.2015 год. по н.а.х.д. № 5495/2014 год. го е отменил. Решението на РС Бургас не е обжалвано и е влязло в сила 10.07.2015 год.

По повод обжалването на НП ищецът е ангажирал правна помощ и е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Районен съд Бургас н.а.х.д. № 5495/2014 год. по описа на съда. От договора за правна защита и съдействие по това дело се установява, че е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 300 лева, като същото е заплатено в брой видно от договора (л.12). Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото пред районния съд в съдебни заседания проведени на 04.02.2015 год. и на 12.05.2015 год.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.1 и чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е със седалище и адрес на управление гр. Бургас, а правното основание на иска е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища съгласно т.1 от диспозитива на ТР № 2/19.05.2015 год. по ТД № 2/2014 год. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация (тук следва да се отбележи, че възражението на процесуалния представител на ответника относно процесуалната легитимация на Община Созопол е неоснователно) и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество исковата молба е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на ответника, като вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление като резултат от упражнената дейност по административно наказване също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното и поле се ограничи до административните актове издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 год. постановено по т.д. № 2/2014 год. на ВКС и ВАС.

Следователно е налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразни актове на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

Налице са и втората и третата предпоставки - вреда от тези актове и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Настоящият състав приема, че от НП обявено за незаконосъобразно и отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издадено НП № 287/25.11.2014 год. отменено впоследствие като незаконосъобразно. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - НП.

Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложена имуществена санкция, което административно наказаният е считал за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - лицата не биха потърсили адвокатска помощ, ако срещу тях не е издаден акт увреждащ законните им права и интереси.

Изцяло в унисон с горните разсъждения са и мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 год. по т.д. № 2/2016 год. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и Община Созопол следва да бъде осъдена да заплати на „Вижън естейтс“ ЕООД гр.Бургас сумата от 300 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение производството пред Районен съд Бургас в размер на 300 лева), причинени от отмененото по съдебен ред наказателно постановление с № 287/25.11.2014 год. издадено от Кмета на Община Созопол.

По отношение на претедираната мораторна лихва съдът намира, че искът също е основателен, но лихвата се дължи върху главницата за периода от датата на влизане в сила на решението на районния съд, с което е отменено НП, а именно 15.07.2015 год. до датата на подаване на исковата молба 24.11.2017 год. При така установения период на дължимост на лихвата същата възлиза на 72, 14 лева изчислена съгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения.

В исковата молба и в хода по същество процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на направените по делото разноски като е представил и списък за това, съгласно който разноските сторени от ищеца са в размер на 50 лева държавна такса и 300 лева представляващи адвокатска защита по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответникът да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Изхождайки от това правило и съобразно уважения изцяло иск съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева (л.11-12), както и за договорено и реално заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева (л.5).

Водим от горното Административен съд Бургас XXI състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Созопол ДА ЗАПЛАТИ на „Вижън естейтс“ ЕООД гр.Бургас ***със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ***сумата от 300 (триста) лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление № 287/25.11.2014 год. издадено от Кмета на Община Созопол ведно с мораторна лихва върху главницата за периода от датата на влизане в сила на решението на районния съд, с което е отменено НП, а именно 15.07.2015 год. до датата на подаване на исковата молба 24.11.2017 год. в размер на 72, 14 лева.

 

ОСЪЖДА Община Созопол ДА ЗАПЛАТИ на „Вижън естейтс“ ЕООД гр.Бургас ***със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ***разноски по адм. дело № 3245/2017 год. на Административен съд Бургас в размер на 300 (триста) лева представляващи адвокатски хонорар и 50 (петдесет) лева държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 СЪДИЯ: