Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

    683               /05.04.2018 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на осми март две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар С. А. и прокурор Андрей Червеняков

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 323/2018 година 

 

            Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

            Образувано е по касационна жалба от  адвокат З.К. от АК – Хасково, като процесуален представител на П.Ф. с ЛГН ***– управител на „Уан стоп пропърти шоп Бургас“ ООД с ЕИК ***против решение № 2071/20.12.2017 година по н.а.х.д. № 5398/2017 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърден електронен фиш серия К № 1768219 година, издаден от ОД – Бургас на МВР (ЕФ).

С ЕФ, на П.Ф., като законен представител на търговското дружество, за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182 ал.1 т.3 във връзка с чл. 189 ал.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева. 

Процесуалният представител на касатора оспорва решението с аргументи за неправилно приложение на закона. Заявява, че след като П.Ф. не владее български език и не му е преведено съдържанието на съставения ЕФ, то процесуалните му права в административнонаказателното производство са били засегнати съществено.

Иска да се отмени решението на РС. Не формулира изричен петитум за ЕФ.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С ЕФ П.Ф. е наказан, като управител на „Уан стоп пропърти шоп Бургас“ ООД, за това, че на 08.10.2017 година, в 10:15 часа, в град Бургас, на път първи клас І – 9, км. 233+100, в посока към улица „Транспортна“, при максимална разрешена скорост в участъка от 50 км/ч (въведена със знак В-26), лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с регистрационен номер ***, собственост на дружеството, е бил управляван със скорост 78 км/ч – превишение от 28 км/ч, в нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДвП.

За да постанови решението си, съдът е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин, а размерът на наложената санкция съответства на приложимото материално право.

Решението е правилно и мотивите му се споделят от настоящия касационен състав.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

ЕФ е издаден по одобрен образец, в съответствие с посоченото в закона съдържание, като притежава всички съществени реквизити по чл. 189 ал.4 изр.ІІ от ЗДвП. От представеното извлечение от клип № 7236, изготвен на 08.10.2017 година се установява какъв е регистрационния номер, марката и модела на автомобила, за който е установено, че се движи със скорост над максимално разрешената.

Съгласно чл. 189 ал.4 изр.І от ЗДвП (в актуалната му редакция, към датата на установяване на нарушението), при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Именно в съответствие с разписания ред по цитирания текст от закона на касатора е издаден и ЕФ.

Доводите в касационната жалба, че правото на защита на П.Ф. е било засегнато заради липсата на превод на ЕФ, са неоснователни.

В ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език.

Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Ето защо, субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл. 55 ал.3 от НПК с която вече, в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година, относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на EB представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чуждия гражданин. При преценката на нарушението, описано в ЕФ, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство. За извършените административни нарушения, обаче, такова задължение липсва.

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че касаторът, макар и чужд гражданин е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен ЕФ и се е възползвал пълноценно от възможността да го оспори по съдебен ред, посредством ангажиран адвокат.

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, решението на РС следва да бъде оставено в сила.

Затова, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2071/20.12.2017 година по н.а.х.д. № 5398/2017 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: